|
Казах го преди време, спомняте ли си?
Преди време, когато проклех попа и неговите грозни, и прости приятели-сподвижници - „визионери“ на настоящето и бъдещето на народа и държавата. Казах, че чакам знаци, които ще покажат последствията от тяхната кражба?! Не беше много отдавна, само преди няколко месеца. Какво се случи от тогава вярвам, че видяхте, но не знам, дали ги отчетохте и разбрахте?
Първо, по време на оная „литургия“, припадна царствената марионетка, а днес пропадна и част от селото на свидетелите. Свлече се свлачище! Попът пък, с проскубаната брада от Истанбул, си поиска църковната утвар и другите богатства - да се върнат на „истинските“ им собственици! Очаквам следващия път, когато ще го награждават, да поиска и имотите, собственост на Цариградската и Гръцката Патриаршии до 1931 година, в който списък влиза и терена на творческият дом на САБ „Свети Кирик и Йолита“, та да почнем борбата с него, защото е друго да се бориш за своя имот с интелигентен човек, макар и лукав, а не с миризливи свинари и потайни оръжейни търговци, вкупом със слугите край тях - всичките, по-нагли и от него.
Чакам още знамения и за попа, за животновъда, за картечаря, и за прислугата им, все индивиди, носители на бацила на моралното разложение и на чипа за човешко достойнство и доблест, който носят само такива като тях, за да удостоверяват нищожното си положение в очите на хората, заедно с присмеха и презрението им. Времето тече и с него изтича понякога и утайката на човешкото общество! Понякога, не винаги, но нали проклех попа, а днес правя това, от сърце и душа, с останалите, допринесли за кражбата -
Вечно да се слави името ви, с лошото, което сторихте на колегите си, проклети да сте, всички от отбора на крадците, окрали или помогнали за това непочтенно дело! Да ви горчат цял живот комисионните! Да ви сочат с пръст и млади, и стари, докато сте живи, че сте ги предали, ненаказани!
Ще чакам всеки ден знамение след знамение, ще чакам символите и знаците на справедливостта! Ще чакам, защото те няма да закъснеят, едно след друго ще следват пътя и поредицата, за да бележат и без това белязания ви, с нечистоплътието си, живот!
Ще чакате и вие зяпачите, знам, отново индиферентно, с безразличието на съучастници! Няма да ви проклинам, защото животът ви е приспал и наказал, като ви е превърнал в малки и угодливи към всичко, същества……
Михаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/ 01. 11. 2015 г.
|
