|
Ако бъдещето на София е в линеарното й развитие, западното и източното направления ще търсят неминуемо своята изява. Без централните зони! Земите на запад и на изток, a и тези на север могат да разтеглят плановата градска структура, но ще се организират така, че да не използват съществуващия град – всяка ще се оформи със свой център, а не с общ - линеарно развит такъв, с общоградско планово и пространствено значение. По цялата нова дължина на града всяко ново образувание ще се формира около своя център, а структурата на големия град ще се превърне в полицентрична. Не откривам топлата вода. Споделям, добре познатите и отдавна развити теми, за да припомня на по-възрастните и да запозная младите с част от главните насоки за развитие на града, още повече, че той нарастна непланирано, избухна непредвидимо - като гражданите понесоха нерешенитe му въпроси и проблеми. По-добро щеше да е решението – на паралелно развитие на всички градоустройствени елементи, хармонично обвързани и модулирани около типичен, линеарно развиващ се градски административен център, обогатен от култура и развлечения, от търговия и наука, от спорт и безвредни високотехнологични производства, от туристически и атракционни обекти, от неспирните потоци на движещите се превозни средства от всякакъв характер, на различни нива, от многообразието на всички динамични човешки дейности, преливащи се една в друга, паралелно и отделно от обитаване, образование и здравеопазване – сред подходящо планирана жизнена среда. Това всичкото, бях проектирал преди години, за едни жилищни райони в полите на Витоша. Спечелихме високото признание на учителя, с който sir Norman Foster, толкова много се гордее днес. Гордея се и аз. Архитект Пол Рудолф се интересуваше от всичко около мен, работата, живота, дори интересът му досади на повечето от събраните, а защо съм го заинтригувал - разбрах по-късно. Той предложил проектите ни за експерименталния жилищен район”Витоща” и жк „ Малинова долина”за най-високо отличие, а не за най-блестящ градоустройствен проект Пред нас не скри разочарованието си от кюляфа, който му били скроили, но прояви нескрит интерес към проектите ни, когато е разбрал, че съм един от авторите Колеги от Софпроект и Главпроект вероятно все още пазят спомен от знаменателната ни среща с него в един уютен витошки ресторант. Закъсня. Влетя, видимо ядосан на игричките в журито, което бе поканен да оглави. Нейсе. И него го няма.
Линеарният град би могъл да се реализира и създаде само в чисто нови територии, предвидени за урбанизиране, с всички изискуеми инженерни системи, етапи на реализация и развитие, с всички свои елементи – център, различните зони за човешки дейности и живот, моделирани хармонично помежду си и вкомпонирани с природния феномен – планината, незабравяйки съществуващия град.
Положението на съществуващите градове при създаването на мощни линеарни структури е подчинено на живота на всяка от тях, преди сливането им. Не може и да бъде друго! Не може да се зачеркне живота на съществуващия град, от неговото създаване до наши дни. За София, ако се приеме, че тя ще бъде в бъдеще етап от развитието на една линеарна урбанистична структура, като около нея ще се формират нови и самостоятелни елементи, въпросите не са изяснени и с това трябва да се заемат идващите след нас поколения колеги, защото прогнозите им ще са по-верни, тъй като те ще са по-близко от нас до бъдещето на града, и своето.
Ние не можем да си позволим да създаваме в съществуващото тяло на радиалния град нови структури за нуждите на имагинерна, виртуална бъдеща формация. Преди години имаше подобни опити. Наскоро отново бе даден живот на реанимираната идея. Незнаещи колеги, близки на властта, инплантираха идеите отново в прогнозите за развитие на града. Но защо не го погледнат от по-далеко, защо не прочетат от литературата, която анализира плановото и пространственото състояние на елементите, които ще вземат доминиращо участие при формирането на новото образувание. Нека и да помислят. Вярвам, че тази дейност не им е чужда.? И ако помислят - да го споделят, да се обсъди, за да не ни се присмиват – света и обществото ни. То си мисли за нова корупционна схема. Не е редно, а дори е смешно – една и съща територия да става годна веднъж за вторичен градски център, а след това – за бизнес парк, за наука и управлението й. Идеята блика като гейзер, осветена от търсенията за нови комбинации и в тази посока - очевидни спекулации, цапащи и без това оцапаното лице на властта.
Градът не би могъл да си позволи да създава в едно и също тяло елементи, които в бъдеще ще служат основно на по-високото урбанистично ниво. Градът ще заживее като отделен, затворен негов елемент, със свой, самостоятелен планов и пространствен характер, чужд на другия. Ще се отприщи една неконтролируема дисхармония, а съществуващият град ще изпадне в немилост, ще остане в старото си технологично ниво. По- добре е, може би, за всички – да се мисли преди всичко. Ако може...И да се гледа бъдещето, четейки случилото се преди.
|
