|
1.Животът продължава своя непресторен и неспирен бяг и за съжаление на нищо не
ни учи! Хората живеят и творят по инерция така, както и правят, каквото си знаят. Променят се непрекъснато часове и денонощия, изтича времето, ние добиваме още и още опит, остарявайки, но като че ли той не ни е необходим – щом не го ползвамес човешкото си въображение. Някои - млади още, отдавна са сякаш натрупали своя опит и няма накъде повече да трупат – всичко е пълно, и карат така, както си знаят от онова време, когато са трупали нещото.
Не е ли опитът една бездънна каца, в която човек налива, докато е жив?
Не се съмнявам в разнородността му, важно е как се черпи от него, с кого се споделя, има ли такива, които се нуждаят от него...От коя посока от опита си черпи човек – добрата ли ползва или сгрешената, сбърканата. Или всичко е самопросто опит?
Как е, не знам.
Все още не мога да схванаи ситуациите, при които човек използва една и съща форма, едно и също сечиво, един и същи път, за да достигне до целта и да реализира намерението си, повтаряйки се непрекъснато като машина, сякаш не е човеки му липсва въображение.
Вярвам и знам, че неотъпканите пътеки носят много повече творческо щастие.
А живота и времето с него - изчезват, като секунда след секундата, неуспели да ни покажат и да ни научат да виждаме по-ясно, и дори по-прозорливо.
Работата на архитекта-проектант е изключитено отговорна, знаем го всички и неясно защо, непрекъснато е в главата и устата ми. Ще я изплюя, тази натрапчива и прилепчива мисъл, за да се освободя и да ми олекне.
Отговорна е, разбира се, особено пред бъдещето, защото то не е наше!
2. Не бях предубеден за резултата, който очаквах. Убеждавах се непрекъснато, че проектът ще бъде създаден, въз основа на съвременните условия и цивилизационни изисквания, въз основа на глобалните интеграционни процеси, на влиянията и зависимостите им - толкова отчетливо видими днес. Дори предложих решение, което да послужи за база.
Дали да разгледаме представените проектни разработки и да преценим ползите от тях? Дали те сочат пътя на страната към нейното възходящо и устойчиво развитие, дали могат да укрепят нейния потенциал? Или просто делят територията й на отделни административни единици от всякакъв характер и нива, за да напълнят гърлата на ненаситната ламя – администрацията, търсейки липсващото по пробитото дъно на държавната кесия..
Дали националната концепция за прстранствено развитие не е проектирана само като площоразпределителна схема. Какъв е приноса й, с какво той съществено се различава от този на схемата за регионално развитие, още повече, че бенифициентът е един и същ и с непроменими изисквания.
Направени ли са препоръки, посочени ли са пътищата, способите и методите за постигане на целите, как ще се отрази тяхната оптимална реализация, какви и колко са средствата и потенциала за тяхното осигуряване, откъде ще се придобият, ако икономиката на страната не ги притежава, какви са контактите и с кого са необходимите, в какви срокове и етапи ще се реализират, и най-важното - каква е и къде е целта, може ли тя да се постигне с предложените средства и способи, а накрая – кой носи отговорността, ако това не се случи.....Съществуват ли други решения, варианти, илитези са избрани по чувство.Предполагам, че има, разбира се!...Питам се обаче - защо никой, никъде не изказа своето професионално мнение за нея, никой не коментира постигнатото - дори не я похвали!
Тя потъна, преди още да я спуснат на вода!
Дали и аз да не се откажа, за да не се ядосвам. Ще се откажа да проучвам проектните разработки, за да не променям предварителното си усещане за добри, но пропуснати очевидно възможности за успешна работа, като ви предлагам - вие да ги разгледате, ако искате. В тях всичко е свързано пряко с държавния бюджет, с всичко - което лети или се яде на тази територия. И то ни засяга! Би трябвало! Изкажете своите професионални и човешки становища и разбирания, за да се чуят, а аз ще им се доверя.
Какво е естеството на готовите вече проектни разработки ? Не смятате ли, че разработките са просто един научен труд или практическата им полза е основната?
3. За да не съм голословен, ще си позволя да споделя единствено разбиранията и принципите, които очаквах да залегнат в тях като основни, а вие ще прецените – дали ги има и как са използвани..
Естествено пространствената концепция за развитие на държавата би трябвало да се проектира по едни и същи принципи и правила, но пренаредени по своята значимост, съобразeно с времето и с обстоятелствата, сред които живеем, като „площо-разпределението” и йерархично пространственото административно подреждане останат накрая, за да съберат в себе си цялото богатство и претенции на предходните, и по-важните такива, при наличието на ясно поставени цели и начини за постигането им, а не да се търси документиране на състоянието на икономиката и политиката на управлението й, въпреки, че то е базата за тяхното бъдещо развитие. И само толкова.
