|
„Най-силна е необходимостта, защото властва над всичко. Най-мъдро е времето, защото открива всичко.“ …Талес
„Велико нещо е архитектурата и не всеки може да се заеме с такова дело, защото оня, който се нагърбва с професията на архитекта, трябва да има голям талант, отлична подготовка, да бъде много начетен. Необходимо е още да има голям опит, съобразителност и зрял ум. На архитектурата се полага и е нейна първа заслуга да решава, какво е необходимо за всяко нещо. С таланта, впрочем, архитектът да изразява, с опитността си да знае, с разсъдъка си да избира, с ума си да съобразява, а с изкуството – да довежда докрай това, което започва да прави, е в основата на всичко. Това е, мисля, предвидливостта и зрелият ум, защото другите добродетели като човечност, скромност и доброта, не ги желая повече в архитекта, отколкото в другите хора, отдадени на какви и да са занятия, тъй като тия неща са такива, че който не ги притежава, мисля, не е достоен даже да бъде смятан за човек. Повече от всичко архитектът трябва да избягва лекомислието, упорството, надменността, невъздържаността и ако има други неща, които биха могли да намалят благоволението на гражданите към него или да увеличат тяхната омраза“. Из написаното от Л. Б. Алберти/ 1404 – 1472 г. / За строителството. Десет книги./ прев. З. Петракиева /
…………………………………………………………
Пространствата, с които работи професията на архитекта, са достъпни за зрението на всеки, независимо неговата раса, пол или възраст. Пространството – като изразно средство, се различава от словото и не е необходимо да се превежда езика му - то е универсално и познато. Абстрактно е - като музиката, но не умира, толкова бързо като нея. Шарено е като природата и живописта, но не чак толкова. Обемно е, но не можеш да го хванеш с ръце като скулптурата, а само с ум и разсъдък - и там е трудността, ако се стремиш да го овладееш. Как да твориш нещо, което не виждаш, не чуваш, не можеш да пипнеш или погалиш, не можеш дори да нагрубиш? Разбира се, това се отнася за онези, които се учат или работят с него, като използват и моделират пространствените форми хармонично с пропорциите на човешкото тяло и действия, доколкото могат, и които моделират пространството, а не формите в него! Така си мисля, защото съществуват и такива, които не са се научили да боравят с пространството, и които не са се доразвили в “добитата“ от тях някак си професия - не го ползват, а го малтретират и мастурбират с него. Затварят го, окастрят го, съобразно утилитарните функции на града или сградата, нарушават хармоничните закони, на които се основават красотата и хармонията, за да го пригодят към своите елементарни творчески възможности, а и заради корупция! Правят това, защото не са усвоили възможностите да ползват човешкото си въображение за достигане на общоприетите хармония и красота, които архитектурата дава на средата на човека, за да живее човешки или, за да се нагушат. Тук ще спомена точната мисъл на Айнщайн, който смята, че – По-лошо от изкуствения интелект е естествената простотия, без да я коментирам.
Във въображението на човека се крие силата и чарът или недостига и ограничението да твори архитектура, ако имаш такова, разбира се и ако времето, и средата са ти позволили това.
………………………………………………………………………………………………………………..
Тук у нас не съществуват условия за живот за ни едно от изброените!
Като се обърна назад и погледна в живота си, средата и времето виждам само човешки манипулации, измамна среда и лъжливи хора. Виждам някакво друго време, изменено и невярно, и среда, създадена в услуга на различни групи, борещи се неистово една с друга, виждам тотална имитация на човешкия живот - изопачена, преиначена, неестествена. Сякаш сме попаднали завинаги в Долната земя!
Кой ли живее в Горната?
Има ли такава?
Има ли някой там? Богове ли са или хора с цървули?
………………………………………………………………………………………
Защо никой не се интересува в каква среда живее, защо не я моделира така, че да му е приятна, а апатично зяпа небето или е вторачил поглед в чуждото? Тъжно, ама много!
Моля, целенасочено се разходете из София и разгледайте „архитектурните“ шедьоври от последните двайсет години, под и над установеното теренно ниво. Очевидно културното развитие на нацията е запечатано в тях и те са безспорна еманация на развитието на простотията на обогатилите се чрез кражба, а не на народа. Според мен.
Очевидно е и че архитектурата не е за всеки дипломирал се архитект, но това е изключително трудно да се разбере и осъзнае, особено от „гениите“ сред тях. Няма как и да се помогне, а с помощта, би могло да се подкрепят и града, и жителите му, дори заклеймявайки далаверите на ония!
Михаил Петков
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 11-12.08.2015 г.
|
