|
Ако приемем, че човекът и времето се носят сред Космоса като сиамски близнаци, въпреки, че не го считам за приемливо, то е необходимо да установим – кой е човекът, кое е времето и къде е мястото, когато и където живее. Не бих твърдял, че са сиамски близнаци, тъй като те се разминават времево, независимо взаимната злоупотреба. А трябва ли да доказвам нещо, което не желая да разискваме?
Човек носи качествата и недостатъците си, променяни и оформяни в многократните метаморфози, случващи се с него, заради променящата се среда. Времето и средата отговарят на културното и технологичното, умственото, морално-нравственото и етично състояние на всеки отделен индивид и всяко общество, като не използвам определението човек, тъй като, вследствие на горните състояния, той винаги е различен и не винаги в по-висока степен на развитие. Взаимоотношенията и взаимовлиянията, които си оказват среда, време и индивид, ми приличат на влиянията във всеизвестната формула на Поанкаре § Айнщайн / е=m.c2 /, защото животът на Разумния е непрекъснат процес на натрупване на енергия, на някаква необходима космическа енергия, за да съществува Космосът и която се създава, генерира, транслира и трансформира, в зависимост от времето, средата и от индивида-източник. Той е само една елементарна трансформаторна станция, малка и зависима от компонентите, които я формират. Енергията се натрупва, в зависимост от условията на средата и времето на съществуване, както и от формите на транслиране и употреба. Понякога безвъзвратно изчезва.
Градовете и обществата, които ги обитават и използват, са енергийните банки, а тяхната мощ зависи от качествата и цената на натрупаната енергия и времето, употребено за нейното създаване. Всички градове създават космическа енергия, в зависимост от капацитета на гражданите си. Колкото тяхното интелектуално ниво е по-високо и колкото е по-висока скоростта на натрупването на технологични знания и реализирането им, както и оптималното им използване, толкова е по-висок уровена на живот, който осигуряват, и са толкова повече привлекателни. Космосът изпитва нуждата от създаването на огромните урбанистични формирования, заради възможностите за концентрация на произвежданата енергия, трансформирането й и улесненията при нейната транслация. А Земята и жителите й очевидно са малка производствена единица в безкрайния океан от подобни енергопроизводители. Но, кому е нужна тази интелектуална енергия, кой и как я ползва, за какви цели – някой вероятно знае. Аз не знам!
Когато един град не притежава или притежава в ниска степен компонентите на формулата, по която се натрупва космическа енергия, той е и ниско в йерархията, а средата и непрекъснато течащото време изяждат малкото създадена енергия, необходима за живота на жителите му и той деградира. Рядкост е съвременен град да изчезне, но напълно достатъчно е да няма сили да съществува, защото не може да произвежда необходимата енергия, а тя се създава и носи от жителите му. Тогава произведената енергия служи единствено за поредната интелектуална метаморфоза към деградация и деструкция. Градът загубва възможност за промяна на основните компоненти – време, среда и индивиди, защото последните не произвеждат прогрес, не произвеждат интелектуален продукт, който да тласка развитието на още и по-евтина енергия за съществуването им! Структурите му заприличват на структури на град в упадък, за който всеки би се запитал, защо той и жителите му все още съществуват? От града изчезва почти всичко, свързано и необходимо за съществуването на живот. Изчезва красотата на хората и средата, изчезва моралът, естетиката и етиката, а всичко се трансформира в грозно и озъбено. Това се причинява и осъществява от неспособните, незнаещите му жители, консуматори, отдавна превърнали се в хора, с качествата на инсекти. И архитектурата, и политиката, и изкуствата загниват, заедно с всичко свързано с културата - без знания, а с емоции, без разум, но с инстинкти. Градовете се превръщат във фабрики за л…а и гробища за жителите си! Процесът е продължителен, сравнен с човешкия живот и е еднопосочен.
През това време други, нови и съществуващи градове, генерират все повече енергия и иновации за нейното увеличаване, а тези губят скоростта на живот и качествата му. Едните събират все повече и повече жители, растат ежеминутно във всичко, защото всеки нов жител или град, устремно се включва в състезанието, като добиваната енергия расте лавинообразно. В бъдеще размерите на човешките урбанистични струпвания ще нарастват неограничено, именно заради всичките улеснения при натрупване на енергия в тях.
Променят се предлаганите условия на живот, променя се и капацитета на всеки отделен член на урбанизираната общност. Създават се и ще се създават огромни, неестествено големи по заеманата територия поселения, които ще изпитват огромни, нечовешки нужди от още земя, и от още енергия. Ценната земя в центровете на урбанистичните образувания ще изчезне напълно. Градовете ще загубят паметта си, предавана от бащи на деца, семиотиката им ще се промени до неузнаваемост, ще настъпи времето на друг свят, много подобен на днешният дигитален, но несравнимо по-мощен, динамичен, бих казал, че тогава човешката раса ще стане най-сетне космическа и ще полети, ще придобие статута на такава, независимо, че ще продължи да обитава Земята, защото тук човекът притежава всичко. Дори водата! Тук е и паметта, а с нея и опита му да създава енергия!
Тук остават и инсектите, а човекът не е човек без тях! Трябва да се научи и да ги използва, а не те него. Чак тогава ще стане по космически велик и по-различен от предците си!
МИХАИЛ де ПЕТКОВ /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ август, около средата на август 2015 г.
|
