КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 217: Фантастични илюзии

Понеделник, 19 Октомври 2015 00:00
01

Градски ескизи 217
Фантастични  илюзии

 

Не говоря само за България, защото ще е дребнаво, но главно за нея и за децата й…

Наскоро, след някакъв концерт, разбрах, че част от младото ни общество се вълнува, иска и търси друго, и това е напълно естествено! Вероятно търси това, което манипулаторите искат от него – да се лумпенизира! Е, събраха се! Нали са на един акъл с пионката и с останалите край нея, ситни и дребни! Тази манипулация се вижда и се разбира от будните граждани, защото нейното разлагащо действие ежедневно крещи и убива културата и възпитанието, живота по пътища, ума в училище, поведението на малцинствата, а и не се чувства желание за промяна към по-добро и съзидателно, защото тая „културна“ мутра сее заразата си от екрана, а обществото тъпо мълчи!

„Щом злото си посял и чакаш / да изкласи доброто,

напразно дълго си размахвал / на празните мечти крилото.“

Саади , “ Градината на розите“ , превод на Й. Милев.

Прави впечатление ниското човешко ниво на пионката-манипулатор и си обяснявам правото му за изява с „добрия и подходящ“ подбор, както и с липсата, на придобиваното в млади години, възпитание, което би трябвало да бъде основа за културна надстройка, за да води човека към ерудираността и към висотите на творчеството и интелигентността. Този пример показва пълната липса на тези задължителните за всеки нормален човек знания и възпитание. Творците, в т.ч. и манипулаторите, творят, съгласно своите възможности, съгласно полученото възпитание, знания и въображение. Рядкост е някой да ги надскочи, да надскочи себе си и полученото от родителите си наследство. Манипулацията неминуемо достига до чужда употреба, до регрес, до културен упадък, който от своя страна стига до подчинение и робство!

Защо обаче, обществото мълчи? Безотговорно ли е към бъдещето на своите деца и внуци? Липсва ли му морал, за да го им го предаде? На своите деца, на нашите деца и внуци, които искаме да живеят като хора, а не като роби и скотове!

……………………………………

Така ли ще живее човечеството – с посредствеността си, без ред и морал?

Замислих се, какво би станало, ако се преустанови производството на медикаменти и лекарства, ако се преустанови практикуването на медицинската професия,

и се предизвика естествено прочистване на човечеството,

за да останат единствено здравите и работливите, силните и умните, за да се елиминират физиологичните и психически болести, да се премахне зависимостта от тях, за да останат качествените гени? Да се пречисти духът на човека! Да се прероди! Без манипулации, без войни, без ядрени бомби, без ваксини и препарати, без религии, без политически догми, без инструментите, които се използват изключително избирателно. В полза на бъдещето!

На кого ще е това бъдеще? Кои ще останат, кои ще създават новите поколения? Питам се дали правилният път е чрез естествения подбор, а не чрез селективния избор на самозабравилите се манипулатори? Не е важен броя на оцелелите, важно е качеството на живите! Защото Земята е пренаселена! Упадъкът на човешкото общество ще се задълбочава непрекъснато, наред с увеличаващото се население, с намаляващите й ресурси от питейна вода и с ограничените възможностите за производство на храна, с откриването на ГМО заместителите, с избирателните епидемии за потискане и моделиране на човешкия вид и неговата популация - с помощта на нови и нови медикаменти, с вмешателството и разрастването на последствията от ниските нива на чуждата култура и унищожаване на традициите, с не-търпящата възражение брутална световна икономическа и политическа глобализация, с целенасоченото преиначаване историята на човечеството, с унищожаване на природата и нейни живи, и мъртви обитатели, с увеличаването на световните конурбации и свръхголемите пространствените урбанистични струпвания и пълноценно използване на тяхната космическа енергия, с изчезването на малките селища, загубили именно нея, с отчуждението и откъсването на човека от естественото му състояние и контактите със земята, и какво ли още не, наред с манипулираната и режисирана „културна и политическа“ игра на по-новите над старите етнически общности на Европа, Азия и Америка.

Защо човечеството не се самоограничи, защо не помисли, че тия, които ще живеят столетия след нас, ще са само наши подобия, хранещи се с изкуствена храна, пиещи морска вода и дишащи всичко друго, но не и кислород! Футурологични размисли ли са тези мисли или илюзии?! Знам, че никой не се интересува, но нали затова е професията ни – да мисли добронамерено и съсредоточено за бъдещето, нищо, че не е наше!

