Градски ескизи 43.
Автор: Михаил Петков

Tръгнах по обед към пазара, следвайки сянката под дърветата, редуващи се по-начесто от спирките на метрото. По тротоара. Изведнъж, пред мен на десетина метра, насреща ми, лети и спринтира велосипедист!Само дето не викаше – варда!

Отдръпнах се, за да можем да се разминем с торпедото, но той учтиво навлезе визсъхналата тревна площ, крещейкии очевидно, извинявайки се:

- Комунистите и пътища не направиха като хората! ...........Избухнах в кански смях!

Ситуацията беше куриозна и ме предизвика да напиша най-сетне разсъжденията си за движението в града. За транспортното, велосипедно и пешеходно движение, оставяни години настрана като по-маловажни и лесно разбираеми.

1. Ще разсъждавам кратко – с цел да обясня проблема на ордата незнаещи, недоучени, немислещи и индеферентни жители на града, окопали се в гънките на балдахина, увит около тялото на техническата администрацияи другите контролни институции. Дано ме чуят и разберат, а покрай тях и тези, на които възлагат проектирането...За общо добро!

Думата ми е за срещите на движещите се в градското пространство – пешеходци, велосипедисти и автомобилисти!

Пешеходецът се движи с максимална скорост от 4,5 км/час, а при разходка – много по-бавно и спокойно. Нали се разхожда!

Велосипедистът – с 15 – 30 км/час, ако има сили, а автомобилистът, седнал удобно – с колкото си иска, ако няма ограничения! Те са не по-високи от 50 км/час, условно казано.

Не е възможно в едно да се обединят трасетата за движение на пешеходци и колоездачи, защото скоростта на вторите е поне десет пъти по-висока, както не е възможно да се обединяват платната за движение на велосипедисти и моторните превозни средства, тъй като масата на вторите е най-малко 50 пъти по-голяма, а умножена по скоростта - става чудовищна!

Убеден съм, че трасетата и на трите основни движения на живущите в града, трябва да бъдат отделени едно от друго!

Колеги – образовани, но немислещи ги съвместяват, отделяйки ги само с виртуална линия в цвят или с малък обем....Човекът в града може единствено безпрепятствено да се разминава, ходейки - само с буболечките! И те го знаят и се пазят. Но...

Минете по гордостта на София – чаровният пешеходен булевард „Витоша” и ако излезете жив - то сте имали късмет! Затова бих препоръчал на пешеходците там – да се оглеждат, толкова осторожно, колкото и буболечките. Да вземат пример от тях –адаптивните! A на Общината - да изработи, колкото може по-скоро, кодекс за ползването на пешеходните пространства от всички граждани в денонощният диапазон oт време.

2. Тълпите от хора, които се разхождат и пълнят пространствата на пешеходната “Витоша” са следствие на нуждата от такава зона. Хората са млади, живеят в града или идват от различните крайща на България и света, от села и градчета, дори и от по-големи, а там имат традиционни зони за срещи, за отдих, в самите им ядра.

Заселили се днес в София – те изпитват естествената необходимост от социални контакти, които да продължат традициите им, търсят подходящите места и ако ги няма – ще си ги създадат! Многообразието от хора ще потърси многообразието от дейности, а това неминуемо ще изисква пространства, свободни, просторни, с вода и зеленина, с атракции, които те са видели по широкия свят и очакват да намерят и тук – в големия град.

И той ще се приспособи, ще ги потърси, ще ги извади, след като изтръска старото си сетре, изневиделица и за обща утеха!

Нали трябва да има хармония, а той е цар на мимикрията, на приспособимостта!На всичкото отгоре и той търси тази промяна, жадува за нови хора, които да го харесват и да искат да живеят заедно, а не против него, малтретирайки го! И той иска да живее с млади и жизнерадостни, дейни и широкоскроени нови хора.

Кога ли ще се изметат старите му жители, кога ли ще си ги прибере природата? Дали ще е скоро? Дали ще изчезнат тълпите от буболечки и ятата – от еднодневки? Kaтo че ли вече бяха му омръзнали със своята бавна и непригодна за времето си мисъл. Какви щяха да дойдат? Той знаеше много добре,кои и кога, познаваше тази непрестанна промяна и днес чакаше, отворил широко безсмъртната си душа. Искаше му се да им помогне, да им намери – още улици, и още площади, още зеленина и удоволствия, защото усещаше своята изостаналост и техния стремеж към по-добра, и по-хармонична среда. Щеше да ги намери там – дето те си съществуваха, но тъй като не викаха, отиващите си не ги виждаха, не ги и чуваха. Може би не искаха. Дори нарочно гледаха натам, дето нямаше нищо и нищо не биха могли да намерят! Бяха се ощракали в паразитността си да го смучат! Но, този процес се повтаряше през годините и той наистина го познаваше до болкадобре. Всеки път, започваше със следващите - все с надежда, за по-добро бъдеще. Понякога и това сe случваше...... Интересен беше живота му!

Днес задачата бе да се създадат още пространства за новите хора, с нови функции, шарени, привлекателни, чаровни като младостта им. Градът уверено се беше заел с нелеката задача – да им достави удоволствие и да заживее с тях.

Площади и мрежа от пешеходни улици, паркове и по-малки градини, вода – там, където можеше, обединени в обща структура, преливащи удоволствията и цветовете си едно в друго, обогатили живота си с възможността да живеят в среда, импонираща на младостта и високото им интелектуално равнище на бели, образовани хора!

В своето сърце! Там в ревитализираните централни градски пространства, сред приятна и културна среда, спокойна от наглостта на транспортните средства, пропорционално хармонична със съществуващия град и историческия му център.

Разбира се, че усилията ще се насочат към създаване на преливаща се еднопространствена урбанистична структура, формираща гръбнака на града, обединявайки и навързвайки всичко или почти всичко ценно в него, която ще включи някои от съседните улици и пространства, за да се превърне наистина в притегателен център, в културна и пространствена кулминация за града, както и за да разтовари струпване, само в главното за града пешеходно пространство,.......... отдавайки внимание и на живущите там!

3. Особено остри са проблемите, свързани с транспортната комуникация на града. Вече десетилетия наред! Направи се много и то напоследък, но като че ли важно е да се подчертава - отново и отново, че транспортната система е неразривно свързана и неотделима от града, и че е зависима от градоустройствената му структура. Влиянието е взаимно, както и зависимостта. Това е безспорно и известно. Интересното е, че двете системи се разглеждат от незнаещите - самостоятелно и независимо, и на всичкото отгоре, се променят и развиват пак така, с частичните си проблеми. Очевидно работата на парче носи и ще носи винаги отпечатъка на едностранчиво дилетантско мислене, толкова чуждо на широтата на изискванията на града и двете професии, свързани с него...Този път на действие е доказано грешен, палеативен и носи непрекъснато изненади и недоразумения.

Така постъпва неукият и този, който не може да си позволи да си плати за акъл!

Необходима е транспортно-комуникационна система на града, обвързана с плановата и пространствената му структура, направена от екип с ръководители архитекти, с нейните етапи и окрупнени стойности, а не измекярска, дилетантска „проектантска” работа – за смях на всички !

Ще ми се да споделя и няколко реда, свързани с паркирането в центъра.

Коренните жители на града и тези, които живеят, заедно с тях в центъра отскоро, с право смятат, че върху им се оказва терор и дескриминация, тъй като те си купуват стикери, но без право да паркират пред дома си, като там може да си остави колата всеки, от която е да е покрайнина на града, отнемайки тяхното. Дори, те плащат паркирането на другите, като по този начин, сами се наказват - и мъкнат куфари или пазарски чанти отдалеко, а пришълците се кефят на безплатното паркиране, след 19 часа. Безспорно малоумие! Но, кой да вземе решение, нали всички там, в общината, се ръководят само от правилата за самообогатяване, и нямат сили, нито време, нито генетична възможност - да мислят, камо ли да се напрягат за презрените коренни жители. Те, нали не са такива – защо трябва да се грижат за хора, на които завиждат! И те биха искали да живеят в центъра, а не в Обеля, Люлин или Младост, или в родните си, някъде из България - неизвестни, невзрачни, места.

Хак им е на тези!

Не му спори на този град ! Не случи ни на управници, ни на проектанти ! С лупа да ги бяха търсели, едва ли щяха да намерят по-некадърни и по-алчни !

Дали някой друг го вижда, както го виждам и чувствам аз, не знам, но има ли някакво значение – важно е градът да направи това, за което толкова дълго си говорим ! Още повече, че той може да накара, да застави идващото поколение да стори това, убеждавайки го, че ползата е за него, което ще е и несъмнената истина !

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 0887974392

21-25 август 2013