|
Наблюдавам с интерес – поведението и облеклото, отношението към децата и особено към градската среда на всички, разхождащи се по новата пешеходна зона.
Някои припознават свойски това ново и за града пространство.
Рядко виждам познати софиянци. Сякаш нямат нуждата и навика – да излезат и да се разхождат по една градска улица, дори тя да е важна и главна за града..
Предпочитат близките паркове или по-малките градски градини, особено възрастните от тях. Предпочитат връзката с природата – нали през другото време живеят в града и с него! Естествена е смяната на средата, още повече, че отиваш сред природа, сред тишина - далеч от невъзпитания на гражданските норми нов жител.
Обличат се като за разходка - елегантно, пестеливо, но винаги с вкус.
Нямат предпочитание към друга територия, освен към тази - на махалата, на квартала, а за децата и учениците – училището.. Там те чувстват, че живеят в този град - от години, от десетилетия, поколение след поколение.
По прекрасната, модерна и нова, пешеходна улица днес можеш да срещнеш всякакви хора, дори облечени спортно! В повечето случаи – неестетично или естравагантно, дори кичозно! Не привличат вниманието на околните върху себе си, но вървят хаотично и винаги срещу приетите правила за движение.
Те са навсякъде и човек търси нещо във физиономиите и поведението им! Ето едно момче, излегнало се е на мекия стол, или оня, сложил краката си върху стола до него, немърливо, демонстрирайки независимостта и пренебрежението си.
Едва ли някой от вас си спомня образите и поведението на суинг модата от преди шейсетина години – с елегантните градски екземпляри, носещи навсякъде своето достойнство и лъснати до безупречност.
А днес? Накъдето и да се обърнеш виждаш само една шарена простотия, облечена с дрехите на малоумния запалянко, невъзпитана в каноните на градския живот и налагаща своето презрение към него. Ще минат години и градът ще ги превъзпита, не тях, а децата им, най-вероятно – внуците им, които ще се смеят на простащината на своите предци и ще се срамуват от тази тяхна белязаност!....
За привличането, между новите граждани и новата пешеходна зона, очевидна вина носят възложител и проектанти, които заедно създадоха това чудо на творческата мисъл, носещо белег по рождение, белегът на простотията - за тяхна вечна слава!
За това, за да не се забравят имената на малкото гении, които народът ни ражда и отглежда, предлагам да се направи паметник или....по-скромно – паметна плоча да се постави нейде! И тя да се мие и почиства ежедневно, дори ежечасно, дори непрекъснато, за да блести със своята чистота и да не се забелязват екстр........, хвърлени върху й от гражданите на този нещастен град.
За слава и с благодарност от признателните граждани!
Очевидно, всяка среда привлича своите хора. Те й дават физиономията, поведението и облеклото, дори нрава си. Тази - е на току-що появилите се граждани, излюпили се незнайно от где и заели тържествено позицията - на инспериралата власт, слава и пари, буболечка!
Такава е шаренията на града – особено на големия……
Но, защо не погледнем направеното - с очите на отдавна установени граждани?
Хайде да намерим заедно хармонията на пространството, хармонията на елементите му. Нали това искаме, нали това очаквахме.....Изведнъж се стъписваме.
О, ужас! Всеки оцени лошо подбраната настилка и съчетанието й между вехта банска теракота и изящната геометрия на гранитните плочи, нарязани и подредени, и едните, и другите превъзходно! Нищо, че са неподходящи по качеството си. Нищо, че 6-7 месеца, след поставянето им, цялата площ на настилката има проблеми, особено там - над шахтите, особено...къде ли не. Бозата не е дори резлива. Все едно, че е монтирана преди столетие и има нужда от реновиране.
Защо не погледнем дисхармонията между нея и кичозните сецесионови метални електрически стълбове! Кога живеем, кое време е днес? Какво искаме да направим? Така ли искаме да подчертаем и изявим своята цивилизационна изостаналост? Защо не се използват съвременни иновативни технически и творчески постижения?Защо не потърсим хармонията между тях и шадраванчето, проектирано днес, и носещо характера на съвременната безвкусица....
Все пак, след дълго търсене и постоянство, откриваме хармония сред пространството, и тя не е между материалите и геометрията на шарката им, не е между общата визия на направеното и архитектурата на съществуващите сгради, а между елементарността й - и облеклото на отмарящите и забавляващи се, сред нейните прелести, граждани.
Намираме хармония между тях и солидността на новото полумасивно улично строителство, което е откритие и за световната урбанистична теория и практика – с пространства за пушене, шльопнати сякаш нарочно, върху свободната от застрояване част, без мисъл, без разсъдък, без зачитане на средата и нейната пространствена визия! При скромните й дименсии.....
Геният на чиновничетата промени пространственото звучене и образ на първата истинска пешеходна зона на съвременна София така, че тя се превърна в нещо средно между турска търговска улица и претенциозна югоизточна европейска безвкусица.
Очевиден е чара на постигнатото!
Днес пешеходната “Витоша” е световен градоустройствен и пространствен феномен!
Всички сме горди от този интелектуален успех!
Горди, вероятно, са и творците!
А в бъдеще, очакваме още по-високи постижения! С още по-неочаквана урбанистична прелест, с още по-недостижими творчески постижения, достигащи до съвършената хармония!
Очакваме и плодовете от наскоро приключилия успешно международен паркоустройствен и архитектурен конкурс за 4-те централни зони на града.
Ето защо, отбелязването на това постижение е важен акт – и за авторите, и за града, и за паметта на поколенията! И особено за възложителите, защото инициативата е тяхна!
Дано новите четири зони на градския център, поне с нещо, да приличат на постигнатото и чак тогава ще можем да се изправим гордо и да се покажем, сред шума на денонощната чалга и пукотевица!
Дано да затвърдим постигнатото!
Михаил Петков / писано, дописвано, променяно с времето/
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887 974 392
|
