|
Като всеки нормален и аз съм гнуслив.
Гнуся се от подлостта и предателството на безгръбначния, гнуся се от покорството на угодливия, гнус ме е от нечистоплътния духом,
от лъжата на слабохарактерния.
Гнуся се от неизмитото лице на паразита, гнус ме е от мръсната дреха на непочтенния, от арогантността на въжеиграча, гнусота и ужас ме облива от безочливия и от недостойния,
от крадеца, от ограбващия своите.
Погнуса изпитвам към манипулатора.
Гнус ме е от роба, а не от бедния.
Мърся се при допира си до наглеца, до самодоволството на простака,
до самочувствието на малоумника, до самонадценяването на необразования.
Презирам угодта на червейчето и на буболечката.
Какво харесвам ли?
Е, това си е моя работа, а сега размишляваме за това, което не харесвам.
А вие, какво?
И аз, като всеки от вас не харесвам и отбягвам хората, превъплътили се в буболечки! Не харесвам и другите – превърнали се от буболечки в хора!
А вие от какво се гнусите?
А дали сте гнусливи изобщо,или я карате през куп за грош?
...............................................................
Всеки чувства, че прилича на някого, на нещо, различно от същността му. Чувства духовна близост с някой, оприличава се на друг, на живо същество,по своите качества или недостатъци.
Никой обаче, не припознава себе си в образа на малката бързонога хлебарка, никой не вижда в себе си уникалните й качества, необходими на всеки жив за оживяването му, в тежката среда на тъмното на живота, не открива своите качества, толкова приличащи си с тези на еднодневката.
Дори не вижда нейната, а и своята основополагаща роля при ферментацията на живота и неговото продължаване..
Дори само при ферментацията на виното!
Човек е склонен да надценява своите възможности и да подценява качествата на другите, склонен е да омаловажава недостатъците си, но да ги преувеличава, когато са на други. И никога не сравнява своите недостатъци с качествата, притежавани от инсектите.
Да, но околните виждат и преценяват всичко. Пак, като преувеличават и засилват недостатъците и смаляват до възможното - качествата, така, че да не се виждат, дори с лупата на джуджето.
Как се виждате вие, сами себе си?
Как виждате другите?
Орел ли сте или лъвица?
А може би сте тигрица или крокодил?
Знам едно – никой от нас не прилича на буболечката-хлебарка или на мушицата-винарка!
А, я се огледайте!
Спрете! Ще се пръснете от смях!
И аз като вас, виждам всякакви хора-инсекти, различни със своите качества, за оживяване и прослава!
Какво ще кажете, а?
Примерът е неясно огледало, казва Мишел дьо Монтен –
в него гледат всички и всеки вижда, каквото му изнася. ./ “Опити” /
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ края на февруари 2015 година
|
