|
Може би изпитваш омраза, заради………... възхищение?!
Възхищение от богатствата от човешки качества, събрани накуп!
Изпитваш омраза, която те души, която не ти дава мира.
Непрекъсната, заслепяваща трезвостта на погледа и решенията, умопобъркваща бедното ти, първосигнално съзнание, докарваща те до лудост и готовност за престъпление.
О, да –до престъпление!
Готов си дори да убиеш, за да премахнеш причинителя, готов си да убиеш, за да живееш нормално, като човек!
За да премахнеш кошмара, че е жив, че те превъзхожда, че живее като теб, безнаказано - съзнавайки своята малоценност!
Елиминираш го за наказание, че те превъзхожда!!
Не би могъл да живееш с примера му пред очите си, ежедневно, ежечасно, дори непрекъснато, постоянно, защото образът е пред теб,
а ти му завиждаш, но го и боготвориш,
нуждаеш се от него, но го и ненавиждаш,
защото той е човек, а ти - дребна, невзрачна буболеча!
Липсва ти всичко, което той има, липсва ти въображението му и лекотата, с която достига до него, дълбочината, в която изчезва, без да го усетиш, липсва ти всичко, което той има, а ти – не!
А нямаш сили.
И умираш, ден след ден, ежеминутно.
Цял живот!
Убий и се спаси!
……………………………………………………….
Но, спри!
И това да сториш – никога няма да станеш като него!
Няма и да го забравиш, защото всяко твое действие, дори на сън, ще повтаря и ще вика неговото име!
Дори на оня свят!
А дали не е по-разумно да използваш възможностите, вместо да раздаваш правосъдие, като Господ, който не си?
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 8 август 2014 г.
|
