|
Имах среща с колега и чаках на крайната спирка на трамвая. Бях сам.
Трамвай след трамвай - идваха и си отиваха.
По едно време от тунела се зададе нисък човечец, видимо мърляв, с голяма торба, с маратонки и палто, не по размера му. Говореше си високо. Приближи спирката, продължавайки да говори и седна на пейката - на няколко метра от мен.
Валеше ситен, рядък, слаб дъждец.
Човечето си говореше, ту тихо, ту викаше и заповядаше някому.
Ситуацията беше абсурдна и тъй като нищо друго, в този момент, не би могло да разсее вниманието ми, аз се заслушах.
Говореше с някой, достатъчно близък.
Реших, че е смахнат. За това говореше, ясно и категорично, вида му. Викаше и шепнеше, дръгнейки сe почти навсякъде, но най-вече под мишниците и по слабините.
- Недей, ма! –
- Ох, стига, ма-а-а!
Замълчаваше и стръвно се драскаше през мръсните и полускъсани панталони, и връхна дреха, която не можеше да се разбере каква е.
Досетих се. Нещо го ядеше, а той не можеше да го махне или смачка и затова, жално понякога, се молеше. –
- Изядема, ма, ох, стой си, не мърдай, стой на топло.... и пак продължаваше да се
пощи през дебелите си дрехи. Краката му не достигаха земята пред него. Непрекъснато шаваше, дясната му ръка се гмурваше под дрехите и ядно драскаше, вероятно израненото му тяло, но бълхата е скоклива и неуловима, и нанасяше ударите си майсторски, като кикбоксьор.
Чаровен спектакъл!
Стоях на оптимално разстояние, за да не изскочи и да полети към мен. Бях целият в слух и взор – такова нещо за пръв път наблюдавах.
А той? Не ми обръщаше внимание, независимо, че бяхме само двамата, а и седеше с лице към мен.
Въшко-оо, ох, изяде ме, ох! Повтаряше това и се дръгнеше свирепо. Сигурно го болеше, сърбеше, не знам – подобни душици, никога не бяха полазвали по мен. По едно време задърпа дрехите си около слабините, крещейки – полека, ма, не мъ хапи, на теб ти казвам! Многократно.........
Въшка ли, бълха ли беше - тя едва ли го чуваше и още по-малко разбираше.
Носеше си я на топло, имаше и с кого да си говори.
Подобно на народа и избранниците му.
Михаил Петков / 0887 974 392 / forma@abv.bg /
|
