КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2

Четвъртък, 16 Октомври 2014 00:00
01

Градски ескизи 124
Заразата на самохвалството 2

 

Децата на твореца.......или още към 55 ескиз и другите,

свързани с темата

 

Терзае ме мисъл.

Занимава ме с абсурдността си от години.

Може ли човек да преценява обективно и трезво качеството на работата си?

Може ли архитектът да сравнява и оценява честно своята творба?

Защо се питам,

защо ме занимават тези въпроси?

Защото посредственяци защитават, със стръвта на мечка стръвница, очевидно ниското си професионално ниво и още по-слабата му продукция!

Можещият си мълчи и приема добронамереността на колегите  и мнението на съгражданите си!

........................................................

Продуктът на архитектурната професия е плод на творческите възможности, на знанията и човешкото  достойнство на автора си. На заряда му!

Раждат се, натрупват се, събират се с годините  -  децата на твореца.

Всяко дете е обич!

Всяко е с твоят отпечатък!

Всички са твоето лице, имидж, богатството, което те представя пред обществото и времето.

Прав или сгънат!

Очевидно, че и архитектът е човек като другите, но като че ли, понякога е по-приспособим, по-сгънат и от най-обикновения, но достоен бедняк!

Mного са сгънатите, превитите ни колеги, нали!?

И вие ли сте като тях?

Нали ги виждаме, нали ви знаем?

Безусловно са много, но повечето от вас са достойни хора, а не плужаци!

........................................................

Оприличавам действията на колегията на действията на всеки от нас при защита на децата ни - със защитата на всеки проект.

Нашите деца, децата на всеки от нас!

Да, но ние защитаваме децата си с достойнството и с обичта на родители,

а не като сгънатите и оплетени в своето творческо безсилие колеги, защитаващи проектите си -  само и само, за да реализират своя угод към господаря или ментора си, оплетени в кълбото на заразата на самохвалството!

Като тези!

С учудване установявам, как агресивно се популяризират “премираните” проекти от конкурса за 4-те зони на главния градски център!

Дали колегите изпълняват комсомолско поръчение или не могат да схванат абсурдността на своите решения? 

А може би се гордеят с тях? 

Не знам.

Но това вече, е наистина абсурдно и парадоксално!

Вероятно не им достига умствен капацитет или човешки морал,

за да разберат и видят,

че ще прахосат общи пари  -  за недоброкачествените си проекти!

Предлагам да се огледат, да се допитат до други колеги, до непознати дори, но не и до онези, на които служат! Защото и те не знаят!

........................................................

Не познават града!

Нищо, че живеят в него!

Предлагам,

а вероятно и вие ще се присъедините към апела ми, -

да са по-целенасочени и устремени

при изграждането на високите степени на самокритичност,

нужни на всеки разсъждаващ!

Ако могат, разбира се!

Защото лоялността към ментора им ще ги тревожи постоянно и дълго!

Защото ............сгънатият гръбнак пречи на нормалния живот, дори на безгръбначните.

........................................................

Нека се запитат дали някой гражданин, на изтерзания ни град, ще ги подкрепи при това безумно разхищение  -  

при създаването и на помийни “водни” площи, сред отровната среда или

при полагането, на една дори, позлатена плоча от настилката,

където и да е в града!?

При тая въпиюща бедност!

Ще извикам – ние сме толкова бедни, че някои не могат дори да си преставят бедността ни, тупайки препълнения си джоб!

Някои не могат да видят своята връзка с тази бедност, защото хоризонта на буболечките винаги е непосредствено пред тях.

Не е ли по-правилно -  да сме оптимално пестеливи?

Не, не оптимално, а максимално!

........................................................

И още!

Предлагам на Законодателя -  

*  да въведе абсолютна забрана на неквалифицирани граждани да дават “квалифицирани” мнения!

*  да забрани участие в специализирани съвети, комисии, конкурсни журита и други, на неквалифицирани и необразовани в материята, граждани!

*  да законоположи - използването на обществени средства да става след допитване до мнението на гражданите чрез гласуване, а не с решение на общинските съветници! Така обществото ще участва ангажирано и активно при управлението и изграждането на своя град!

Предлагам и всички да прочетат  размислите на Ж.Ж,Русо по тези въпроси -  събрани съчинения, том 1..... ако имате време и особено сили, за това.

Михаил Петков / forma@abv.bg / 08-11.10.2014 г.

