Градски ескизи 237
Вяра и…невяра 3

Легенди под моста над Осъм

Ще ви разочаровам, но знам, че градът е виновен, а не хората! Знам, че само той съчинява легенди! Само той ги връзва и засуква! Само и единствено той, ги разпространява! Градът е най-неустоимият, несравнимият манипулатор! Всякакви легенди - и красиви, и не толкова, и мрачни, и лъжливи, дори мразени и презрени! Легенда, след легенда - вечните легенди на Ловеч, на алтън Ловеч!

Лъжливи и измамни, вечни и неумиращи са легендите в този прастар и златен град, а изглежда, че колкото е по-стар и по-богат, толкова по-трайни и вечни са съчинените легенди в сокаците на Вароша и Дръстене, сред кварталите и къщите на центъра, на Хармането и Дикисана, на Сърпазар и табахните, заедно с жилищните му комплекси, неприличащи на останалия град, но и там сред хората се носи клюката, истината с изменено лице, легендите, за какво ли не, за кого ли не – всички те, една след друга се раждат и живеят тук, а след това тихо изтичат под моста на Осъм и…. уж се губят! Понякога бурни, прииждащи като водите на реката, разтърсващи с гнета и тормоза си, а през другото време – тихи, мрачни и потайни. Рядко красиви! Носят се бавно и лениво, заедно със скритата лъжа и измамата, минават край каменните устои на моста и се вливат в безвремието на града, подминавайки краткия човешки живот. Хората си мислят, че творчеството и градските легенди отдавна ги няма, че и те, подобно на тях, живеят кратко - ражда се, живее малко и изчезва, сякаш не е легенда, а проста клюка, умира, повлечена от черните води на Осъм, но….. измислените и коварни истории живеят дълго. Т е са като печат, като клеймо, като белег, защото се срастват с града и с хората в него, и всички ги носят, искат или не, защото са зависими от средата, от светлината и сенките й - много приличащи си с криволиците на реката и живота на хората.

Измряха повечето легендарни автори и разпространителките на тия легенди, но очевидно традицията се пази и продължава да живее, все така жизнена, и пак там – сред къщите, със светлината и сенките им, сред дворовете, до оградите и бръшляна, сред хората на този многозначителен, стар до неузнаваемост, жив и необяснимо интересен град. Като кухнята му, нали помните!? Защо ли някой не каже - знае ли, кога се е родила или кога е забъркана манджата на измамната клюка, майка на толкова много дъщери – легенда след легенда, коя от коя по-жилава и дълговечна?! Тя е все тук, дори сред младите, които не познават ни една от световно известните ловешки клюкарки - майсторки на легенди, на неистини и на откровени ловешки измислици, толкова жизнени манипулации през столетията, живи и днес! Дори сред тях! Легендите на Ловеч постоянно объркват всичко и владеят всички. Като че ли завинаги!

Мисля, че Левски не е избрал случайно града и гражданите му за център на тяхното „освобождението“, за тяхното, защото той самият, винаги е бил свободен! Избрал ги е напосоки, който му падне. Срещнал първия и му казал – ще те освободя, а оня го попитал, колко ще струва, от кого да ги открадна, аз нямам! Уж нямал пари, нямал и желание, имал страх! И тогава като днес - бедни и немечтаещи хора са човеците тук! Предварително знаел, че ще го предадат и ще го ограбят, защото не са искали да са свободни, а богати, дори зависими, като всички останали! Знаел е предварително, че ще съчинят легенди, ще ги разкрасят с измислици и букетчета, ще донесат вода, дори благодатна, ще засилят „истинността“ на съчиненото - и то ще се понесе от устата на един в ушите и главите на всички, от дните към столетията, вечно, жилаво, лъжливо! И днес, и утре, и винаги, защото си е майсторлък да можеш да съчиняваш и да манипулираш чрез легенди! За това е избрал Ловеч.

Какъвто градът, такива и жителите му! Слънцето и сенките в къщите на тоя измамен град, сами, без хората сякаш, си измислят историите и знаят, че всеки ще им повярва, а утре измислицата ще порасне, ще стане опашата и стари, и млади, умиращи и деца, ще повярват и ще я глътнат завинаги с душите и разума си, с устойчивата си вяра към всичко лъжливо и неистинско, защото са гениални творци на приказки и легенди! Все измислени, извиняващи, оправдаващи безличието и страха, и винаги заобикалящи истината, морала и достойнството, приети като норма от памтивека от човека. За коя да разкажа?

