|
Човекът постоянно ме озадачава! И градът, и особено - човекът в него.
Непрекъснато твори, реализира, променя или ликвидира, но винаги след период на размисъл. Почти винаги, защото съществуват и мигновените рeакции, а те – означават много за индивида с разум и опит!...
Не за тях ми е думата.....вълнува ме оценката на собствения труд!
Човек решава и оценява работата на другите - лесно, по-лесно.... най-лесно!
Трудно оценява себе си ...... и своята работа!
Ще споделя - това е изключително, рядко срещано явление! Вярната собствена оценка, никой не чува и не иска да чува! Вместо обективна, тя обикновено е градивна и възторжена, безкритична и хвалебствена! Анализиращият се, харесва решението си, боготвори творбата си, надценява работата си и през ум не му минава, че правилният подход би бил - да я сравни и съпостави! Но той вярва само на себе си, защото... се обича!
По чуден начин е устроен човешкият разум и неговият разсъдък - различен за всеки жив и творящ човек. Вярата в непогрешимостта се обучава и възпитава, заедно с добиването на знания и нейната величина е обратно пропорционална на постигнатото ниво на знание.
То, от своя страна, прилича на отстоянието между хоризонта и човека – при всяка крачка на човека към него, хоризонтът, мигновено се отдалечава. Каква нереална,въображаема гонитба! Неспирен и отчайващ процес. Човек добива знание и опит през целия си живот, а разстоянието между него и хоризонта остава непроменима величина, изменяща се само от наличието на интелигентност. Но и нея - човек не може да види, и да прецени.
Интелигентността, по много признаци, прилича на хоризонта за човека – с неподозираната си недостижимост, подобна на мираж. Сякаш, тя и той живеят сами сред пустиня, сред безброя мисли и знание, прилични на безброя песъчинки. Всичко е замряло, в зависимостта си, и само пясъчните бури, като урагани от въображение, я моделират.
Дали човек не вижда, не чувства и не мисли - като красив модел, превърнал се във виртуален индивид, в марионетка, стремяща се към знание, ерудиция и интелигентност, които получава,сякаш даром? Сама - безчувствена и апатична! Но......поне за мен, това е привидно и недействително, защото съществува опита, защото всеки ден е знание...
Замисляли ли сте се, каква ужасяваща сцена е кадъра, когато съдник на творчеството, знанието и ерудицията, става неграмотният, ниско образованият, творчески ограниченият, неспособният да оцени и да види, дори своята изостаналост и своето малоумие, камо ли полета на въображението на другите! Особената слепота е обхванала и някои знаещи, непреценили своите възможности, надценили ги неправомерно до пошлост! Парадоксална ситуация, при която интелигентността мълчи, подтисната от самоопиянението и елементарността на самозабравата му!
Силата на решението е в комбинативността, а не в главата и разума на малоумния! Колко познато, каква реална картина от нашето човешко ежедневие!
Винаги при подобни ситуации, извиквам на помощ и за обяснение - примера с буболечките и винарките, защото тяхното съществуване нагледно обяснява всичко, от което се интересуваме. Дори интелигентността или нейната липса! Дори нейната безпричинна липса и очевидното състояние на слабоумие!
Като всичко в този нереален живот – липсата на ум, оценява притежанието му!
Решението е сюрреалистично и си прилича със ситуацията - мушицата, мястото и времето, ситуирани в тъмното пространство на кацата с шуптящото вино, и буболечката - в някоя друга тъмна дупка. О, колко много дупки, о, колко много каци, о, колко много буболечки и мушици, и колко малко...... ум, знание и интелигентност! И..... колко малко светлина!......
Градът е винаги мъчалив и премерен! В неговото поведение не може да се забележи самоувереност, необосновано и излишно, пречещо самонадценяване! Той спокойно приема малоумните и недалновидните човешки решения - сутрин едни, по обед други, а вечер, всички отменени! Неодушивеният - дава пример на мислещият!
Защо се случват подобни неестествени и обидни ситуации за знаещите, и можещите?
Отговорът е изключително прост - властта над човешките общества е окупирана от тези, които са изгонили мярката! Чрез тях, навсякъде са се настанили наглостта, незнанието и дружката им – простотията! Когато обществата се управляват от ниските слоеве, по своята образованост, моралност и добродетелност, граждани - те неминуемо обедняват! Пътят обратно към прогреса и добрите условия на живот за обществото е труден и изключително продължителен, за разлика от пропадането!
Оказва се, че градът, вместо човека, мисли за съвършенство, че той мечтае и това е, не само изненадващо, невъзможно, а и абсурдно! То не би могло и да се помисли дори, камо ли да се предположи! Немислещият - да напътства мислещия и знаещия, изисквайки от него действия, които са потребни и за двамата. Как ви звучи това ?
Ситуацията е изключително сложна – малоумният и незнаещият, няма как да го разберат - какво иска, какво им казва, защото са глухи и слепи! Слепи и глухи са, дори част от знаещите – тези, които слугуват на първите. Това се получава от самозабравата, която ги е обзела, а тя не прощава никому и мачка, и смачква, и ги прави още, и още по-малки....
Не, не буболечки, а хора - клонирани на бързо, през куп за грош! Хора, които никой няма да помни с добро. Само градът ще се пощи и дръгне години след тях, заради остатъците, които са му оставили с недалновидността си, и с удоволствие ще ги задраска от списъците си. И с облекчение.
Има ли решения за безизходицата? Естествено, и всички ги знаем – отърсване от полазилите ни инсекти, и превъзходно образование!
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 12.10.2013 год.
|
