|
Може ли да си представиш, независимо дали си млад или стар - да ти забранят да работиш?
Toва, което си учил или това, което работиш години наред?
От утре!
Кой може да направи това?
Заради какво?
Какво ще направиш?
Как ще постъпиш?
С какво ще живееш?
Какви ще са последствията за всички като теб?
Какви биха били последствията за държавата?
Случилото се с издаването на тази заповед не би могло да се случи днес, защото икономиката на държавата ще се срине, както това е станало през
40-те и 50-те години на миналия век!
Днес е друго!
Дали?
2. Какво би направил, ако всичко в страната пропадне и никой не може да си намери работа?
Каквато и да е!
Дори напълно противоположна на тази, за която си се образовал, практикувал или работиш успешно?
Чудовищна ситуация!
Започваш да гладуваш – ти и децата ти! Търсиш, луташ се, започваш нещо свое, но нямаш опит, няма и среда за развитие, всичко се разпада!
Гладът е навсякъде!
Нямаш нищо, с което да съществуваш!
А децата ти – омършавели, те гледат с молещи очи!
Решаваш се на последната възможна крачка, според теб – махаш се от това прокълнато място, което на всичкото отгоре, обичаш!
А там - никой не те чака!
Никой не те иска!
Гледат те с презрение, сякаш са нещо повече, сякаш знаят повече или мислят по-добре от теб!
Но..... ти си пришълец, гражданин без човешки права, колкото и да се мъчиш да докажеш и постигнеш обратното в чуждата среда, сред други, немислещи като теб! Бориш се упорито с вятъра, от който се надяваш да изпадне нещо, за да просъществуваш! Ти и децата, и родителите ти, които остави там, където гладът се е настанил трайно в средата на други, ояли се чрез кражба!
Безропотно мълчиш, защото не си човек, а средство за препитание!
Защото не си бил твърд и упорит, за да постигнеш правото си да живееш – тук, с децата си!
Тук, където си се родил, живял и обичал, а не на майната си!........................
С буца в гърлото и с носталгия в ума, и сърцето!
Дали ме разбра, дали искаш да ме разбереш или......................ти ще решиш!
3. Как би се чувствал, ако не ти позволяват да се захванеш, с каквато и да е работа в професията си? Тихомълком, изуитски подло, използвайки познанията и възможностите ти, но и налагайки заповедта си над послушниците си, с които работиш и които те предават, защото са задължени в страха си!
Целта е да нямаш препитание, да огладнееш и да започнеш да се молиш!
Да станеш послушен!
Или, защото се страхуват – да не би да покриеш името си със слава и с пари, съзнавайки своята безпомощност и малко ум. За това, може би!
Или, защото считат за реална идеята си – някой от тях да стане световно величие, да забогатее, да придобие ум и въображение, да помогне на събратята си - заедно да завладеят света, с другите дребни и угодливи, като тях!
А ония – предателите не се интересуват, че предателството е една от най-гнусните черти, дори за буболечката и си живеят живота на дребно...
Има ли печеливши в създадената ситуация?
Не виждам!
Успехът би дошъл само след единение на усилията на всички!
4. Не намирам разлика между тези, реално случили се ситуации - с народа и с почти всички ни, в рамките само на петдесет-шестдесет години.
Защо не се извлече поука? Няма ли кой?
Нали, изсмуканото от този нещастен народ е толкова много, че едвам се крепи в изпустялото си тяло - през цялото последно столетие!
Грижа ли го е някой за него?
Защо не се използва пълният му капацитет, а се мъчим само с този – на немощните и непродуктивните,........... за да просперира и всеки да заживее като човек, а не като хлебарка?
Защо не се разбере, че хлебарката е едно от най-адаптивните земни същества и вероятността да ги надживее е огромна?
Тях!
5. Чел ли си Ботев скоро?
Ако не си, както предполагам, по-точно съм уверен – прочети го, дори след толкова години, изминали, откакто насила в училище са те карали да четеш, за да вникнеш, за да го разбереш! Да научиш това, което казва геният му!
Без него, всеки тръгнал напред към бъдещето - без народа си, е загубен, както това се случи съвсем наскоро, с поредното ни пропадане.
Укрепването на властта и освобождаването на потенциала на нацията е целта на целия народ! И за хората, и за буболечките - нали живеят заедно!
И това трябва да се разбере от всички!
Стига с илюзиите,
кафа от фокуси,
аман от локуми!
И без игричките на буболечките!
Трябва да се работи само в полза на възраждането на омършавелия народ!
5. Знаем приказката за филийката на Хитър Петър, която той мушнал в парата над кебапчета върху скарата.
Питам се, дали властта ни счита за наследници на Петър?
Ами, че народът и филийка няма!
Не сме фокусници като нея!
6. Градовете са пълни с неработещи и гладни хора!
Без работа!
Без бъдеще!
Няма шанс за нищо и за никой!
Само чиновници!
Навред само послушни чуруликащи чиновничета, които народът намрази, заедно с властта им!
7. Народът мизерства, а тия си играят на джандари и апаши, на избори и на партийни криеници, надцакват се за сметка на ................................живота му!
Не харесвам хора, които лъжат, независимо политическите им убеждения!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 14 юни – 5 юли 2014 година
|