Не, няма да разказвам, защото няма такава, която да не знаете, да не сте чували поне, дори сега съчинявате нова, пак измислена, пак легенда, защото така ви харесва, защото така сте устроени! Обичате измислиците и вярвате в тях повече! Цял живот правите това, защото наистина, тъй ви харесва! Знам – подчинени сте, а душите ви са оплетени с всяка, във всяка виждате и своя дребен, но горд принос!

Все пак, знам малко за една, която се ражда днес - легендата за прекрасния пешеходен мост за никъде! В нея, като че ли ще се огледа лицето на града? Нали и вие това очаквате. Бил посукан, изкривен, дори опасен, представяте ли си, а на всичкото отгоре отива за никъде, от сърцето на града на там - на никъде!

Оставете на мира костите на поп Кръстьо Никифоров, нали отдавна е известно, а и вие знаете, и сте уверени, че не той е предал Апостола, нито го е ограбил, че други са свършили унизителната кражба, че трети са съчинили пиесата на предателството, а предателите - са участвали в нея, но изглежда, не искате и да знаете,……защото не ви пука за града, за чистотата на името му и за оная истина, за която не искате и да чуете, подчинени по робски, роби!

Оставете на мира „моста на Уста Кольо Фичето“, нали сте свикнали с този облечения, с имитацията, дори сте повече от уверени, че няма нищо общо със стария майстор, че в него няма нищо останало от Уста Кольо! Но не се отказвате, защото сте царе на измислицата, а тя ви харесва - повече, от която и да е истина! Днес, накъдето и да се обърнеш в града – само имитации! И къщи-клонинги, и измислени хора в тях, които празно говорят и си вярват, болезнено безлики!

Забравете за чаровната „Главна“ улица, търговската – нея отдавна я няма, а си имате вече и други теми, други творци и безброй легенди, чакащи своя миг слава! А те бъкат от устата на непочтени мъжки и женски клюкарки, особено от малкото ум на първите и от почти пълната му липса, при вторите, идват от непочтеността на крадеца, излизат от уродливата душица на еднодневката!

Приказен град, сякаш и той е измислен, като легендите! Стиснал е всеки, когото е докопал в лапите си, тъй силно, че трудно се живее без него, без омайната му среда и учи всички, с името си в уста - на истина и морал, но и на подчинение в света на сътворените неистини и откровените измами!

Как отлетях от там и днес не знам?

Но, защо все мисля за него, за душата му?

Заразен ли съм?

Вероятно, като всички обичащи го и милеещи, от детството си, най-вероятно съм заразен - от съчинителството на измамни легенди, кодирано в душата на всеки живял, малко дори, с него! Оглеждам се и тихо се питам – а, дали това не е лудостта на града и на човека, живял или живеещ в него, дали тя не е предизвикана от непрестанното облъчване - от лудите и лудницата, горе на баира? Дали всеки, родил се или бил някога тук, не се сдобива със сачми в главата, вместо с ум и разум! Да не би да има нещо във въздуха или във водите на реката, в недрата под Златната бабичка, дали не е от наследеното и все още скрито съжителство между жертвата и палача - там, зад пресечената скала в душата на града, в пресечените скали в душите на хората, дали не е от смътното излъчване, на многократно местените гробища, от Стратеш и тия до гарата, от зоологическата градина и обитателите й, от скритият Черен паметник, дали не идва от спарения въздух на проклятието, заради поругания център, издигнат преди време от дедите ни, изчезнал в небитието, мислейки, че всичко започва от нас, или от нещо друго, скрито и невидимо, мълчащо като мъката човешка?

Дерзайте, опиянени от легенди!

Пазете ги, дори, когато истината ви боде очите!

За всичко друго ще пиша и говоря утре, без желание да влияя на непоколебимата ви убеденост в съществуването на уникалните ви измислици, но не и за тях! Сигурно е, че и аз страдам от тая любов и липси, на какво ли не, и тя е във всички, а не само в някои от вас! Уверен съм, че все някой ден ще си отворите широко очите, за да измислите, пак малко вероятна, но вече истинска легенда и чак тогава ще се проясни небето - и на мита за предателството, и за имитацията на моста на Фичето.

А градът знае истината и ще продължи да си играе, и да ви баламосва, дори ще ви принуждава, ще ви задължава да съчинявате, още и още истински лъжливи истории, а вие стръвно ще налапвате въдиците му и слепи ще летите към срекмето му, защото сте негови, а той – ваш!

Михаил Петков / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / 30.11. - 05.12.2015 г.