 
Изображение: http://herkul.log.bg/
 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз

 

 

 

Децата на твореца.......или още към 55 ескиз и другите,

свързани с темата

 

Терзае ме мисъл.

Занимава ме с абсурдността си от години.

Може ли човек да преценява обективно и трезво качеството на работата си?

Може ли архитектът да сравнява и оценява честно своята творба?

Защо се питам,

защо ме занимават тези въпроси?

Защото посредственяци защитават, със стръвта на мечка стръвница, очевидно ниското си професионално ниво и още по-слабата му продукция!

Можещият си мълчи и приема добронамереността на колегите  и мнението на съгражданите си!

....................................................................................................................................

Продуктът на архитектурната професия е плод на творческите възможности, на знанията и човешкото  достойнство на автора си. На заряда му!

Раждат се, натрупват се, събират се с годините  -  децата на твореца.

Всяко дете е обич!

Всяко е с твоят отпечатък!

Всички са твоето лице, имидж, богатството, което те представя пред обществото и времето.

Прав или сгънат!

Очевидно, че и архитектът е човек като другите, но като че ли, понякога е по-приспособим, по-сгънат и от най-обикновения, но достоен бедняк!

Mного са сгънатите, превитите ни колеги, нали!?

И вие ли сте като тях?

Нали ги виждаме, нали ви знаем?

Безусловно са много, но повечето от вас са достойни хора, а не плужаци!

.............................................................................................................................

Оприличавам действията на колегията на действията на всеки от нас при защита на децата ни - със защитата на всеки проект.

Нашите деца, децата на всеки от нас!

Да, но ние защитаваме децата си с достойнството и с обичта на родители,

а не като сгънатите и оплетени в своето творческо безсилие колеги, защитаващи проектите си -  само и само, за да реализират своя угод към господаря или ментора си, оплетени в кълбото на заразата на самохвалството!

Като тези!

С учудване установявам, как агресивно се популяризират “премираните” проекти от конкурса за 4-те зони на главния градски център!

Дали колегите изпълняват комсомолско поръчение или не могат да схванат абсурдността на своите решения? 

А може би се гордеят с тях? 

Не знам.

Но това вече, е наистина абсурдно и парадоксално!

Вероятно не им достига умствен капацитет или човешки морал,

за да разберат и видят,

че ще прахосат общи пари  -  за недоброкачествените си проекти!

Предлагам да се огледат, да се допитат до други колеги, до непознати дори, но не и до онези, на които служат! Защото и те не знаят!

.................................................................................................................................

Не познават града!

Нищо, че живеят в него!

Предлагам,

а вероятно и вие ще се присъедините към апела ми, -

да са по-целенасочени и устремени

при изграждането на високите степени на самокритичност,

нужни на всеки разсъждаващ!

Ако могат, разбира се!

Защото лоялността към ментора им ще ги тревожи постоянно и дълго!

Защото ............сгънатият гръбнак пречи на нормалния живот, дори на безгръбначните.

.................................................................................................................................

Нека се запитат дали някой гражданин, на изтерзания ни град, ще ги подкрепи при това безумно разхищение  -  

при създаването и на помийни “водни” площи, сред отровната среда или

при полагането, на една дори, позлатена плоча от настилката,

където и да е в града!?

При тая въпиюща бедност!

Ще извикам – ние сме толкова бедни, че някои не могат дори да си преставят бедността ни, тупайки препълнения си джоб!

Някои не могат да видят своята връзка с тази бедност, защото хоризонта на буболечките винаги е непосредствено пред тях.

Не е ли по-правилно -  да сме оптимално пестеливи?

Не, не оптимално, а максимално!

..................................................................................................................................

И още!

Предлагам на Законодателя -  

 

*  да въведе абсолютна забрана на неквалифицирани граждани да дават “квалифицирани” мнения!

*  да забрани участие в специализирани съвети, комисии, конкурсни журита и други, на неквалифицирани и необразовани в материята, граждани!

*  да законоположи - използването на обществени средства да става след допитване до мнението на гражданите чрез гласуване, а не с решение на общинските съветници! Така обществото ще участва ангажирано и активно при управлението и изграждането на своя град!

 

Предлагам и всички да прочетат  размислите на Ж.Ж,Русо по тези въпроси -  събрани съчинения, том 1..... ако имате време и особено сили, за това.

 

Михаил Петков / forma@abv.bg / 08-11.10.2014 г.

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions