|
„Не се заблуждавайте. Тази категория хора обичат само благата и властта. Ако утре някой им предложи други, по-добри условия - той става любимия. Те са потомствени помияри. Оцелели в стотиците години робства с нагаждачество, подлизурство, лукавост, безнравственост. Тези качества са се загнездили здраво в генетиката им. Те не допускат, че приказките за морал, чест, достойнство, не са опит да ги заблуди някой, докато същия краде с пълни шепи. Те не познават друг Свят. Те са опасни, само докато ги възприемаме за хора. Стане ли отношението към тях, подобаващо за животни, паразити, каквито са, нещата ще се оправят" - цитат от форумите.
Определението „сервилен“ е от латински произход и означава – раболепен, сляпо подчинен човек, имащ поведение, присъщо на слуга. Рядко се използва в разговорната реч, защото притежанието и ползването му е изключително познато и силно прилепчиво. Придобило е колосални размери, особено у нас. Усвоено е, като че ли, от всички хора, но всеки се срамува да го ползва открито и се стреми да не го разкрива, за да не се излага на присмех. Поради това употребата му, сякаш залиня.
Но не! Не бих казал – тя стана по-жилава и дълговечна, тайно препредаваща се от човек на човек, от поколение на друго, като заразна психична болест, каквато е всъщност!
Носителите са предимно слабо образовани, интелектуално немощни, творчески недъгави и неспособни хора, тоест, от почти всички - напълно различни човешки и животински индивиди. И не само! Като се огледаме, не виждаме други! Окупирали са живота и поведението на здравите и на заразените, на хората и инсектите.
Спрегнете глагола „сервилнича“, моля! Ще ви помогна, за да не се напрягате -
Сервилнича. Сервилничиш. Сервилничи. Ние, вие, те сервилничат….и ще се разбере, че всички в тази, забравена от Бога страна и бедният й народ - само това правят. Заради това, че се занимават с тази унизителна, непродуктивна и деградивна дейност, и заради нея, им липсва интерес, и желание да вършат полезни, и позитивни неща, както за себе си, така и за града. Заради това – те остават постоянно бедни, все по-бедни, дори, когато крадат! Всички, начело с измислените политици, с назначените бизнесмени, с кухите интелектуалци, със зомбираните артисти и спортисти, с множествата от мними еквилибристи и прочее - не бих могъл да изброя неизброимото, а и не е необходимо. Все бедни! На всеки му липсва нещо – ум или психично здраве, богатство или любов, приятелство или…нещо друго, което само той си знае.
Разбирам едно - този глагол и това действие са любими на всички!
И затова правят това! Артистично. Непрестанно се занимават само с него, дори, когато спят. Надпреварват се за все по-предни места в различните класации, оценяващи „качествата“ на изразните средства и степените им на усъвършенстване, при техния безброй, измислени тук, родени сред нас, от нас, оформени и достигнали своите невероятни висоти - все форми на угод и сервилност! Дали пък не успокояват комплексите си за малоценност, като сервилничат?
Сега спрегнете глагола „ унижавам“ - ви моля, отново! Ще се замислите, ще питате защо?
Ще отговоря естествено така, както мисля, разбира се - унижение търпим всички! И пластелините, а и нормални, ако са останали такива. Тия - без комплекси и реализиралите се. Едните не го разбират, нито го усещат. А от другите - като че ли, никой не е останал от тях! Тук, без морал и без емоции, са останали само индивидите с усъвършенствана сервилност!
……………………………………….
Сервилността, в града и към градския организъм, се проявява, отново и само, чрез човека. Тя е хищникът, измамникът, който нарушава приетите норми и винаги, когато това се случва, а то е ежедневието ни, е за сметка на града. Слабият и безволев уж, сервилен гражданин - този, който непрекъснато употребява сервилността си пред всяка власт, никакъв го няма. Сгънато се гъне и усуква, докато постигне своята измама и получи възнаграждението си за нея, като не зачита раните, които нанася. Тя и той, а не други, плащат на „измамената“ власт да върши тяхната, а не работата на останалото, също сервилно общество!
Градът не може да говори, не може и да се предпази, и не моли! Търпи унизително, търпи до изтощение! Не може и да избяга от окупиралите го сервилни, сетивни и крадливи индивиди. Борбата, помежду им, завършва винаги с победа на сервилния, защото той умее да пази и съхранява малкото си енергия, но тя, както всички знаем, му стига едва-едва – до следващия ъгъл и за няколкото десетилетия живот. На сервилен и приспособим!
А дали е така, дали енергията не остава в града? Погледната отстрани, картина е поразяваща и изумителна със своята непрекъсната променливост и постоянство, стига да има, кой да я види и оцени по достойнство!
Мъката в борбата на хората с града продължава до пълната загуба на сили и време, но лимитът за живот на града, за разлика от нашия, е неограничен, дори след опитите ни да направим и него сервилен, като нас.
Възможно ли е неодушевеният да е сервилен? Очевидно не, защото няма причини за това, защото е почти вечен, защото боледува, но не умира от болестите си - умират хората в него. Идват нови борци и те подновяват усилията ни, вместо нас - да се борят, да побеждават и…… също да изчезват, опазили също и своето малоумие.
Не е ли възможно човекът, вместо да се бори с града – да се съюзи с него?
Възможно е, но когато си малоумен, то е завинаги и няма, пред кого да се извиняваш, защото и останалите са като теб, защото си приличате, поне по ум и в сервилността си!
Разбира се съществуват и умни общества от хора, а в техните градове се живее човешки.
Всеки може да направи своя анализ. Кой притежава повече ум и търпение – човека или града!? Защо не се поучим, защо не вземем пример от поведението му и станем отново умни хора, а не да му приписваме своите, рядко срещани, качества!?
Михаил Петков / 12. 01. 2016 г.
|
