|
На младини под пламналия шатр / аз знанията трупах като злато. / И що накрая тъжен проумях - / пристигнах като вятър, отлитам като прах!.....Омар Хаям / 1048 – 1123 г. /
Продължавам да разсъждавам за човека, колкото мога, за неговите качества и недостатъци, удивлявам се, мечтая и осъждам. Днес отново ме занимават - дарената физическа красота и извоюваният, с упорит труд и постоянство, ум и разсъдък. В този ескиз не разсъждавам за другите му богатства - нито за духовната красота или морала, нито за красотата на човешкия ум или за притежаваната красота от интелигентността.....Задам си въпроси, на които търся да намеря отговор.
„Пропорцията допринася за красотата“ – смята Хоум, Хенри Хоум, лорд Кеймс / 1695 – 1782 г. / и продължава „Редът допринася за красотата на видимите обекти не по-малко, отколкото простотата, правилността или пропорцията“…..
Най-малобройни са красивите хора! По-малко са, дори от умните - това виждат моите очи и сетива. Те са мечтата на човечеството, отчитат чувствата ми! И интелигентността се среща рядко, подобно на физическата красота, на човешката доброта или състрадание! И на морала! Но те не са дадени даром като нея! „Красиви са новите изобретения в изкуството, понеже са белези за необикновено дарование.“ – пише Т. Хобс и още - „ Красиво нещо е вярата в себе си, понеже е признак за съзнаване на своята собствена способност,……. а срамно нещо е любовта към парите, понеже е качество на човек, който може да върши всичко срещу заплащане…“ Томас Хобс / 1588 – 1679 г. /
Красивите физически привличат очите ни, тъй като са изключение! Притежават съчетание от прецизна хармония на пропорциите на елементите на тялото, прекрасно допълнени от изяществото на очи, ръце, коса, глас и поведение, вкус и премереност, заедно с походка, заедно с грация и с държане, навред в пространството и времето. Те са природно облагородени и допълнени с всичко, което подчертава красотата - с ярка и незабележима грация или с изяществото на човека. По-често чарът е у жената, не в мъжа! Красотата е изключително рядко човешко натрупване на качества, толкова рядко, че хората обожествяват носителите й, обожествяват носителките й!
Сравних, в мислите си, божествената човешка красота и обожествения му ум, с този на Създателя! Всеки, за себе си, свързва красивото с добротата. Тя е качеството, което ни дава основание да очакваме от него добро, смята Хобс, чиито думи преразказах, току що.
Рядкостта на божествения ум и почти абсолютната липса на красота ме карат да мисля за тях и да ги сравнявам, защото по този път на преценка разбирам по-добре човека, макар и късно, много късно. Търся сходствата и общите възможности, които се събират, за да издигнат и двете уникални качества до пиедестала на свръхчовешките притежания, въпреки, че едното е дело на Природата, съчетала магията на живота и гените на родители, наследили красотата от тях и расата, и усъвършенствали ги чрез личните си качества, и условията на живот,……а другото е плод на упоритостта при придобиване на чужди знания, самоусъвършенстването на възможността да се мисли самостоятелно и да се оценява - характерни за човека през целия му живот. Намирам несъществени различия, най-вече при опазването им във времето и по-точно, при независимите от нищо, уникални преливания на богатствата на едното, носено предимно от младата човешка възраст, в другото – променящо се цял живот и ставащо все по-красиво с възрастта. Преливането на едната красота в другата е, може би, само човешко притежание, както ума и красотата поотделно. Никое друго живо създание не ги притежава, събрани заедно! Нито едно живо същество не притежава възможността да транспонира качествата на нещо материално - в друго, абстрактно и духовно! Това е силата на божествеността на homo sapiens и неговия, вечно жив и млад, дух! Необяснимо е, поне за мен, съжителството между красотата на младото тяло и неукрепналия, все още, дух, необяснима ми е и хармонията, която се установява между равностойните по капацитет и възможности качества при младия човек, и накрая необяснима остава - пропастта и разрива между тях, които настъпват при всеки, независимо съществувалите степени на красота и постиженията на бляскавия ум, достигнати до момента! Хилядолетията живот са упражнили натиск, наложили са принципите на оценка и фетишизиране на красотата, създали са морала, етичността и всички необходими човешки качества, а чрез реда и законите са го принудили да ги приеме и пази. Сред този предълъг процес, дългогодишен труд, обучение и налагане – красивите остават, все така малко! Защо ли? Отговарям си - защото грозотата е непреодолим генетичен еталон за човешкия род, тя доминира с всичките си форми и изразни средства! Човекът се ражда с нея! Красотата постига своя апогей, чак когато постигне хармония с духа - и това е времето на съзряване и младостта. Тогава се получава разслоение между хората, притежаващи физическа красота и хората, които притежават, заедно с нея ум и разум, от една страна, и между тях и тия, които не притежават, ни едно от тези качества! Красивите са единици, умните малко, а грозотата - всеобща! Обединени в един индивид – примерите са космическа рядкост или липсват! Нищо, че фактът е невероятен и смешен, дори абсурден!
„Истинските черти правят едно лице красиво и истинните пропорции създават красотата в архитектурата така, както точните измерения създават красотата в хармонията и в музиката.“ - твърди Антони Ашли Кипър Шефтсбъри / 1671 – 1713 г. /
Как смятате, дали повечето хора са тъпи? Ограничени и много грозни! Кога затъпяват и погрозняват? Постепенно с времето ли се превръщат в такива? Дали болшинството е мързеливо и угодливо? Не трябва да абсолютизирам, но смятам, че човешкият род се състои от тъпи, грозни и без въображение сетивни индивиди, които са се устремили в усъвършенстването си, за да убиват и смазват човешкия прогрес! Умните и красивите същества, надарени от природата с тези качества, са нежеланите от средата на тъпите и грозните, в която преобладава уродливото, а процесите ще се установяват, все по-обхватно и устойчиво, сред бавно развиващите се и пълни с грозни хора, общества. Те ще изостават така, както изостава тъпият от умния, както грозният се различава от красивия, както бавният от бързо мислещия! И от човека, носещ божествено въображение, сляло се с него чрез оня, знаете го, божествен допир и устремилата се към душата му искра! Няма да цитирам Айнщайн и неговата мисъл за въображението, защото вярвам, че всеки от вас я знае и е почувствал нейната сила! Той и човечеството ценят красотата на въображението най-високо от всичките останали качества, защото е всеобхватно, подобно на възможностите на Създателя и защото красотата, и умът са без стойност, ако липсва въображението човешко и ползите от съчетанието му с тях! Тази е причината, заради която от архитекта се изискват, не само изключителни знания и богатства от ум и разсъдък, а и безценното въображение. То поставя всеки на мястото му, независимо природната му красота, получените и усъвършенствани знания, и ум!
„Ето, рече той на сърцето си – те се смеят, не ме разбират, аз не съм уста за тия уши. Нима трябва човек по-напред да порази ушите им, за да се научат да слушат с очите си?... Или те вярват само на ломотещите? – пише отново Ницше / Фридрих Вилхелм Ницше / „ Тъй рече Заратустра“- 1883 г. /
Михаил Петков / 26 – 27 февруари 2016 г.
|
