|
1. На Земята от хилядолетия доминират две живи и устойчиви общества – това на буболечките-хлебарки и това – на човека. Живеха в хармония, несъзнателно състезавайки се по жизненост и устойчивост.
Разделителният белег между тях беше липсата или наличието на разум!
Съществуваха в двете крайности на живия живот.
И както често се случва, крайностите се привличат. По-нисшите искаха неистово да приличат на по-висшите, едните – на другите, по най-различни причини, по качества, предвидливо избягвайки недостатъците.
След хилядолетията съвместен живот естественото се случи. Започнаха да се преплитат и смесват генетичните им вериги, колкото и парадоксално да звучи, колкото и невероятно бе - да се случи!
Времето изтече, преди да се стигне до еднопосочното начало в опитите за клониране, предоставяйки доброволно генната си територия на другия вид.
Неестественото беше, че малоумният вид” ръководеше” преображението.
Буболечките измислиха, откриха метод за пълната метаморфоза, за уникалното превъплащение на малката буболечка в човечец и ....обратното!
Парадоксално откритие!
Уникално по своя творчески потенциал и необятни космически възможности! Несравнимо с нищо, случило се, в света на разума!
2. Това не бе, обаче, най-трудната част от откритието.....
Откривателите се сблъскаха с нерешим, на този етап, проблем, който попречи на неговата абсолютност...Състоеше се в превъзмогването на малък, дребен, но съществен детайл.
Откривателите не успяха да трансформират разума и той остана притежание само на разумните. Проблемът остана нерешен, нищо, че на нямащите разум това попречи на пълната им трансформация – в естествените параметри на индивидите с такъв.
Клонирането се развихри!
Удоволствието от постижението бе естествено, радостта беше безгранична, защото малките буболечки бяха измислили нещо, което не бе по силите на разумните, а на всичкото отгоре, бяха станали и те.......... хора!
Бяха реализирали хилядолетната мечта на милиардите дребни.
Нали и те – всичките, бяха Божии чада, както гласяха религиите на разумните. Малките се бяха хванали за нея като за сламка, сред космическия поток. Радваха се, ликуваха, за тази победа!
3. В действителност постижението бе наистина трансцедентално!
Живи същества без ум, без разум, бяха направили уникално откритие, революционно по своята същност и то, само на гърба на своите първични сетива, и при добронамереното сътрудничество на разумните!
4. Възможно ли беше това?
Да, да – крещяха фактите, а новосъздадените човечета подскачаха - невярващи! Незнаещи, че още с началото нямаха шанс....Не знаеха, за какво става дума – само виждаха, чуваха, усещаха, че нещо се случва, че нещо ще се случи и безропотно се оставиха в ръцете на разума.
5. Разумните се пробваха поколение след поколение, хилядолетие, след друго и най-сетне успяха!
Препредаваха опита си – до Великия ден на успеха!
Разумът беше победил Природата!
Михаил Петков / 0887 974 392 /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/
|
