|
1.Четеш ли, обичаш ли поезия или проза?
Обичаш ли хармонията между думите и значенията им, събрани в изречения или строфи, изригнали от въображението на твореца, когото не познаваш, но чувстваш, че отдавна знаеш. Изречени с блясъка на въображението и широтата на чувствата на човек, живял години или столетия преди теб, дори днес.
Обхващат те отвсякъде, влизат в ума и разсъдъка ти – и си кротуваш, онемял от потока чувства, от магията на думите, с тяхната музика и хармония.
О, боже, как може човек да го каже толкова хубаво, толкова ясно и кратко! Какъв е този разум, какво е това необятно въображение! Чудиш се, от къде са му дошли в главата, въпреки, че знаеш, че са излезли от там, от душата му, и от въображението й.
2. Учеха се да рисуват дълго и цял живот нямаше да спрат.
Единият създаде удивителни картини, наблюдавайки себе си, околните и средата, със сетивата си.
Другият също, но рисуваше с разума си. И на двамата – все нещо не им достигаше, все нещо не ги задоволяваше.
Единият искаше да спре да прерисува, създаденото от природата и човека, но не смееше да опита, страхуваше се. Щеше да остане без хляб и поръчки.
Другият – търсеше и търсеше това, което виждаше разумът му, а не очите. Все гладен, все упорит.
Знаеха и кой, и как би могъл да им помогне. Притежаваха го в излишък.
Въображението им!
Кой ли щеше да го стигне пръв, кой ли щеше да остане в историята?
3. Удивлението от прекрасната музика е мигновено.
Запяваш и ти.
Пригласяш, тананикаш в себе си и поглъщаш нейното очарование. Пееш, викаш дори, тактуваш, немислейки за твореца и за изпълнителя.
И те не знаят, че нейде – на оня край на земята, звучи тяхна творба и, че ти я пееш очарован, захласнал се в нейната хармония.
Чудно е, как звуците от техните глави влизат в главите на толкова много хора по света, как тяхното въображение обладава едновременно въображението на милиони - с години, с поколения, на млади и стари.....без да ги задължават, без да знаят цената му дори.
Това е магията на въображението! Тя смайва и омайва.
Тя прилича на слънчевите лъчи, на прозрачността и чистотата на въздуха,
естествено разбира се – без тяхната скъпоценност, но с огромното удоволствие и с насладата от случайно открито съкровище.
Не е толкова важно за живота ти, но без него ти не би се чувствал човек, защото въображението на твореца е омагьосало разума ти и кротко, и свойски, несъзнателно подхващаш мелодията, влязла през ключалката на твоята душа. Проглеждаш възторжен, запяваш унесен като....човек. Раздухваш вятъра на разума и чара на интелигентността, благодарен и щастлив, че живееш, че съществуваш - ти малката буболечка, опитомила въображението.
4. Едвам, едвам пристъпяш, плахо и стъписано, удивен, възхитен, подтиснат, омагьосан!
Пространството!
То е твое!
То е духа ти, желанието ти, човешката ти свобода и възможност.
Говори ти, ласкае те, прегръща те, притиска те. Пее ти, крещи с възторга си или аплодира неистово въображението ти на творец, гледал с очите на милиони като теб, за да го създадеш. Ти си творецът, с невероятното въображение, с което създаваш пространства от цветове, от музика и от обеми. Преливаш ги в абстрактната им интрига - за очите и душите на милионите като теб!
5. Градът е прегърнал човешкото въображение и живее с него! Не го пуска, а и то няма, къде да отиде! И ние с него, и ние в него, и то с нас.
Е,.. от нас въображението, от него – стимула към свобода на въображението!
Михаил Петков / 23-24.02. 2014 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 0887974 392
|
