Градски ескизи 54.
Автор: Михаил Петков

1.Как мислите – дали опитът е необходим на творчеството?

Професията на архитекта силно се влияе и е зависима от потенциала на притежавания капацитет въображение, което всеки от нас носи, което е усъвършенствал.Нивата на творческото въображение безсъмнено селектират позициите на всеки творец и всяка творческа професия в живота на обществото.

Творческият опит и безкрайното въображение са приноса им към това общество и те им поставят изключителни изисквания и отговорности.

Как мислите – кой опит е необходим на нашето творчество?

Несъмнено опитът е безценния камък на човешкия живот! Той е част - и то изключително важна част, от знанието за живота, а и за творчеството.

Но опитът няма влияние над интелигентността. Тя е неконтрулируема в частта на обхвата на въображениетоси, а то, знаем вече, е безкрайно и неопределимо.

Така, с капацитета на знанието, с различните форми и степени на въображението, се оформят нивата при усвояване и практикуване на различните творчески професии,дори те личат от творчеството на всеки индивид и сбора им оформя характера и лицето на всяко общество или етнос, a и на народа - в рамките на времето, в което са създадени.

2.Пречи ли знанието на интелигентността или може би му помага...

Понякога това се случва и за двете, но сега, все пак, става дума за широта на въображението, което извежда знанието на пътя към интелигентността. Всеки знае и две, и двеста, знае повече от някой друг, но в света на въображението ограничения няма и то не зависи от степените на знанието, като че ли....

Фантазията се култивира и възпитава, но не се ограничава. Творецът не поставя, каквито и да са граници или рамки при използване на въображението си, докато те са реалности при завоюване на знанието и ерудицията, защото са зависими от възможностите на всеки, от възрастта, средата и времето, в които ги е добил. Затова са и толкова различни...

Знанието ми прилича на невръстното дете, което се учи да знае и да прави всичко, докато интелигентността наподобява интензивността на информацията, която ни залива непрекъснато или на приготвянето на сироп от захар и неговата консистенция. като и в двата случая настъпва момент, когато те спират да се променят и да ни променят, или ако това се случва - то е незабележимо и невидимо за вкуса, погледа и слуха на знаещия индивид, колкото и захар да сипва, или да бълва още и още информация, достигайки нивото на насищане.

Но това е само привидно, защото тя прилича и е наистина подобна на каца без дъно!

Понякога знанието е толкова обширно и дълбоко, че е налице чувството за притежание на интелигентност, но то е измамно. Макар и малка, но съществува разлика, по-точно отлика. Липсва широтата на въображението, съпътстващо и паралелно изявяващо се със знанието, а примери има безчет! Има знаещи творци, но с „ограничено” и с недостатъчно въображение....архитекти. музиканти, художници....и това личи от творчеството на всеки...

Ние сме различни! Работата ни също, а този, който не може и на когото нещо не достига – той плагиатства или откровено краде! Това съществува и се случва още от времето на първото съзидание..Особено характерно е за нашите условия и практика, които не изобличават крадеца по принцип, а видимо толерират.

Съгласни ли сте с мен?

Няма как да не сте, защото нескопосните кражби са пред вас, пред всички, които познават развитието на световната култура и архитектура.Затова, макар и нескромно, ще препоръчам на всички да прочетат по-предните статии за интелигентността и дано се поучат и използват само своето, макар и бедно по възможностите си творческо въображение, като надграждат, ако могат, достиженията на българската култура!

Оформят се различни сфери и сектори при практикуване на отделните творчески професии, в зависимист от притежанието им, а навлизането от един сектор в друг е видимо и особено обидно за неможещия и с недостатъчно въображение, творец. Опитите не са един или два и не спират, защото неинтелигентните искат да станат такива с цената, дори на репутацията си! И, заради нея, защото тя им липсва, защото и те са в някаква степен творци!

Добиваме всички, почти едно и също, специализирано знание и се разделяме при практикуването на творчеството, в зависимост от това допълнително богатство - въображението, дадено на някои - от родители, от Природата или от Създателя. Ако съществува!

Притежанието или недостатъчността на това богатство насочва всеки към този дял на реализация на творчеството или към липсата му, в който ще се чувства хармонично най-добре и всеки твори, колкото са му силите и онова – невидимото!

3.Интересували се интелигентността от репутацията си?

Как мислите?

Аз също се питам, тъй като нямам опита, така необходим, за изясняване на тази преценка. Тя би ни показала морала на притежателя на интелигентността.

Уверено ще заявя, че тя не би се интересувала, ако носителят й не беше човек. Но и други носители не съществуват, тъй като умът и разумът, и тяхното най-висше допълнително притежание интелигентността, са собственост, единствено на човека.

Защо смятам така?