Споделих мислите и опасенията си с приятели. Някои казаха, че говоря за непълноценните като Ницше, други, че проблемът е неразрешим, трети – че не съм единственият, когото занимават тези състояния и задачи, стоящи отдавна пред човечеството. Мисля за всички нас – за „качествата“ на приспособимите и за наследствено болните, за психично болните, които препредават своята генетична увреденост и независещите от тях, човешки несъвършенства! Мисля и за здравите, мислещите, можещите и решителните, за приличащите на богове човеци! Не виждам разрешение на моралните, физически и психични проблеми на човека в преднамереното унищожение на тези човешки същества, при които те съществуват, затова едва ли някои от вас ще ме обвинят, че мисля и като Химлер, възприел разсъжденията на мрачния немски гений - не идеите от първоизточника, а преработените от Елизабет, сестрата на философа, творби, тъй като и тя, подобно на не един индивид, се е опитала да бъде в крак със своето време, угаждайки, за да живее, като в началото на 30-те години на миналия век редактира написаното от брат си в националсоциалистически дух.

Задавам си и въпроси от бъдещето - дали приспособимите ще надделеят отново или ще изчезнат напълно моралните човешки недостатъци, или ще се размножат, подобно на свинете на оня тракийски свинар? Няма кой да знае, но си струва да се опита и да се опитва, за да се осъществи промяна на човешкото общество, докато се постигне положителен резултат!

Не е ли по-хуманно това действие - от непрекъснатото избирателно и целенасочено изтребление, не е ли този пътят, по който би могло да тръгне човечеството – сам-о разумно да се пречисти, да се формообразува по друг начин, да прецени и сравни евентуалните си имагинерни възможности, да избяга съзнателно от дребната си, себична и крадлива същност, да създаде и постанови други морални структурни форми на своето съществуване? Да се отлепи от приспособенческата си природа, защото всички живеят сред хора, а не сред Природата! Дали дребните човечета – от типа охльов или хлебарка, молец или винарка, могат да преценяват своето нищожество и безсмислието на своя живот, дали ще участват или не в тази задължителна метаморфоза, или отново ще се обединяват в партии и граждански формации и ще нападат малкото останали, незаразени с бацила на малоумието хора, както само те знаят и могат, за да надделеят отново, за да ги претопят в своята нечовешка нищета?!

Аз не съм човек, аз съм динамит – пише Ницше, преди повече от сто години. / “Така каза Заратустра“ - 1883-84 г. /

Търся промяната с мислите си, която по естествен път да изчисти обществото, за да може то да израсте, за да останат да съществуват мислещите и борбените! Разсъждавам, доколко е възможно да сме нечий експеримент и дали го съзнаваме? Чудя се, коя по ред е нашата цивилизация от многото и защо всеки дошъл вчера, метафорично казано, се стреми да пренебрегне постигнатото от живелите преди него и да се изяви като велик? Питам се, откъде са се появили ум и знания в древните, защото за тях е необходима памет от хилядолетен опит, откога доминират човешките недостатъци, откога не съществува баланс между тях и качествата, дали още от зародиша им е така? Защо хората непрестанно се стремят да унищожат морала и реда, които с толкова усилия и разум са успели да постигнат и приемат като човешка мярка? Защо го правят? Неоспоримо доказателство за това са градовете, с тяхното постоянно изграждаме и унищожение, очевиден продукт на човешките качества или липсата им, тяхното огледало, в което човек никога не вижда истинския си образ, а това, което иска! Търся и си отговарям, че тези стремежи живеят в него и никога не са го напускали. Той е винаги готов да излъже, да открадне, да убие, ако има полза. Спомням си за измислените доводи за започването на войната за Троя, за прикриване на истинските причини, които са подтикнали съюза на малките бедни елински градчета да нападнат и ограбят богатствата на съществувалия, далеч преди тяхното появяване, богат град, които Омир театрално раздува, с желанието да измами истината, гледайки в огледалото на бъдещето, за да му повярват бъдещите хора. А, както се твърди, слепият гений е само мит, защото двете народни творения са събрани, чак шестстотин години, след случилото се. Замисляли ли сте се, защо и откога древните народи лъжат, толкова безогледно?

…………………………………

Каква зашеметяваща поредица от книги, сценарии и филми биха се получили, за да се разкажат стъпките и детайлите от зародиша на идеята, та чак след столетия, когато ще се види резултата от нея – за моралното рециклиране на човечеството, за ревитализация на човешкия дух и красивата му форма! За самоусъвършенстване!

С публикацията авторизирам още една фантастична идея, която точно посочва пътя! Тя не е човеконенавистна, а опит да се очертае път, по който човечеството би могло да мине, ако има сили и дух за това! Ако иска и ако му стиска! Илюзии, фантастични илюзии, но знае ли човек!? Нали приспособимите управляват!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 4 –12 октомври 2015 г.

 
Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions