|
Aрхитектурата е единственото жизнено и променящо се произведение на човешкото творчество!
Тя не е застинала музика, както ни внушават, а копие на живота, дишаща в синхрон с неговият ритъм, с дейността и творчеството на човека!
Тя е отражението му!
Тя е неговата, незабелязващо променяща се, действителност.
Човек се състезава с природата най-вече чрез архитектурата във всичките й проявления!
...................................................
Градът е още по-променлив и мигновено изменящ се реален
духовен продукт, влияещ се от действията,
дори - на един-единствен свой жител.
Врящ казан!?
Там - в него, във всеки миг се случват невъобразим безброй промени, подобни единствено на тези в космоса, звездите и безкрая му,
случват се едновремено всякакви случки - видими и невидими.
...................................................
Какво отличава архитектурното творчество от другите човешки дейности и изкуства?
Отличаващото се съдържа в думите – бъдеще, перспектива и пророкуване на хора, виждащи бъдещето.
Всяка дума или мазка на четката мигновено стават минало!
Линията се превръща в бъдеще - планирано днес, реализирано след време!
Градоустройственото планиране търси своите хоризонтидори след десетки години с абстрактната сила на мисълта, анализа и прогнозата на урбанистичната идея.
В края на крайщата възможността да видиш бъдещето, да го предвидиш и устроиш правилно и хармонично, в това е силата на професията!
...................................................
Архитектурата и музиката си приличат с абстрактните си форми и израз на творчество. Едната борави с хармонията на пространствата и формите, oсновани на логиката и разума, а другата – с хармонията на звуците и полифонията им, подчинени на удоволствието на духа..
...................................................
Градът е чаровна песен!
Пълна е с различни хора и животни, с миризми и звуци, пълна с океани от чувства и емоции, с казани и неизказани слова, препълнена от умора и отчаяние, от радост и любов, от детски смях и плач, с мълчание и мъст, с пари и жажда да ги имаш, с неизпълними мечти и желания, с натрупано уважение и много, много смелост....И с много самота!
Градът е място за живот на човешкия прогрес и безкрайнoто творчество, на неговата забързаност и запъхтяна буря, превърнала се в променлив и рядко помнен сън!
Тук едновремено живеят и животa, и смъртта, и техните безкрайни нюанси.
Ражда се живот, а с него друг - си отива.
Градът е нашето родно място и нашето гробище.
...................................................
Вероятно в бъдеще той ще губи непрекъснато своя суверенитет,
заради липсата на три жизненоважни фактора -
- земя, защото няма, от къде да си осигури подходящата,
- енергия, защото запасите непрекъснато намаляват, и
- технологии, които да осигуряват глада му за още“храна,” за да живее.
...................................................
Архитектурата винаги търси визията, симвoла, искрено намерения символ - с желание чрез него да започне разговор с хората и времето, защото той е най-изразителния и комуникативен нейн посланик.
Особено силно това се чувства с и във времето. Архитектурата на хилядолетията преди нас е единственото послание, единственото писмо, на живелите преди нас, което сме получили.
Тази е причината всеки архитект да търси символа на своето послание към бъдешето и разума на хората.
Трудно се намира, трудно се постига, но където се получи - налице е успех.
...................................................
Тя само изглежда нежива и застинала.
Различна е!
Една е днес, утре друга - и винаги в крачка с живота.
Дойде ли смъртта на човека - за миг се спира и с новите хора, поема отново..
Много красота има в тези непрекъснати промени!
Никое друго изкуство не притежава тази променливост и тази адаптивност като архитектурата и особено градоустройството!
Може би само буболечката владее други!
Никое друго изкуство не прилича толкова много на живота, без да го копира! Защото е продукт на човешкия разум!
...................................................
Пространствата, които архитектурата формира, определят качествата й, разкриват свободата на мисълта, сляла се с нея!
Към тях ще се прилеят всички останали изкуства, късно след това...
...................................................
Утилитарността на архитектурата е по-важна от визията й!
Ако тя липсва или е пренебрегвана, както се случва напоследък у нас– архитектурата и стойността й са безпредметни, защото се обезценяват и я връщат към възможностите на елементарното изкуство.
Безпредметно е харченето на средства, ако тази й функция стои най-накрая в изискванията на инвеститора.
Неграмотните планови решения и обърканите пространства винаги се появяват усмихнати на фасадата и тогава лъсва недостатъчната квалификация на автора...
...................................................
От архитектурните идеи и реализации се облагодетелстват милиарди, докато изкуството на худoжника радва малцина.
От кое изкуство има повече нужда човешкото общество?
А и не само то.
Може би само популярната музика се конкурира с нея.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 2009 - 2014 г.
|
