|
1. Трябва да поздравим колегиално всички участници в конкурса за площад „Света Неделя’. Те приеха да изразят разбиранията си за тази важна част на града, ясно и ангажирано при всичките недостатъци на конкурсната програма и насоките от нея, поръчани от градските власти, опитаха се да помогнат на града и незнаещите - що да сторят, обявители.
Интересно е, че всички се ограничиха в неестествените планови, пространствени и транспортни рамки, като обявителят тайно се е надявал да проявят и изкажат своите таени, скрити и несподелени истински разбирания. Всички схващаха другите, публично изказаните, уж основни необходимости на града, виждаха ги, всеки по своему – тези от функционално, планово, пространствено, инфраструктурно и транспортно естество, бих добавил и от морално, важащо с пълна сила за жителите на тези зони. Ще задам един риторичен въпрос – колко сляп и незнаещ трябва да си, за да не можеш да прецениш нуждите на града и да ги формулираш?
„Добра е мравката, понеже не лети” - е казал преди осем столетия Саади. Въображението на творците, обаче, трябва да лети! Но, ние сме, като че ли с наочници! Нали архитектите претендират за висока култура и интелигентност, или това не е истина Не смеем да погледнем в страни, от страх вероятно, от добре тренирана и обучена, и усвоена инертност и безразличие, насадена в професионалните ни разбирания дори...
Попитах колега, защо проектите на почти всички спират до бул. Т. Александров, ограничавайки богатството на пространствата и на града, нали улицата не би могла да формира пространство, дори площадно, тъй като то „изтича” на някъде – дали на запад, дали на север или изток е без значение – то е неовладяно и в някаква степен непълно, без да го обвържеш функционално и простраствено.
- Защото е изграден, беше отговорът. Замислих се!
Общият устройствен план на София не е панацея и това става ясно, постепенно на всички. Той не би могъл да реши проблемите и на централната градска част, на транспортно- комуникационното й обезпечаване, на пешеходните й зони и пространства, на велосипедното движение, на паркирането и гарирането, не може да реши плановите и пространствени изисквания на сменящите се непрекъснато поколения, на техните специфични и цивилизационни търсения...Винаги, когато мисля за тези задължителни зависимости, в съзнанието ми изниква метафората за добре темперираното пиано. Ясна за всички и коментарът е излишен...Бихме ли могли да си представим камерен, симфоничен или дори джаз оркестър да свири, ако един от инструментите е разстроен и не издава хармоничните звуци като останалите..Чудовищно и недопустимо! Защо тогава понасяме тормоза от оркестъра на града, с хилядите му инструменти да свири фалшиво, в дисхармония? Вероятно не го чуваме, дори не виждаме, не чувстваме, не познаваме, не разбираме. Сигурно този, който ги вижда, ако съществува такъв, ги и познава и в него вероятно съществува стремеж – да ги настрои в хармонията на останалите, в полза на слушателите...”Както в концерта – ние чуваме не лютнята, не спинетата, не флейтата, а хармонията и общото звучене на всички тия инструменти” казва Монтен, преди близо четири столетия в „Опити”- те си. Изводите са, че проблемите не се разбират, не се схващат и затова градът живее в това неблагозвучно, дисхармонично състояние, но няма и кой да настрои инструментите.
Обществата на съвременната цивилизация живеят основно в и с градовете. Там, в тях се влагат силите и разума им. Как е у нас? Ще прескоча този въпрос и няма да отговоря, защото се чувствам и възприемам като човек без комплекси, без тия – обхванали разума и поведението, обрасли в душите на някои, задушавайки ги със своята малоценност. За това се интересувам от града, в който внуците ми живеят като шесто поколение, доказано негови граждани. Но и тогава не е сигурно, че човек вижда ! Говоря това с убеждението, че трябва да познаваме нуждите на града, да мислим трезво и загрижено за бъдещето му!
Централната градска част на София и нейните свободни пешеходни пространства трябва да се развиват като връзка между Витоша, градът и неговите извори, и другата планина – на север. До там, докъдето тази ситуация е възможна. След това, вероятно градът ще се устреми на югоизток или на северозапад / статията„Бъдещето на градовете –агломерации” към стремежа си да се еманципира от съществуващия град като събере цялото население на България - заедно, в едно ултраурбанистично образувание..На там - до където природните условия му позволяват....
Развитието на главният градски център е свързан с решението на пространствата около „Света Неделя” и не само! Пространствата на изток и на запад са в не по-малка степен важни и техните общи взаимозависимости ще се определят в линейния порядък на развитието на главното градско свободно пространство, свързващо планините с града! Пресичащо го! През сърцето на София, обхванало средата около изворите и археологическото наследство от старите градове – от тяхното създаване до днес!
Конкурсът, който безславно отмина, показа неразбирането и непознаването на това по-високо урбанистично ниво, както от обявителя, от създателите на плановото задание за конкурса и от голяма част от колегията. А би трябвало! Иначе винаги ще има нелепи предложения, доказващи отново и отново нуждата от непрекъсната професионална и интелектуална подготовка. Задълбочена и устойчива. Обидно е, че тези, живелите преди хилядолетия тук хора, са видели красотите и предимствата й, а ние – най-малко две хиляди години след тях, сме слепи. Не е ли учудващо и най-малкото, наистина – невероятно! Би трябвало да сме по-умни и по-знаещи. Така вероятно мислят само тези, които управляват и тези, които консумират града – нали всичко на този свят започва от тях! Какъв необясним майтап! Какво необуздано малоумие! Колко много малоценност! Вярно е, че живота е ..., но книгите и знанията от тях, заедно с опита са гаранция, че ще грешиш по-малко.
