|
В ТОЗИ ГРАД ЛОВЕЧ, където „архитектите трябва да стоят отвън“!
едно професионално мнение за спора за Покрития мост
Може ли промяната на образа на Моста да повлияе негативно на името, на славата му? Може ли промяната да повлияе на реномето му в страната и света? Знаят ли хората на България и туристите за тази евентуална бъдеща промяна, имат ли спомен дали Мостът е бял или черен? Дали промяната на двете фасади ще промени интереса към него и ще се усъмни ли някой в доброто намерение – той да стане по-чист и по-бляскав? Категорично не! Запитвали ли сте се дали, когато е бил построен през 1932 година, проектантите не са имали възможност да го „облекат“ с дървена дреха, за да наподоби дървеният на Уста Кольо Фичето и да запази спомена за него? Отговорът е положителен - но не е било необходимо. Така са преценили тогава, защото архитектите са задължени от професията си да показват най-доброто за урбанизираната среда от своите професионални възможности и култура, състезавайки се, дори със себе си. А кой твърди, че мостът на Кольо Фичето е най-красивият от всички, изграждани досега, достигнала ли е до някого информация за мостовете преди 1874 година, за да я покаже? По-красив ли е от трите познати – дървеният от скици и гравюри, стоманобетоновият и облеченият. Защо се чувствате по-умни от предците си? Какво разбират тези, които обикновено търсят помощ от професионалистите за нещата, които са извън тяхната компетентност? Политическото оцветяване не би могло да е в помощ, защото проблемите са на всички жители на града, а оформянето на човешкия вкус при търсене на красотата в живота е прекалено дълъг процес и рядко стига съвършенство. Чудо голямо, че ще се преработи дрехата и ще се изпере бельото на Моста!
Не е ли по-добре да контролирате средствата по реконструкцията му, от което предполагам повече разбирате, отколкото да давате непремерено и некомпетентно мнение, учудващо и за вас самите, мнение - кое е по-хубаво за архитектурата и градоустройството на града? Защо не „хванете“ молива и не предложите своето мнение, защо не го начертаете или, още по-лесно – да покажете Мостът в 3d компютърни модели, защото вярвам, че ще се справите – в цвят, в обем, в детайли? Защото не можете! Защото не можете да си го представите дори! Защото, за да работиш тази професия се изискват много знания, култура и интелигентност, която не би ви позволила да се провиквате – архитектите вън! Казах думите на Алберт Айнщайн на обсъждането, ще ги повторя, защото трябва да се помнят - „ По-лошо от изкуствения интелект е естествената простотия“….и тя се отнася за всички, които разбират от всичко, дори и от архитектура. Не е логично човек, който няма изградена естетическа култура да оценява, каквото и да е! Но вие имате, нали?
Пиша това, което мисля с отговорността на човек, работил близо 50 години за тази професия и не ми пука, нито за политика, нито за избори, нито за каквито и да са други подобни мероприятия! Независимо, че архитектурата е политика!
Ловеч, отдалеко погледнат, има толкова много проблеми, че животът на децата ви няма да стигне, за да създадат урбанизирана среда, в която на всеки човек ще му е приятно да живее. Разбира се – и естетически проблеми, които ще възпитават вкуса и на техните деца.
Радостното и фантастичното е, че сте загрижени за града, за образа му и за неговия дух, за което от сърце ви приветствам! Надявам се да сте искрени и да е за дълго.
……………………………………………………………
Учудих се, защо се нахвърляхте срещу проектантите, та нали, те работят за града и за вас? Вместо добронамерено да ги изслушате, защото по тези въпроси те разбират повече от вас, вие ги омотахте в своята нестабилна позиция и дори не успяха да защитят спокойно проектите си. Нямах намерение да вземам отношение и по този въпрос, защото преди време предложих на гражданството и управлението на Ловеч толкова много идеи, че едва ли ще им стигне времето за следващите петдесет години да ги реализират! Отношението към проблема ме провокира. Провокира ме и безапелационното поведение на хора, нямащи хал-хабер от материята! Изчаках и колегите, които имат пиетет към града да изкажат своите мнения и препоръки. Изненадваща за мен беше тяхната плаха нравоучителна позиция, но която е оправдана, заради специфичността на проблема. В случая се разглежда символа на града и това задължава всички граждани да имат активна позиция. Ако някои нямат – да се посъветват с имащите такава. Колеги говореха за своите предпочитания към истинския образ на Моста, но не и по професионално съществените въпроси, свързани с реконструкцията, а беше, и е нужно - за да защитят коректно позицията си. Удивляваща е позицията на министерството на културата, която, поне за мен, не е позиция, а просто неграмотност или незнание и прилича на становището на римския наместник Пилат Понтийски в Ерусалим, преди около две хиляди години!
Останаха празноти и неясноти, които ще се опитам накратко да обясня, макар и отдалеко, като в мен се е загнездило убеждението, че всичко се знае, но никой не иска да се говори открито и целенасочено за проблемите на Моста, защото магията на поредните избори е омагьосала всички и мислещите, и не можещите да правят това.
……………………………………………………………
Архитектурата и конструктивната реализация на проектите на Уста Кольо и на арх. Олеков са коренно различни по своите възможности и израз, защото хората, времената и използваните строителни материали са различни. За Моста от 1874 година е използван камък за основите и дървена конструкция за греди, колони, за покрив и за стени, всяка, според детайла си, докато за моста от 1932 година е използвана стоманобетонова конструкция – за устои, за под, колони, за стени и покрив. Разликата между двата типа конструкции е в носимоспособността на дървото и на бетона със стоманена арматура в него. Дървото има естествено ограничени размери, а стоманобетонът носи своите възможности на крилете на човешкото въображение! Затова Уста Кольо е направил повече каменни устои, а Олеков и Цветков – оптималните, за да може да се прехвърли конструкцията на моста от единия до другия бряг на реката. Днес всички са наясно в предимствата на стоманобетоновата мостова конструкция.
Конструкциите се отличават по своя архитектурен образ и това е естествено. Мостът на Олеков и Цветков е различен, и е невъзможно да прилича на дървения на Кольо Фичето, затова и конструкцията му поема тежестта на сградата на моста само върху два устоя, а всяко наподобяване, украсяване и пудра е признак на фалшивост и говори за ниска професионална и естетическа култура. Тази е и причината Уста Кольо да използва пет каменни устоя – заради по-ниската товароносимост на ограничените размери на дървените греди.
Различията от конструктивно естество се отразяват върху плановата структура на Моста, а оттам и на образа му. Сравненията водят до извода, че моста от 32-ра година е несравнимо по-здрав и по-модерен, но не е по-красив от дървения. Ще попитам отново, кой твърди, че мостът на Уста Кольо е по-красив от мостовете преди него? Никой не може, само геният на ловешките граждани и тяхното, като че ли изгубено чувство за красота!
Защо не сте загрижени за Вароша и за Дръстене – да не би стойността им да е по-ниска? Защо никой не си отвори устата, дума да каже, в защита на изящните сгради по главната търговска улица, строени в края на 18-ти и началото на 20-ти век, та до средата на 30-те му години, изчезнали в небитието, сякаш не са съществували, сякаш в тях не са живели дядовците и бабите, бащите и майките, на все още живеещи в града граждани? Не сте били родени, а защо не попитате родителите си, или техните родители? А се създават грозни имитации в псевдо-бароков стил и дървени имитации на железобетонни мостове. Ловеч се превърна в град на архитектурните имитации!
Различия се явяват също и при ограждащите външни и вътрешните стени. Едните са дървени от дъски, заковани върху по-малките, оформящи ги греди и колони, а отвън – те са изградени по същия начин, защото друг не е имало, и са определили образа на моста – с кал и слама между тях! Модерната мостова сграда е имала възможност да поеме тежестта на тухлената зидария на външните и тънките вътрешни стени. При първият случай дъсчената ламперия е органично свързана със стената - обшивка, а при имитацията - е измамна и непотребна, бих казал дори смешна. Различията, качествата и недостатъците на използваните строителни материали водят до откровена измама и до откровен непрофесионализъм при смесването им, мамещ умишлено неподготвения зрител, а водят и до присмех от разбиращия и виждащия измамата – подобно на желязна сграда, облечена в дърво. Представям си изненадата и недоумението на някой образован турист, който ще мине през моста, ще види елегантните железобетонни греди с формата на мощна кобилица, а след това ще снима отвън „облеченото“ с тънка дъсчена обшивка тяло, което несполучливо имитира дървен скелет! Измамни несъответствия, но куриозите си ги създаваме ние хората, нали? С тези думи желая да кажа, че дъсчената обшивка е неискрена и фалшива и че не би трябвало да се имитират - конструкцията и фасадите на едното архитектурно творение, от другото.
Ще ви попитам и още нещо - къде бяхте, толкова години, че не успяхте да изискате от служителите на доскоро съществувалия Национален институт за паметници на културата, да опишат и регистрират „Покритият Мост над река Осъм в град Ловеч“ като архитектурен и исторически паметник на културата, защото блестящият проект на Олеков / Цветков заслужаваше това, а не да го цапат и опошляват през 82-ра, а с това и да възпитат вашите естетически възгледи и възприятия, насочени с промяната, очевидно в невярна посoка? Защото творбата от 30-те години наистина е заслужавала това признание и то би могло да възпрепятства последвалата, напълно некоректна, реконструкция.
Познавах арх. Христо Златев, авторът на реконструкцията от 82-ра. Беше добър архитект и човек. Още тогава коментирахме изпълненото и изказах мнението си, но времената бяха различни – с неоспорими решения. Днес е друго! А вие неразбиращите – имате право, и протестирате!
Времето е най-силно на земята – казва Талес, то открива истината!
Възможно ли е сегашният Мост да е в противоречие с изискванията към естествения му образ, проектиран и изпълнен преди 85 години, на функцията му, на използваните материали и конструкция – отвън с дъсчена обшивка, имитираща времето и възможностите на дървената конструкция от 19-ти век, а вътре да се белеят изящните стоманобетонни греди с формата на кобилица, които са най-доброто от проекта на Олеков? Именно с тях той е изразил своето преклонение към таланта на Майстора, а функцията, стоманобетоновата конструкция, екстериорът и интериорът на неговия мост нямат и не могат да имат нещо общо с творбата и материалите, използвани от Уста Кольо Фичев. Знаете ли, че в Ловеч живееше фамилия, негови родственици? Вероятно жители на града са техните наследници, ако има такива. Но, откъде да знаете.
……………………………………………………………
Мостът е уникален за България и е един от духовните маркери на Ловеч.
Мостът трябва да белее, да блести, да искри на фона на реката и тъмните баири около града! Той е символът и му отива блясък, а не потънал в тъмнината с фасадите, с покрива си, сякаш е неразличим в сливането си с тъмното! Мостът във Флоренция е светъл, защо ли, защо ли не са го облекли с някаква италианска премяна? Той и Мостът в Ловеч са единствените в Европа – покрити, и с магазини.
Белите фасади на Моста ще се открояват категорично върху тъмния фон – и на реката, и на скалите, а контрастът ще засили впечатлението и от него, и от красотата на релефа на юг. Помислете – той е бижу, което трябва да се откроява, да хипнотизира!
Мостът изпитва необходимост от светлина и вътре - не знам, как не я усещате! Не изпитвате ли нужда от простор, от изключителните панорами на юг и на север?!
Заедно с Мостът и Вароша се нуждае от ревитализация, от бяло по стените, от еднакви с материала си покриви, от много цветя, от чистота! Дръстене – също! Няма да говоря за изоставените паметници, сред които са живели сподвижниците на Апостола, няма да говоря и за дребнотемието, около което се върти живота на най-старите ловешки квартали. Вие ги знаете.
Коректността изисква да кажа, че не бих проектирал имитация и то, с други материали, по друго време, при съвършено други хора, и затова симпатиите ми са за реконструкцията, която ще върне образа на Моста от 1932 година, защото тогава ще е истински, откровен и не лъжлив. Не слушайте, какво ви говорят другите, мислете и творете с вашия ум и разсъдък! Гледайте си града и не се поддавайте на манипулации! Той и вие сте важните!
Покрийте и другият, за да станете единствените жители в света - на град с два покрити моста!
арх. Михаил Петков / 7 - 9 септември 2015 г.
|
