|
Животът на буболечката в града е тежък!
Средата, в която живее, изисква непрекъсната борба за хляб,
и за опазването му.
Борбата е вътревидова и опасностите идват единствено от нея.
Тя е и стимул за усъвършенстване качествата на малката твар.
Буболечките се конкурират, лъжат, мамят, предават, убиват и това е ежедневието им! Цял живот – до изтощаването на батерията на чипа.
Затова не може да срещнеш честна, умна и широко скроена буболечка!
Всичко около нея е от малко - по-малко, безкрайно малко и напълно измамно. Като нея! Подобно на нея!
Трябва да се знае, че буболечката не се ражда като човека.
Тя е конвеерен продукт! Излиза научена, готова за живота.
Създателят й знае и се е поучил от съвета на Акесилай ( 399 – 358 г.пр.н.е.), когато го попитали, на какво трябва да се учат децата, той отговорил –
На това, което им предстои да вършат, като станат възрастни”.
Буболечката не се вълнува от състоянието на града!
Тя се стреми да не загуби топлината и тъмнината на дупката си.
Другото – е работа на човека!
В сравнение с тази нейна динамичност и бурно съществуване, животът на града изглежда замрял.
Изглежда, че градът не живее и не се развива.
Като че ли е заспал, но и това е измамно –
заспали са само чиновниците, които го управляват в своето незнание, безнаказаност и безхаберие.
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 03.09.2014 г.
|