Как може да се формира пълноценен площад, на който едната му част е скалпирана, откъсната, сякаш нарочно. Как ще се развива това пространство – толкова инфантилно осакатено, в бъдеще? Не знам. Не знаят и градските власти. От години, от няколко десетилетия - те не знаят какво трябва да направят с тази, толкова деликатна, особена зона. Никой от тях не познава книгите, пишещи за града, за жителите, за историята му. Помни ли някой чинарът, който „убиха” незнаещите, за да шльопнат кафене между църквата и съдебната палата? Там, дето е бил говеждият пазар. Градът отдавна се е отказал от надеждите си, с които подтиква всяко поколение, което идва и заменя предишното – да съзре, от рано да предположи нуждите на поколенията след нас., от какво ще се нуждаят в бъдеще и да ги реализира, преди да е станало късно. Гении и смотаняци от години се упражняват върху безсмъртното му тяло, но резултатът е никакъв. Вероятно, защото повечето са автодидакти, четящи и знаещи, но не мислещи. Градът трудно живее с недостойни и обременени хора, а изравняване на нивата е химера за малките буболечки. Той ще се откаже от тях, ще ги зареже, както те сториха в малоумието си с него. Пиша за София, но това се отнася за всички наши градове, с редки изключения, които се виждат и от луната дори. Очевидно това зависи от хората, а доброто за тях е добро и за него – Бургас, Пловдив..
Очаквано, пак ще напиша, че работата на парче засилва хаоса и, че тя е органично несъвместима и несвойствена на архитектурната професия, но кой да чете!
Ние само употребяваме средата, в която живеем, бягайки през краткия си живот, без да допринасяме нiщо за нея ...знаейки, че бихме искали да го изживеем не сред нейната смрад!
2. Не е възможно никой от участниците да не види, че това, което проектира – няма стойността на истинско площадно пространство, с неговото изсипване на север, така „майсторски” изработено при проектирането на нивелетите на този участък, съвсем наскоро.. И вместо площадът да се обърне към природна забележителност, той е отворил учудено очи и душа към профучаващия поток от коли, безспирни и нагло преминаващи през сърцето на града, необезпокоявани и неконтролируеми.
Издънката беше очевидна още с появата на заданието, а бих казал, още преди това – с появата на решението за ново пространствено третиране на тази градска част. На това парче! За да се обяви, че се търси промяна, бе нужно преди това да е ясна целта на операцията и нейният обхват, както и очакванията – какво ще допринесе за града, какво той ще получи, срещу какви компромиси, срещу какви средства и по какъв начин, кой би участвал в тази творческа инициатива и срещу какво. Не би могло да се очаква от фурната да излезе вкусен бял хляб, ако си го замесил с просеник. Вероятно, всеки знае. От важно за градския център значение би било това решение, което изоставя развитието му на запад, както и за плачевното състояние на жилищните квартали около бившата улица “Найчо Цанов”. Няма и да ви питам дали скоро сте минавали от там, защото, ако сте сторили това преди 30-40 години, вие имате точна представа за тази централна градска част с унизено урбанистично достойнство. А тя крещи, че е наша, собствена и, че никой не би могъл друг да й помогне, освен ние, но – идете и вижте! Сгради, строени в края на19-ти век, дву-три етажни, а през тях минава гигантски градски булевард, носещ на крилете си вятъра на безспирния автомобилен поток в тотален урбанистичени и цивилизационен дисонанс, при напълно загубена планова и пространствена мярка и човешки баланс. Подобна е средата - и на север, и на юг, и на запад! Мърлява, неподдържана жизнена среда, сякаш нарочно изоставена, за да се постигне автентичност при снимките на някой сюрреалистичен филм – я на Костурица, я на някой млад български режисьор. Но не! Това е най-живата жизнена среда на София и то не някъде в безкрая на големия град, а в неговото сърце!
А ние сме се запътили площад да правим! Защо не се използва”Александър 1,”дето от години е паркинг!? Как може най-главното площадно пространство на града и държавата да е паркинг, а днес да се търси ново пространство, което утре ще можем пак така малоумно да похабим, заедно с археологията! Градската управа се люшка като препила в своето незнание, подпирайки стени и стълбове, за да симулира дейност. Обидно, дори за нея, обидно за града и за нас, жителите му!
Обидно, защото незнанието й хвърля сянката на съмнението, че и ние сме на нейното ниво. Не сме!
Градът се нуждае от кардинални урбанизационни промени. Трябва да се направи техният подбор, да се степенуват ползите и компромисите, да се запознае обществото, и след неговата санкция – да се реализират. Състоянието на града е сложно след двукратното увеличение на населението му, като новодошлите се настаниха в съществуващата градска среда, използвайки и те, непроменените други условия – транспортна комуникация, както и несъответстващите – образователна, културна, социална и здравеопазваща дейности. Очевидно е, че се полагат усилия постепенно да се решават проблемите, но резултатите са незадоволителни.
Накрая ще завърша с думите на Монтен – Никой не е предпазен от възможността да говори глупости. Лошото е, когато ги говори обмислено. Аз мразя не само да лъжа, но и да се лъжат в мен. Не обичам да давам за това не само основание, но и повод....
|
