|
Гордея се, че преди много години / 1987 година /, избрах името на фирмата си, тогава още, когато нямаше нужда от идентификация, защото над имената ни съществуваше абревиатурата на държавна организация, в която всеки от нас работеше.
Месеци наред търсех име, което да е неразривно свързано със същността на професията, да изразява нейният дух, частично макар, ако не в пълнота.
„Форма“!
Намерих го, оглеждах го отвсякъде - в привлекателността на главната буква Ф, с нейната елегантност, уникалност и красота. Търсих и яснота при изписването й на латиница.
„Сюжетът е онова, което е представил творецът / художникът /, но съдържанието е начинът, по който го е представил. И, когато казваме “начин“, имаме предвид формата на художника, формата на неговото въображение. Следователно съдържание и форма са идентични. Въображението не е нещо абстрактно, то се проявява в цялостната дейност на човека, то е формата на живота на твореца!“ Пол Елюар / „Мисли върху изкуството. Антология“, превод 1979 г. Даскалов /
Годините се търкалят и върху това, декларирано в обществото и света име на фирмата, започнаха да се закачат разни, да го ползват, без да зачитат изискванията на закона / ЗАПСП / и римското право – „Първи по време, първи по право!“
Утешавах се, а това правя и днес, че плагиатите са очевидно в невъзможност да открият свое име, своята идентичност и присвояват всичко, навсякъде в другия си живот – на измислени „творци“. Те крадат всичко, върху което имат достъп – и в духовен, и материален порядък!
Разбрах, че те не са и не биха могли да бъдат истински, и … ги зарязах!
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
|
