|
ПАРИТЕТ или” разстройване на естественото състояние”...
по Джон Лок /1632-1704 година /
Гледа ли предаването вчера сутринта?
Кое?
За конкурсите - по БНТ.
Не, защо?
Един млад колега, не запомних името му, и главният архитект говориха за четирите конкурса за центъра.
За паркоустройството ли или за нещо друго, което никой не знае?
Търсил проектанти, моля ти се!
Какви проектанти? Малко ли са тези, които се въртят покрай него и дето им създава работа, че обявява конкурси?
Именно за това! За да е всичко легално, както го беше писал, преди време – за танцуващите с менторите. Работата е ачик-ачик на показ.
Разговорът се проведе в неделя преди обед и продължи не много дълго, защото и двамата бяхме излезли на студа.....а срещата беше случайна..
Нищо ново! Нищо, което не знаем.
Нищо ново, което и софийската общественост не знае!
Вземи прочети по сайтовете......
Разбрах, че чрез конкурсите се търсят проектанти, без значение дали те са паркостроители, дизайнери или урбанисти, без значение дали имат познания, дали имат опит в областта на градското планиране. И архитекти!
Очевидно пред администрацията стои за разрешение легалното утвърждаване на “свои хора” за проектанти, за да се избегнат непрекъснатите обвинения в кланов неопотизъм, настанил се трайно сред структурите й, като че ли завинаги.
Спомних си и че съм писал неведнъж / статиите – “без заглавие “, и в други - като гр. ескизи от N1 до 18 /, отчитайки, че териториалното и градоустройственото проектиране не са за всеки!
Те се различават от проектирането на сгради и от архитерктурния дизайн по много, изключително много неща – едно, от които е широтата и обхвата на абстрактното ти въображение, което благодарно да ти помага при събирането и координацията на огромния материал при формирането на компромис след компромис, в полза на крайния резултат, зачитайки всичко важно! В полза на жителите и на града!
Замислих се, че то и паркоустройството, изтекло някога от ръкава му, имат много повече допирни точки, отколкото с останалите дялове и насоки на архитектурното проектиране.
Разбира се, съобразно обхвата и целта на занятието! И последователността,
като тази при работата ни с всички творчески инженерни професии, с които заедно вземаме мярката и шием костюма.
Замислих се, че този, който не познава градоустройственото проектиране – не познава и професията в нейната пълнота.....и винаги ще му личи.
Чудно ми е, откъде ще се намерят градостроители, работили в мащаб 1:500, колеги с опит и с въображение, познаващи, разбиращи и обичащи София?
Има ли такива?
Има разбира се, и веднага в главата ми изникнаха образите поне на двама, трима, че и повече. Сигурно и вие знаете други.
Не, не паркостроители, а архитекти градостроители са нужни на първо време!
Вероятно такива има и сред по-младите колеги, като колегата, безрезултатно опонирал на невидимата и неясна позиция на столичната администрация. Има млади и знаещи колеги, които ще натрупат опит постепенно, с годините и с работата.
Интересен е този дял от архитектурното творчество!
При него няма как да крадеш чуждо знание, опит и въображение!
Не е възможно да наподобиш твоят проект с проекта, на когото и да е, дори това да е за една и съща територия. Не можеш да откраднеш и детайл, защото всичко е специфично, различно – среда, история, хора, климат, възможности...мащаб....
Нo, дали съм прав?
Помня, че имам едно писание, както определяше ескизите ми, оная малка буболечка, обичаща “класическата “музика, и ще кажа, че няма граници за този, който е без свое - да открадне, каквото и колкото си иска, подобно на друга една подобна, пърхаща сред малоумието си земна твар, която предлагаше да усвоим напълно градоустройствената концепция на един северноевропейски град за нуждите на български! Ей, така, защото имал графично интересен план.
Разбирам, че главният архитектурен администратор търси проектанти, каквито и да са – паркостроители, дизайнери, урбанисти, може и архитекти,
независимо техния опит и творчески капацитет в градоустройственото планииране, още повече, че той е насреща и активно ще подпомага усилията на проектантите при усвояване на средствата от програмите на ЕК.
Не се интересува дори от творческата стойност на конкурсните проекти!
Чудовищно, нали! Умопобъркващо!
Парадоксът е, че и той не вижда, и не чува, и не разбира, какви са нуждите на града и “върши” работата си само по чиновнически!
Вероятно, за да има равновесие с нивото на останалата администрация.
Очевидно е за всички, че главният архитект е умен човек, но кой го кара да прави такива цигански работи?
Дали ще намери?
Широкият “обхват” на кандидатите “специалисти- градостроители”, танцуващи с “вълците” от админицтрацията, улеснява избора му.
Той го е направил отдавна, сега само го узаконява, а това се вижда отчетливо от списъка на участниците, спечелили още преди обявяването на конкурса, както споменават и младите колеги, засекли специалисти да работят предварително по следващите проектни етапи от територията на конкурсите.
А има ли някакво значение неговото поведение за града и жителите му?
Убеден съм, че не! Иначе градът щеше да е друг, по-друг от този, дори по-различен от оня, който му оставиха предишните изпълнители на чуждата воля и интереси. Освен собствените, разбира се..
А може да намери такива и сред столичната техническа администрация!
Защо не!
Защо не се обърне, питам сериозно, и към някои от другите творчески професии - като художници, артисти или балетисти, както направи кметицата? Успешно и полезно би било и участието на юристи. Може да потърсят и еквилибристи, отново за паритет!
Колкото до поетичните паркоустройствени звукови напъни на участниците, съчетани с градоустройствените проблеми на града, ще е правилно Обществото да ги утвърди или отхвърли, чрез допитване до него, като по този начин ще се разберат и интересите му, за които ще дава пари си.
Електронно, организирано от обществена формация, а не от НАГ..
Защото парите са негови, а не на загрижената и задружна столична администрация!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887974 392 / 02.02.2014 година
|