Неразумно и непрофесионално е съществуващото деление – на области и икономически региони. Тяхното уедрено обединение и подчинение трябва да е необходимо и задължително, защото ще показва зависимостите и взаимовлиянията на всички човешки дейности на територията на страната, европейския югоизток, европейската икономическа, политическа и културна обвързаност.
От изключително значение би трябвало да са приоритетите на производствените, функционално - икономическите и транспортно-комуникационните, логистични изисквания -стълбове и фундаменти за развитието на националното стопанство и икономиката днес.
И преди бях споменавал за значението и влиянието на трите Нютонови закона на гравитацията и Общата теория на Относителността на Айнщайн върху динамиката на човешкия живот и върху всичко, което е продукт на неговия разум и разсъдък - с особено ярко и блестящо влияние върху урбанизираните човешки творения, пръснати навсякъде по земната повърхност и доминиращи над незастроените и свободни земни територии, хвърлили мантията на своята власт над тях деспотично, но и с уважение............ /„ градски ескизи” NN 8 и 19 /
Взаимовлиянията и взаимозависимостите на всеки елемент, и на цялото, са подчинени на изводите им! Искаме или не – ние сме техни пленници и сме в тяхна зависимост! Това се отнася в пълна степен и за териториалните зависимости и влияния на всяка отделна територия, на всяко урбанизирано място, независимо от големината или времето на раждането му. Трябва да овладеем и използваме огромните им възможности, за да бъдем прецизни в преценките и решенията си.
Все някога това трябва да се случи! Изготвянето на обединена устройствената стратегия за развитието на страната бе времето за този цивилизационен избор и отчитам притеснението си, че отново сме пропуснали шанса да си вършим нещата вярно и точно, отговорно и иновативно.
Дори с крачки пред по-развитите от нас страни!
А дали можем да се справяме с подобни по трудност задачи, дали сме подготвени, дали не я караме така, както си знаем, за което говорих? А знаем ли? Не ползваме ли отдавна остарели, морално остарели, принципи и структурно-пространствени похвати?
4. След основните структуроопределящи и формиращи изискванията, към всеки план или програма за развитие, принципи, следват останалите, които попълват общата картина на територията, нейните богатства, и потенции, като ще отбележа пак, че териториалните принципи трябва да остават най-накрая, заедно с всичките им възможности.. Те ще поемат тежестите, ограниченията и бъдещето на всички преди тях, и чак тогава биха могли да се създадат условия за териториално пространствено деление и градоустройствено степенуване, тъй като са техен очакван резултат.
Но, това е и ще бъде естествено следствие от упражнената сила на влияние и зависимости на и върху разглежданата територия и елементите от нея, на абсолютният сбор от резултати от човешки дейности - с освидетелствани, документирани и проектирани контакти и влияния от творческия екип, съвестно и прецизно изведени, за да дадат впоследствие вярната картина и точните изводи, в интерес към крайните положителни резултати, гледайки бъдещето на територията в глобален контекст.
Необходими са параметрите и структурите на оптималните производствени, икономически, функционални и логистични обвързвания, зависимости и пространствени мрежи, техният динамичен и вечно променящ се живот, легнали върху цялата територия на държавата и региона, и подчинени на съвременната политическа и икономическа карта на глобалния свят, както и на перспективите им. Защото всички са обвързани със суровини и с енергетика, с демография и с образование, с климат, и.... т.н. С манипулация, власт и с бъдеще! Необходими са, за да бъдат отложени и изразени с абстрактните изразни средства на професията.
Дали се разбират от предложените проектни решения тези търсения е изключително важно! Винаги са пренебрегвани, а понякога са и изоставяни, неразбрайки пространственото им и структурно значение? Игнорирани, поотделно или заедно, те ще компрометират силата, обхвата, и нуждата от новопроектираната пространствена концепция, и ще доведат до бързата й подмяна.
Принципите при създаването й като цяло или на отделните й елементи са едни и същи – прости и рационални, ако се базират на тези всеобщи закони.
Националната концепция за пространственото развитие е програма за развитие на потенциала на страната и не е съществено важно нейното елементарно площоразпределение, с хилядите си варианти на управление, а изявата на връзките и зависимостите на дейностите, които съставляват живота на нашето общество ! В помощ на тяхното оптимално управление и в негова полза !
Съществено е обвързването с перспективите за развитие на дейностите върху нейната територия, тяхното синхронизиране и хармонизиране така, че да носят приходи и печалби, с принадена стйност! Държавата и хората в работоспособна възраст трябва да са печеливши! И собствеността не би трябвало да има някакво съществено значение, според мен, защото тя само ще ги управлява, подчинявайки им се!
Не е интересно, как ще се подредят областите и регионите, и останалите измислени административни атрибути, пълнещи ненаситните гърла на чиновниците.
