|
1. Човек винаги намира своето зло, рано или късно!
И то го съпътства през целия му оставащ живот.
Злото се занимава обикновено само с него, но на някои това не им стига.
Злините на злото се разпространяват много бързо и се размножават мълниеносно като крастата по главата на нищо неподозиращия.
Случва се, когато не са му достатъчни малките злини, та ги обединява и за някои човеци - те стават големи.
Злото не спи като човека.
Подобно на града, не го хваща сън! Животът му е непрекъснат, не като пунктира – живот- сън – живот-сън и така, цял живот!
Зъл ли е тогава и градът - нали са заедно, откакто са родени?
Злото не спи, дори под камък, където го праща ума на народа.
Затова злото на този свят ни изглежда повече от доброто.
По-бързо се размножава и от мисълта, от най-обикновената мисъл, заедно с оная, непремерената, заедно с необмисленото действие..
Злото се размножава, дори при допир, дори чрез мисълта на детето, да не говорим за рутината на злото на възрастния.
Злото е по-зло от болестта, по-бързо от мисълта, по-упорито от неграмотността, по-възвишено от абсурда.
Злото си е зло, дори в най-елементарната си консистенция и обитава главите и ума на хората, без предпочитания.
Наивно просто!
То съществува, защото го има доброто!
Махнете доброто – и ще изчезне и злото!
То е само човешки недостатък. Притежава го всеки, заедно с други, близки нему, недостатъци и куп отрицателни качества.
Злото няма етническа принадлежност, нито възрастова.... То е от среден род и е от най-потайните!
Обхвата на действието му е космически, а енергията, която създава – несравнима!
Не го викаш - то си знае, кога да те посети и напакости.
Не те пита, не те предупреждава.
Понякога толкова свикваш с него, че ти е мъчно и ти липсва, ако го няма.
Подобно е психологическото състояние на човека, свикнал с доброто и с добрия живот. И, както я караш така безметежно, изведнъж – злото!
Насреща ти - озъбено, усмихнато, зло!
Не можеш да го подминеш, не можеш да го заобиколиш! То е твоето зло!
Не можеш и да го прескочиш. То е като удоволствието – расте и набъбва, колкото е по-голямо!
Злото има безброй маски, твои и подобни на други, употребявани и нови.
Маски! Добри и зли, доверчиви и отблъскващи, винаги злотворни, сякаш чужди, а не твои!
Всеки крие своето зло, но то се познава!
2. Градът е пълен с демони на злото, вплели се в душите на жителите му.
Той не е виновен за безброя им.
Те са в главите и душите на хората - водят ги, управляват ги, направляват всичко. Нищо, че не ги виждаме! Oтчитаме само резултата – върху себе си, върху другите, върху града.
3. Демон....демонстрация и.........демокрация.
Дали тя е резултат от първите две и показва ли предизвикателното действие на съдържанието им?
Изглежда злото и злокобната му злоба са основни играчи сред пост-социалистическата демокрация.
И то каква демокрация!.....Нов вид!
4. Градът стимулира злото, защото в него се е настанила злобата на злите духове на човеци и буболечки. Той и да иска не би могъл да се отърве - нито от хората, нито от буболечките, нито от злите им помисли и действия.
Нищо, че човекът може, ако пожелае!
Може да го освободи от своите тежести и зли мисли, като се махне от него!
Като заживее сред природата, с нея, в нея, защото човешкото добро се възпитава сред природата и от нея!
Нищо, че е натрупал грамади зло.....
Човек се опорочава сред отровния въздух на градовете.......
казва Жан Жак Русо.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 13 юни, петък / 2014 година
|
