|
Местоживеенето на човека от векове е осигурило употребата на определенията – гражданин и селянин в обществените отношения. Навсякъде по света. Характерът и възпитанието на човека, които се канализират и формират при живеенето му в различни урбанистични територии, съдържа в себе си правила и норми, които живеещите в тази среда е задължително да притежават, да придобиват, усвояват и усъвършенстват през целия си живот. Но стигат ли им, достатъчни ли са - за целия им живот?
Разисквам по отношение на отликите, които тези норми и правила, налагат върху своите обитатели, само от професионалната гледна точка. Задълженията, които се налагат, от и към обитаваната среда, определят нивата на култура при тяхното ползване, а оттам и печатът, който всеки оставя върху средата, в която живее. От своя страна, тя показва достигнатите културни нива – и на хората, и на урбанизираните територии. Определенията характеризират, особено силно и точно, консуматорите на тази среда, тъй като те са двигателите на абсолютно всички промени в нея, в плановата и транспортната й инфраструктура, в пространствената и композиционната й среда, в начина на живот с неговите параметри, ограничения и постижения.
Приликите и разликите между хората, живеещи в различни по големина и влияние урбанистични територии, би трябвало да се разглеждат с погледа на съвременниците ни. Те са еднакви и много различни, защото културата на хората и градовете по света е изумително различна и същевременно еднаква, защото е култура на човека. Средата, историята и икономическото развитие оставят своя белег и той личи основно в разликите. Те са в степените на въздействие, което понасят жителите и градовете, а и цялото човечество при глобалните му промени. Засегнати са най-вече споменатите и тяхната културна идентичност. Обяснявам си го с тоталното обсебване и подчиняване на старите и най-старите човешки култури от тези, на току-що проходилите в исторически план народи, използвали възможностите и силата на технологичните иновации. Иначе хората, етносите и народите по света носят, близки по своя характер, култура и понякога възпитание. Средата определя и вменява в поведение различните действия на хората, жители на различните урбанизирани територии - своите параметри, специфика и разлики. Това се отчита навсякъде по света и те съществуват, а в повечето случаи, демонстративно крещят! Различията не са по-малки или по-тихи у нас, защото приличат на тези при съседите ни и къде ли не, другаде. Разликите съществуват, заради средата, заради величината на населеното място, заради религията, заради традициите на бита, заради етноса и автентичното му минало, заради прогреса, заради наличието или липсата на конкуренция, поради различните форми на доминиращото производство, заради липсата или наличието на контакт с природата, заради липсата на творчество и познаването на различните му форми, заради липсата на нужда от тях, заради липсата на съревнование и на мода, ако щете, заради произведената храна от хора от едната територия и консумирането й от други, от другата, заради скъпата обувка и евтиния галош, заради различните красиви или повтаряемите и еднакви сгради, заради творчеството, което едното място изисква и налага като императив и почти пълното му отсъствие при другото, заради властта, заради науката, заради славата, към която се стреми човека….Има още, нали? Има и то много видими и невидими прилики и разлики, към които определенията, като че ли си пасват повече, отколкото към различията.
Всичко това е красивото богатство на човечеството, прибавено към уникалните характеристики на бита на едните и на другите. Етносите са обединителите на всички тях – и на селяните, и на гражданите, а държавата е техният общ представител. Но, докога ще има селяни и села - това ще определи бъдещето на глобалния свят, а бъдещето на градовете е в ръцете и ума на гражданите, стари, нови и още по-нови, защото умът на човека е навсякъде еднакъв, разликата идва от неговото оптимално използване.
Михаил Петков / 12.12.2015 г. |