5. Нямаме производства, но имаме работна ръка. За съжаление тя е неквалифицирана, при всичките й нива, но пък европейските програми се борят успешно с този, самосъздаден към стопанството ни, недостатък. Нямаме ресурси! Знаем. И други страни страдат от това, но държавата трябва да започне да произвежда, за да просъществува! Без значение, какво и как! Именно пространствената концепция трябва да разреши това, заедно с етапите на реализацията й...Липсата на рецепти и предписани лечения означава, че целта не е достигната и ще е необходимо отново да се положат усилия за нейното откриване, тъй като използваните досега пътища и средства са били, явно в някаква степен, грешни!
Нютоновите закони на гравитацията и Общите закони на Относителността владеят всяко земно съществуване, взаимовлияят си и зависят взаимно така, че всички структурни елементи, заедно с техните резултати биха били предвидими, за да се използват при управлението на растежа на икономиката и страната.
Необходимо е да сравним потенциала на традиционния подход при проектирането – чиито резултати винаги са били в някаква степен имагинерни, неясни, неточни,неустойчиви, дори непредвидими в палеативността си, със зависимостите си - от една страна и иновативността, за която говоря и настоявам от няколко години, при и с нейните рентгенови разрези през всяка, без изключение дейност, през целия й обхват, с всички установени и бъдещи контакти, с постоянните наблюдения над промените!
Днес живеем, най-малкото в друга технологична среда, нямаща почти нищо общо с тази – преди около 50 години и трябва да я ползваме рационално!!
Лошо, лошо ще е само, ако не се разбира това, което говоря и настоявам!
Пиша тези думи без да критикувам. Все още! И за себе си търся решението и пътя - този на разсъдъка и разума.
Съществува и вероятност това ми предложение да се окаже принципно неправилно. Все пак увереността ми е значително по-голяма, тъй като теориите, които предлагам да се използват от градоустройствената наука и практика са известни и утвърдени. И, както е твърдял Нютон в „Принципите” си – законите му се отнасят за всичко във Вселената и за падащата ябълка на Земята, описват и доказват влиянието, което оказва и изпитва всяко тяло, под въздействието на друго, приложило своята гравитационна сила.
При това положение изглежда напълно разумно да предположим и приемем, че законите действат върху всичко около нас, следователно и върху урбанистичните структури от всякакво ниво и те определят влиянието и зависимостите помежду им.
6. За това, все пак, ще разсъждавам, колкото мога, без да претендирам за абсолютната правота, очевидно търсейки я уверено и последователно.
Изпитам чувството, че територията на страната, в нейният устройствен контекст, е разгледана повече декларативно – само с възможностите й, които притежава, без да се посочват пътищата за развитие, без способите, без ресурсите и следователно и без резултатите, които се очакват.
Не е определено и нивото на пространственото й състояние. Очевидно е, че авторите стъпват на познатото от хилядолетия класическо пространствено състояние на материалния свят, без да се ползват от научните постижения на човечеството, направени преди няколко столетия, преди едно, а и в наши дни - от Исак Нютон, Алберт Айнщайн и Стивън Хокинг, а и от още много други.
Приетото пространство на националната концепция за развитие е съставено само от основните му параметри, тъй като липсват, не по-малко важните, други елементи - като време, маса и скорост, даващи и определящи дименсиите на всяко състояние на материята и отношенията й, на зависимостите й и на променящата се сила на гравитационното им влияние. Няма го най-важното - времето, няма я масата и скоростта й. Така се загубва възможността да се получат реалните, истинските дименсии и зависимости на съществуващия материален свят, който се анализира и чието развитие се прогнозира за определения период време.
Накратко – направената „пространствена” концепция за развитие, дори в концептуалното си състояние, е непълна и недостатъчна,защото методът за анализ и проектиране е в пространствено несъответствие с пространствените нива на заобикалящия ни свят. за да отбележи посоките за развитие на страната! Би била полезна, ако покажеше – освен какво се търси и как би могло да се постигне, а и за какво време, срещу какви материални и интелектуални усилия и средства, с каква маса, в каква форма, при каква скорост ще се получи определен резултат върху определената територия ! Да покаже, освен целта, а и пътищата за постигането й. С тази ниска и неперспективна пространствена урбанистична организация би могло да се получи продукция, само на същотоикономическо и интелектуално ниво. Приблизително вярна или по-точно – малко вярна, и при това положение – непълноценна!
При друга, по-съвременна организация на основополагащите принципи и съставните урбанистични елементи, използвайки широкоизвестните физични закони, вероятността да се получат значително по-верни резултати, е напълно реална. Това би осигурило и самочувствие на авторите да споменават и използваната литература, без свян и притеснение.
Михаил Петков / април-май-август-септември 2013г./ 0887974392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
...
|
