|
Могат ли хората да живеят без богове?
Очевидна е зависимостта между хората и боговете - не могат да съществуват едни без други! Боговете са само на хората и зависят от съществуването им! Ако ги няма – няма да ги има и тях!
………………………………………………………………….
I. Могат ли хората да живеят без богове?
Може и да могат, но не искам да повярвам, че това е възможно, защото, ако не са днес приетите, ще си измислят други!
И все пак мисля, че не могат, защото в тях човекът е пренесъл вярата и надеждата си, нравствеността и морала, обичта и красотата, справедливостта и добродетелите - всичките свои етични ценности! В реалния живот те, почти не съществуват или се срещат изключително рядко!
Когато фетишизираните качества изчезнат и от пазителите, на които са дадени, за да ги съхраняват и пазят, без да ги нараняват – те се губят и трансформират! Когато проповедниците в църквите, в джамиите, в синагогите и в храмовете на останалите религии, а и висшите им духовници, не се грижат за тях - те се превръщат неусетно в светски структури, по-точно в структури на властта, от която изначално липсват и „умират“! Хората загубват вярата си и тя се преражда в друга надежда, в друга добродетел, ненапила се с кръвта, на изповядващите други религии, почитащи други, не техните богове, превръща се в мистичност, преобразява се в религия, но не на разумните, а на зверовете, които, за да съществуват - трябва да убиват! Тогава се пробужда силата на злото!
Откакто човечеството съществува, всички са имали нужда от милосърдие и доброта, от вяра и надежда, от мир - за живот без омраза, насилие и войни, и за да се случи това, то е формирало виртуалните си надежди, създавайки Бога Отец, неговия Дух и връзката с хората, дарена на сина му Исус Христос, а в другите религии на богове, с подобни функции.
Църквата, вероятно ще успее да просъществува, в този си вид до тогава, докато се появят нови форми и друг израз на надеждата и вярата. Днешният й реален образ и действия са се слели с живота и недъзите на човека. Никой не вижда разликата, която е неотменимо необходима да съществува, подобно на разликата между великодушието и низостта, между милосърдието и омразата, между достойнството и предателството.
………………………………………………
Защо човекът не се срамува, че съществува в това си състояние, защо църквата и джамията, и синагогата, и другите, не се срамуват от своето падение?
Човечеството е разграничило, абсолютно съзнателно, себе си от боговете и не е било, нито просто, нито недоразвито или в наивно първобитно състояние. Важно за него е било да остави еталоните на своите положителни качества при някого на съхранение, в някого, който ще ги пази неопетнени, ще се грижи за тях, без да ги променя, както това се случва ежедневно в реалния живот. За да ги вижда, да се сравнява и да се стреми неотлъчно към тях!
Загубата им, случила се в тишината на православната ни църква, е свалила ореола от главата й, защото тя престана да изпълнява ролята на пазителка на най-пазеното човешко съкровище, на единственото общоприето богатство! Народът я наказа, защото тя не е сама в действията си на пазител, защото е недопустимо в редиците си да крие хора, без морала на пазителите, като оня владика – тънещ в злато и разкош, в лъжа и кражба, от когото отдавна са изчезнали, оставените за съхранение човешки добродетели! Липсата им принизява нейната морална чистота до посредствеността на човешкото ежедневие и обезсмисля съществуването й!
Моралните и нравствените скрижали на човешкия род са еталоните на неговото съществуване и са трудно постижими, дори безценни, тъй като реално не носят ползи в живота, но ако липсват – обществата не са вече човешки, а се превръщат в животински общности! Човечеството само е избрало формите и начина им на съхранение, като е сметнало това за най-върховното достойнство! А то?!
………………………………………………………….
Човекът не успява напълно да отдели своите два свята – човешкият и божественият, заради тоталната липса на достойни защитници на своята божествена етика и морал, които им е дал да пазят! Днес у нас, обожественият свят е изпаднал до човешкия, а той не би могъл да израсне до божествения, поради липсата на качества за това. Човешките оценки на морала, нравствеността и етиката се люшкат в безкрайните различия между еталоните и реалния живот, и се определят, според интересите на използващите властта. Раздалечават се при някои, сливат се при други дори, понякога и насилствено. Тогава тази власт придобива функциите на пазителка на божествеността, но нейната недобронамереност е всеизвестна. Независимо какви позиции и интереси защитава, тя е неспособна да бъде пазител и техен защитник!
Това са общите - вашите и моите съкровища, скъпоценностите на целия човешки род! Кой ще се откаже от тях? Питам, защото знам, а и всички знаят, че има такива, които всячески се стремят към властта, за да я използват срещу тях!
По-вярна и устойчива е другата изпитана форма, при която Божието е Божие, а човешкото – на Човека, при която църквата, синагогата или джамията успяват да опазят високите изисквания за съхранението им, като засилят сигурността и божествеността си близост на пазителки. Но и това е условно, защото служителите им са също хора, а повечето от тях приличат, с поведението и живота си, на брадатите лешояди! И не са чисти като еталоните, което е жалко, защото хората очакват това от тях!
„Не вярвам в Бог, но се боя от Него!“ – казва Маркес, Габриел Гарсия Маркес. Това ме озадачава, защото съзирам в богобоязливостта му нежелание или стремеж да не спазва, приетите от всички морални и етични норми. Но изказаното от писателя е по-честно от казаното и обещаното, но прегазено, от който и да е политик в света, си отговарям. И той, и всички ние усещаме нуждата от добродетели, от справедливост и любов, подобни на посочените и притежаваните от хората-създатели, и техните виртуални носители, а не препълнените с празнословие, с измама и алчност.
Жаден съм за справедливост, но и обезверен от липсата на морал, демонстриран от повечето висши духовници. Българската православна църква загуби душите на вярващите, заради това, че загуби морала и милосърдието си! И не от днес, Тя загуби своето значение за обществото, заради загубата на най-ценното от същината й – морала, на безусловният морал, който декларира още с появата си. Вместо да продължи да пази различията си от реалния живот, обожествявайки и подкрепяйки морала, тя се принизи чрез своите емисари до реалността на обществените отношения и живот! Отрича се несполучливо от недъзите си, имитирайки безусловния морал, насаждан и употребяван за манипулация! За пръв път православната ни църква застава срещу народа и това не е наглост, а унижение за нея и гавра с вярващите.
Какво дават днешните духовници на народа? Вероятно собствения си дух и морал, почтеността и добротата си? Свещениците са гладни, гладни са за морал, а изглежда храмът не може да им помогне и изпадат в обикновен слугинаж към всяка временна власт, и се люшкат в глада, и желанието си да го заситят! Ненаситни! Поповете се преобразиха в студенокръвните, екзотермични жаби от Аляска, които замръзват през зимата и се размразяват след повишаването на температурите, като пре-кодират ума и действията си! Те, паразитите и буболечките винаги намират причината и оправданието, сякаш са генетично близки. А може и да са. А не са ли?
……………………………………………
Кой раздава надеждата и вярата, че ще се случи мечтаното от човека? Има ли кой да ме чуе?
Ще викам!
Който и да си, ако ме чуваш –
дай на болния надежда и на нуждаещия се помощ, на престъпилия закона - опрощение, за да се оправи, на несправедливо обвинения – справедливост, на вярващия – надежда, на невярващия – вяра, на бедния – богатство, на богатия – здраве, на неукия – разум, на добрия – милосърдие, на лошия - всичко, за да стане добър като теб, и не забравяй за мен, както молеше и Окуджава! И в мен, и в духа ми има мечти, и вяра, че ще се случат! Дай и на себе си, нали си във всеки един от нас!
………………………………………………
II. Нуждае ли се градът от вярата на хората и от властта над тях?
Зависимостите са изключително прецизно структурирани и оптимално използвани, и дават отговор на въпросите.
В сърцето на всеки град по света е запазено място за сградата, която трябва да приеме в своите пространства - вярата и надеждата на гражданите му, концентрирани в приетата религиозна философия, а заедно с нея и за сградите, олицетворяващи променящите се политически философии, и носителите им. Едната непрекъснато се променя, в зависимост от много фактори, основни, от които са икономическите, но винаги запазва робовладелческата си същност, форми на влияние, владеене, експлоатация и манипулиране на едни хора от други. Другата остава консервативна през целия си живот.
С изграждането им се ражда и започва създаването на всеки град или урбанизирано място, формира се свещеният му център. В него е душата и ума му, а човек ги използва като места за преклонение пред вярата и надеждата си за по-добър живот, както и към гения на властта, съобразявайки се и в зависимост от политическата ситуация, с подчертано уважение или не. Заедно, сградите формират плановия и пространствен образ на центъра на града с изявената си доминация над останалите му части, чрез пространствена дисхармония дори, за да подчертаят сила и незаобиколимостта си. Взаимно се конкурират и копират във всичко, използвайки познати и новооткрити способи на привилегиите и възможностите за пространствена манипулация, предоставени от архитектурното творчество. Двете, неразривно и вечно свързани институции, обогатяват своя арсенал за манипулация непрестанно, дори в пирамидалните структури на своето управление. Те не могат да съществуват пълноценно една без друга и, когато обстоятелствата налагат, си присвояват силата на влияние и функциите на другата. Тези периоди на единовластие са кратки и танцът им продължава, хванати в прегръдка, като всяка стиска партньора си, за да не го изпусне отново - откакто свят светува, за да съществува и вярата, и надеждата, и манипулацията на властта, а сградите им се конкурират за това внимание и влияние, заедно с градовете.
Могат ли да съществуват урбанизирани места без сградите на религиите и властта?
Очевидно не! Но, може и да могат. Тогава при липса, на каквато и да е урбанизация, попадаме в лоното на природата. Монотеистичните религии на християнството и исляма обаче, са намерили решение и на този, не лек проблем – на отсъствие от ежедневието на човека. Създали са ред други възможности на присъствие, като най-ярки и недвусмислено използвани, са символите им! От хилядолетия съществуват и градове, напълно обсебени, слели се със структурите си с религиозни доктрини, които ги превръщат в тяхна физиономия и дух.
Обществата на човека търпеливо са привикнали към избраните от предците им форми на вяра и всяко търси възможност да управлява чрез тях, и тях. Сградите на религиозната доктрина и на властта, все по-величествено се извисяват над останалото урбанистично еднообразие, защото човешкото общество изпитва нужда да вярва, да бъде управлявано и манипулирано! За това, градът и човекът в него, не биха могли да съществуват без тях и архитектурата им!
Михаил Петков / 02 - 10. 01. 2016 г.
|
