Дрънчат изключително дразнещо.
Човек не може да изтърпи дълго звука на тенеке, звука от празно и от много кухо. Дрънченето е като грозен звук от пукната камбана, като думи без смисъл. Дразнещите звуци механично и метафорично насочват мисълта ни към думите и действията на празния, на кухия човек - и бягаме, и не чуваме, u не искаме да го виждаме, дори! А кухи, колкото искаш – навсякъде край нас и с нас! Звукът прилича на празната архитектура, толкова е отблъскващ и като нея грозен, и толкова разностранен и разпространен. Затова и тя ни пропъжда далеко от себе си и средата около й! Звукът от празните съдове, от кухите хора, от слабата архитектура е навсякъде около нас и дразни, и обижда - ума и очите, духа и ушите!
Празните съдове са с безкрайни форми, с различна вместимост и от най-разнообразни материали. Като подобните им сгради, които привличат вниманието ни със своята самовлюбена посредственост! Не приличат на човека! А и не трябва да му приличат, но са създадени за него, за еднаквото му по структура тяло, с близките му функции и форми, с различното им съдържание и като че ли, тези разлики са изключително характерни и важни, без да се натрапват и забелязват.
Каквото и да говорим - архитектурата си прилича със съдовете. И тя, подобно тях се пълни, но и остава винаги пълна,…….а след като се напълни, се препълва от хора и празни съдове. Архитектурата не е, нито наполовина пълна, нито наполовина празна. Тя е добра или отлична изява на творчество, или по-често не носи тези черти, а субективните критерии на лаиците при оценката й са безкрайни и разнообразни……
Прилики и разлики, шумове и звуци……Празни съдове - празни по форма и по съдържание, и грозна архитектура. Приличат си по изящните форми или са различно грозни с грозотата си, прекрасни с красотата на ума и вдъхновението на твореца, или с липсващото му въображение! Пълнят се и се изпразват от съдържание и винаги издават звуците на удоволствие или досада, на присмех или презрение, дрънчат на кухо или пеят……Някои пеят красиво, други пеят фалшиво и грозно скрибуцат, а всички те живеят, за да облагородяват и вдъхновяват, да предизвикват или да наказват очите и слуха ни, като винаги влияят върху нашата култура!
Посредствени или изящни - съдовете са сътворени от човека! И за него! Като новата сграда на ул. Сан Стефано, като високата дупка - в дупката на бул. Витоша, и като безброя от подобни на тези две, за които често се сещам с болезнено чувство и с огорчение, отчитайки за себе си, че авторите им са на изключително творческо ниво, без дори да знам, кои са! Сякаш не са ги учили на архитектура, а на филология или на безсмислено бърборене! Сякаш не работят с пространството, а с моливчета и боички, като художници! Не знаят вероятно, че архитектурата остава, че възпитава столетия всички без изключения и се напъват безрезултатно, поне в областта на професионалната си изява. Представете си печата, който оставят върху естетическото възпитание на хората, на всички, подобни сгради, дори на тези, които впоследствие ще учат и работят в областта на архитектурата! Дали тази архитектура трябва да остане, това ще реши времето! Но те са вулгарна обида за пространствения образ на града! И не само те!
Благородна е завистта ми към живеещите, къде ли не по света, сред богатства на отминала и особено на сътворяваната днес архитектура. Завиждам, защото знам, че културните нива на хората там, по естествен път и с помощта на отлични архитекти, са достигнали до високите степени на качествената архитектура и на чаровните градски пространства, а не на ерзаца!
Учудва ме, дори нестихващата изява на несъвършенството на творческия ексхибиционизъм, вселил се в душите и ума на болните от болестта, български архитекти-ексхибиционисти, но затова – друг път, в друг ескиз. Считам за неподходящо да мислим за себе си като за свръх-творци, а по-правилно и отговорно би било, да се чувстваме като мостове, по които нашите богати знания и въображение, могат да стигнат до тези, за които са предназначени!
Ницше казва - “Великото у човека е това, че той е мост, а не цел!“
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 19 - 23.10.2015 г.
|