КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 211: Експериментът

Четвъртък, 24 Септември 2015 00:00
03

Градски ескизи 211
Експериментът

 

Дъжд вали навсякъде.

Променя лятото в есен, есента в зима, а зимата в пролет, след което не спира, променя пролетта в лято и помага на Земята да оплоди метаморфозите си.

Променят се цветовете и разума на човека – бялото и сивото стават зелени, зеленото златно, а то – шарено кафяво и накрая отново посивява, и погрознява по своему, заедно с преображението на всичко наоколо. Като акъла на човека!

…………………………………

Колко малко дъжд падна през 89-та, спомняте ли си?

Падналите капчици не помогнаха да се промени времето и цветовете в политико-икономическите отношения на закъсалата ни държавица и не спомогнаха за нейната трансформация! Като че ли е вярно определението, което изникна в главите на малцина, че опитите с нея продължават до изясняване на влиянията, които оказват различните икономически доктрини върху общественото развитие.

…………………………………

Преди близо сто години, а и след това, върху Земята се изсипаха бурни дъждове от много сълзи, кръв и престъпления срещу човека, подхранили бъдещото плодородие по земите на цяла Европа и специално в Източна и Югоизточна Европа за урожай от промени -

на едно, едва проходило икономическо и политическо състояние на икономика и държавно устройство, му бе наложено да влезе –

в друго, коренно различно. Процесът бе стимулиран, та дъждовете не спряха да валят, силни и бурни за всички народи по тези земи и особено ярко и вулгарно пренебрежително, дори злокобно и обидно – за българите!

След решенията на т. н. „велики сили“!

С опитите, преди ПСвВ и поредицата от национални катастрофи, пак преди нея, бурите налетяха със своето унищожение и разплата, за да преминат в урагани и да пометат нестабилността на връзката на икономика, политика и човешки зависимости, още с първите й опити за съществуване.

За какво ли - ще се запита всеки? Кому е било нужно това?

Отговорът е прост – за да се трансформира една форма на обществено устройство в друга, все още непозната, да се експериментира, а опитът да бъде в полза на цялото човечество при развитието му в бъдещите столетия!

А, дали е наистина така?

Кой си е взел поуката, има ли такъв народ?

…………………………………

Изборът беше прецизно точен, защото обществените отношения в току-що освободилите се народи са лабилни и неустановени, а необходимостта да се намери решение за бъдещето на доминиращите, е голяма. Страните и обществата, излезли вчера от феодалните порядки, спокойно биха могли да бъдат използвани за арена на едни социални, икономически, политически, културни, етнически и човешки експерименти. Преображението щеше да е с незначителни поражения, заради почти вековната им изостаналост! С решението бе провокирана промяна, с която да се прескочи еволюционното им развитие от феодално-робовладелчески - (вместо в робовладелческо-феодално-капиталистически икономически отношения,) да се стъпи направо в социалистически, а след това от този етап - в други, тогава още неясни. След като от това доминиращите си извадят необходимите изводи и поуки!

…………………………………

Роса посипва земята ни, роса ни ръси толкова години, след като българите преживяха поредното преображение - роса ни ръси, и социално-икономическият експеримент продължава със същата сила, без да знаем, кога ще влезем в нормално състояние!

…………………………………

Не бива да се чудим на разликите на падналите количества дъжд в отделните централни и източноевропейски страни, защото съществуват натрупани различия в способностите на разума на всеки отделен народ, на плодородието на неговата интелектуална земя, на характера на човешките почви, на слънцето, което не грее еднакво върху главите на всички, на принадлежността и усета им към робството и свободата,…и ред други, по-малко важни характеристики. Не бива да се учудваме и на различните резултати от всемирния опит във всяка от тях, а да преценим, защо експериментът навсякъде приключи, а у нас, продължава с пълна сила, като че ли няма край! Кой е виновен за състоянието на народа и икономиката на страната ни – ние ли сме слабоумни и не можем да се вземем в ръце, за да тръгнем в правия път или тия, на които бе нужен и които създадоха опита, продължават да ни тикат във все нови и нови? Нали си получиха резултатите! Не му ли омръзна на народа от експерименти?!

…………………………………

Защо ли не мога да преценя, тъп ли съм или трансформацията наистина създаде напълно непознати обществено-икономически отношения, а те създадоха непознато държавно устройство, което присвои всички човешки недостатъци, хилядолетия обработвани от хората, за да се стигне до ред чрез разум? С тях мигновено бе оплодена част от целокупния народ от само няколко милиона приспособими към всичко и към всички граждани на „републиката“, за да се видят след още толкова време новите резултати?

…………………………………

А дъждът не спира! Слаб и немощен, и толкова прилича на многократно повтаряемото  еднократно кучешко препикаване, което при нашите условия наистина се повтаря периодично, през почти всеки половин век, местно време!

…………………………………

Дъждът се събира от сълзите на робите, увлечени в експериментите!

Смятах, че никога няма да пресъхнат по нашата земя, но съм се лъгал, защото вече не вали! Знам, разбира се, че тук не е имало роби в пълният смисъл на думата, като другаде, но какъв е поробеният?

От време-навреме някой лисне менчето с вода, за да открие някой нов обект и лентичка да пререже, все едно, че прерязва вратлето на поредния възрастен бедняк.

Народът се приспособи. Не! Не народът, а приспособимите от него се приспособиха, а останалите измършавяха от глад, защото приспособимите бяха много гладни и изядоха всичко. Нали енергията, необходима за приспособяване се нуждае и от извънредна дажба, а народа – вълци го яли!

…………………………………

Кой да ни каже, дали трябва да се завърши започнатото и експериментът да даде резултати?! Някой знае ли?

…………………………………

При всички еволюционни степени на развитие, човешкото общество се е състояло и ще се състои - от роби и от господари, от експериментатори и участници в експериментите, а всеки експеримент засяга тотално всичко човешко и това е обяснимо.

…………………………………

Необяснимо е само безконечното отсъствие на Исус Христос – богът на молещите се!

…………………………………

Необяснимо е и непрекъснатото „търсене на най-доброто за човека“ държавно устройство, нали демократичното робовладелство показва и за двете страни-участници най-много полезни качества - повече за робовладелците и по-малко, или без хич - за робите!

…………………………………

Експериментите продължават, въпреки заканата на др. Никита Хрушчов, преди време, че “Историята е на наша страна. Ние ще ви погребем! / 1956 година.

…………………………………

Експериментът!

Исках да напиша есе за бежанската вълна, която заля европейския континент, но гаргите ме влудиха с грозното си грачене, още от сумрака на сутринта, а това промени и намеренията ми. Все пак ще задам въпросите си, като не очаквам отговор.

Откъде са дошли народите на Европа?

Там ли са се родили, където са сега, или с помощта на дядо Господ са се пръкнали от нищото?

Защо миграцията винаги започва някъде от изток и завършва някъде на запад, да не би в човека да има заложен чип за ориентация при миграция, като при птиците?

Какво мислите за взаимоотношенията на народите от Изтока и Запада?

Какво мислите за народите на Югоизточна Европа?

Замисляли ли сте се, че повече от няколко столетия, животът на тези народи се вмества в ограничените рамки на експерименти, целящи унищожаването или принизяването на постигнатото от тях през предишните хилядолетия, за да принизят приноса на техния културен вклад в общочовешката история, само и само – да се въздигне и увековечи, дори да се преекспонира приноса на създалите културата си народи, значително по-късно, вчера, на земята на Западна и Източна Европа! Дори чрез пладнешко обиране и присвояване на чужди културни постижения! От целия друг свят!

Естествената логика е, че те идват при нас, а не обратното, от което следва, че те не са по-умните. Дали е така и кой насажда неверните твърдения? Кой ражда расизма?

Търсили ли сте рождените места и изворите на културата на жителите на Европа, натрупвана подобно на праха на времето, незабележимо, но без които, никой от нас не би могъл да съществува?Споделяли ли сте мислите и сравненията си, търсили ли сте причините и следствията от тях върху живота на милионите, живели тук и там?

…………………………………

А, споделяте ли твърдението,

че териториите на Западна и Северна Европа са заселени от белите народи - от изток?

Къде са живели, преди заселването си по тези земи, първите имигранти?

Дали са заселили тези територии след оттеглянето на ледовете преди 15-20 хиляди години или значително по-късно, кога се е случило това, в какви периоди време? Или там си е имало ледоеди?

Чий ген носят живите европейски народи? Днес!

Твърдя, че преди това са живели край бреговете на сладководното езеро, събирало водите на почти всички източни европейски реки – Дунав, Прут, Дон, Днепър, Днестър, Волга и многото другипо-малки, от водосборните им територии. Твърдя и не само аз, а всички, че другата земя е била покрита с лед и след затоплянето ледените води са се събирали в огромното сладководно езеро, наречено в наши дни Черно море, но със значително по-големи размери? Говорим за бреговете край сладки води на днешните Каспийско, Аралско, Азовско и Черно морета в едно огромно езеро, дошли от северните ледове, които са заемали, до тогава, необитаемите територии на Северозападна, Северна и Североизточна Европа. Водите прекъсват завинаги и сухоземната връзка между Европа и Мала Азия - след всеизвестния всемирен потоп, унищожил предишната човешка цивилизация и разпръснал белите хора по земята, като огнена лава.

Днес живущите на изток, водени от инстинктите си за самосъхранение ползват отново тези връзки. Хората винаги са заселвали свободните и незаети земи, тръгвайки от изток към запад и от юг на север, по поречията на реките, в рамките на хилядолетия, носещи своята наследена култура и технологични знания, за да ги използват и надграждат с времето, което са и сторили. Защото само тези земи са били свободни… до скоро.

Днес, няма място за нови заселници! Днес те са нежелани!

Дали?

…………………………………

От няколко столетия – измислени главатари, с измислени доктрини и болестни амбиции, още с появата си под Слънцето - от изток, заедно с подобните им от запад, неумело управляват експериментите си, върху заварените по-стари народи, в своя полза и интерес, забъркват огромни катаклизми с много дъждове и бури, и за тях дори, и днес продължават с недалновидното си управление на процесите в борбата помежду си, за да тикат всичко натам - към дъждовете и бурите, и за да вземат отново наготово плода им!

Очевидно е нужна промяна! До кога ще ни ползват безплатно, докога ще ни управляват в умишлената ни робска бедност и ще вземат решения, вместо нас? Нали от тук са тръгнали преди, като изтърсаци, с нашия ген и култура, което не биха желали днес, по никакъв начин, да признаят! А ние все още сме си тук!

…………………………………

Очевидно развитието на политико-икономическите отношения в световната общност ще продължат да се развиват в търсене и реализиране на нови форми на робовладелческия строй. Още повече, че те не са я напускали, само са се модифицирали от един вид в друг. Тя търси и намира различните икономически и политически форми за налагане интересите, на сега развитите държави, при усвояване на нови пазари и извори на работна ръка. Днес на Германия и на Европа, вместо да им извадят очите – ще им изпишат веждите. Те ще усвоят подходящата млада работна ръка, ще я образоват, а от това, което е непотребно – ще се освободят и ще ни го пратят тук, ние да му берем грижите.

В европейска Мангалия!  

Съществуваше вариант да изнесат влиянието си на място, но вероятно той е труден и бавен. Можеха да го наложат в ново-присъединилите се страни от бившия източен блок, но там новооткритите и непознати обществени форми и държавни отношения ги плашат, а има и защо. Не ги привлича дори ниското ниво на данъци, защото разбират, че те не са за тях, а за да подпомагат и инплантират още средства и възможности в толерираните партийно-олигархични финансови и производствени структури, родени от „новите икономически“ отношения, появили се след поредицата експерименти.

…………………………………

А нужно ли е да се ползват други мерки, теориите на Малтус и други подобни, за укротяване на човешката популация и за нейното оптимално използване?

Изглежда не, защото експериментите продължават и я си представете, че утре се появят нови, неочаквани от никого, обнадеждаващи резултати. Разбира се, отново във формулата на отношенията господари – роби, и никога извън нея!

…………………………………

Защо в новото време на последната изграждана човешка култура, преселенията се движат само в една и съща посока - от изток на запад?

Нужно ли е винаги да се питаме, qui bono - кой има полза, не е ли ясно?

…………………………………

Може би, ще трябва да се надяваме само на получаването на по-бързи резултати от експериментите, в които участваме по принуда. Остава и надеждата, че ще се завърти колелото на историята и народите ще се наместят трайно, за да не се правят повече генетични, обществени и политически експерименти… или ние да започнем, отново да ги правим - нали от тук се появяват и те!

Честит празник!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 19 – 22 септември 2015 г.

Изображение: anotherpartofme.com

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions