“Само две неща ми създават представа за безкрая – Вселената и човешката глупост като в първото се съмнявам”........... е казал оня велик мъж с мустаците, но не съм сигурен. Точно като него, защото думите му си имат продължение, което винаги ме прави безпомощен пред невъздържания, гръмогласен и безспирен смях, който предизвикват в мен........................ Във вас, във всеки....може би.
1.
Казах ви!
Сбъднаха се думите ми!
Започна се!
От днес вече ще осъществяваме симбиоза между всички моторни средства и
пешеходците. Ще тичаме след или паралелно с тях, ще дишаме, от утре още, въглеродните дву и три окиси и ще изхвърляме кислород!
Най-сетне и ние да помогнем на природата,за да заживее природосъобразно!
Може би някои от нас вече го правят или само ни го препоръчват с дълбокомислените си слова, угаждайки някому.
Но, аз не искам да се превръщам в буболечка, не заради друго, а поради това, че нямам нейната адаптивност и угод.
Дали хората по света не се стремят към нещо друго, към обратното – не знам, а вие? Още повече, че това няма абсолютно никакво значение, нито за вас, нито за откривателя на тази иновативна идея, нито за мен. Най-малко за мен! Не, не, най-малко значение има за него, защото тя, тази адаптация, утре ще се обърне и ще защити противоположно мнение, в угод.
2.
Боже, господи!
Симбиоза между пешеходното и автомобилното движение! Как ви се струва това?
Колосално откритие, нали! Не го разбирам, обаче. Вероятно не познавам значението на думата, но ме е и страх да отворя речника, за да не обидя себе си.
Има и друго, не по-малко епохално откритие - че на София са й нужни площади! Не за друго, а заради кандидатурата й за културна столица на Европа!
Че тази причина си заслужава, не ще и дума! Мъдро предложение, много мъдро! Дано и другите кандидати, днес и в бъдеще, да проумеят и да се възползват от тази много простичка истина!
О, Боже!
Кажи и на мен, просвети и моята душа, подкрепи въображението ми и аз да мога да виждам, като тях. И аз искам да стана фокусник!
Как ги създават, възможно ли е това? Та, нали площадите са частица от едно общо цяло, хармонично развиващо се, променящо се бавно, логично и закономерно във времето. Какво е това невнятно незнание?
Да, очевидно е, че става дума за фокус!
Но, дали тези фокусници не обиждат професията? Защо не помислим?
Дали не изричат заклинания срещу града и жителите му?
Не вярвам!
Мисля, че се майтапят с него и с нас! Удивително лесно и безсрамно.
3.
Кой е тоя, който ме учи, как да живея - като ме вкарва в задника на ауспуха, за да съществувам чрез това, което моторът не преработва и несанкционирано изхвърля!
Това не е възможно да се случи, дори и в северната част на оня далекоизточен полуостров!
4.
Навсякъде по света се говори и пише за smartcities, класации се правят за най-човекосъобразните места за живот, хората по света се чудят, как да открият и създадат чисти и пазещи земята, въздуха и водата, начини за съществуването си, а у нас търсим, очевидно целенасочено - обратното.
Възможна ли е симбиоза между отровата и чистия въздух?
Сбъркани сме, нали!
Погнуса ме обзе, след като прочетох “интервюто” с един от участниците в т.н. международен конкурс за 4-те части от главния градски център, защото си представих малоумното изражение на интервюиращия!
Дали е обмислил, какво пуска? Дали го е разбрал?
А вие можете ли да разшифровате заглавието на материала?
Не се мъчете, ще вземете да се повредите от нищото, което съдържа!
5.
Някъде бях прочел загрижените слова на един млад колега. Той разсъждаваше за това, как възпитаваме обществото. Ние, архитектите!
Не го правим, защото и ние, в не по-малка степен от него, се нуждаем още от знания, още от разум, още от отговорност, към себе си, към града и към обществото! Трябва да се пише и да се проектира с огромна отговорност, дори, когато присвояваш или крадеш чуждото знание, чуждото въображение, защото сътвореното остава и то учи и възпитава! Но........
Очевидно в нашите среди преобладават пишещите и тотално изчезнаха четящите.и то, заради подобни думи, изказани от колега, смятащ себе си за безспорен авторитет. Очевидно той не е чувал за сравненията, направени от Л.Н. Толстой, за стойността на всеки мислещ, сравнявайки го с най-обикновена дроб. А вие чували ли сте за знаменателя на дробта, чиято стойност определя и стойността на човека?
Какво ще кажете за идеята – да започнем да дишаме въглероден двуокис, вместо кислород?!
Първо си поемете дълбоко дъх, за последно, и след това ми отговорете.
6.
Нека да опитаме, все пак!
Предлагам на автора на иновативната идея пръв да започне и да даде пример на всички невярващи....че това е възможно.
По време на експеримента, ние ще бъдем с вас дълбоко в горите на Планината или сред красотите на градските паркове, там – далеч от зловонията, а той...... нека да тича и с пълни гърди да диша, каквото си иска. Да му пожелаем успех и творческо безсмъртие! Може и да успее, може и да мутира, защитавайки без-умните идеи на чиновничеството и приближените му съмишленици.
Ето, пак стигнахме до любимата ни тема за буболечките.....
7.
Предлагам на всички умни, колкото него, а и на по-умните, да внимават, какви идеи ражда въображението им, колкото и ограничено да е то. Защо? Повтарям! Защото написаното, проектираното и построеното остават.
Тези идеи могат да унищожат като нищо, целокупния ни народ! Всички ще се скъсат и изпопадат от смях, като ги разберат или видят. Смехът би могъл да унищожи и така цененото от всички ни жури, чиито състав, така и не научихме, както да застрашат живота и на чиновничетата!
А ние ще останем сиротни, ако не се пръснем от този смях първи!
8.
Колко чудно, колко дивно е това въображение! И вместо да му се чудим и да му се смеем, по-добре ще е да го използваме!
Виждам прослава за народ и Родина!
Изведнъж нацията ни изпъква, сред гмежта от тъпи и много по-тъпи от нас! Прочуваме се навред, ставаме галактически светила! Народ от гении!
Напред!
Ура! Ура! Ура!
9.
Предлагам да изчакаме интервютата и с другите откриватели. Вероятно ще се появят скоро, преди да тръгнат за Албания за обмяна на опит, както им препоръчах, и преди всичко за поука, за да решим дали да ги включим или изключим от оня списък на значимите съвременни български творци.
10.
А вие младите пишете по-често и по-смело! Дори и да грешите понякога!
Емоционално реших да ви поздравя, но машинката каза, че името и пощата ми са заети, поради това написах измислен e- mailи псевдонима – чичо. Нека умът и разумът да ви спохождат по-често от коментираните от мен гении.
И още нещо – въображението няма възраст, него или го имаш, или не! Не се и придобива, колкото и да угодничиш, няма кой да ти го даде.
Още повече, че и той няма!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887 974 392 / 28.01.2014 година
|