|
Кое първо се е появило - крачейки безцеремонно из главата на човека,кое е дошло първо в ума му, след неговото раждане? Религията или културата, фикцията или реалността?Спорим и приемаме или едното, или другото[MP1].Все някое е дошло първо. Разсъждавам на глас, а вие ми помогнете, ако искате! Затова ви питам, съгласни ли сте, че човешката култура възниква преди религията и защо сте съгласни? Ако не сте, защо? Мислили ли сте по въпросите? Захапахме ги с един умен човек, като бяхме на различно мнение. Разсъждавам без чуждо влияние, сякаш това е възможно!
В реалността на културата, според мен, се включва всичко, с което човек живее, ражда се и умира, което всеки от нас научава, поглъща или копира, а полученото възпитание - остава с него завинаги. Религията - идва със зрелостта му. Понякога!
„ Целта сме ний на цялото творение,/ на мъдростта в окото – ясно зрение. / Ако светът е пръстен – ние там / сме бисерът, заслужил възхищение. / - ОмарХайям/ 1048 – 1131 г. / превод Й. Милев.
Езикът и културата, битът и кухнята, традицията и фолклорът, местоживеенето, отношението към природата и населеното място, водата и земята, производството на храна, любовта и омразата, здравето и болестите, музиката и танцът, словото и архитектурата, с всичко в нея и извън нея, отношенията в семейството и обществото - са първите реални знания и рефлекси за всеки индивид. И, какво ли още не, което той усвоява, твори и създава, докато расте и придобива опит. Всичко това богатство, човек придобива преди, много преди, появата на абстрактното му мислене и евентуалната поява на нереалната мисъл за бог, за свръх надарения индивид, който може всичко, дори да променя живота на хората, създадени, отново от него!
Детето попива културата на средата, на семейните отношения - опитало е вкуса на майчината храна, почувствало е бащината строгост, започнало е да учи буквите, за да чете и пише, играло е игрите с връстниците си, побеждавало е или са го покорявали със силата на по--силния…. И чак тогава, юношата изпитва нуждата и той да е силен и умен, за да побеждава, да се налага, дори, когато не е прав или няма нуждата от това! Чак тогава и той започва да се моли на невидимото - горе на небето, защото не би могло да е в земята. Там е видял, че се заравят умрелите и за тях възрастните плачат! Чак тогава разбира и започва да вярва, че има някой, който би могъл да му се притече на помощ, но само, ако му се помоли! Културата, която всяко човешко същество натрупва, първоначално сетивно, а след това и чрез, обогатения си с опит, ум и услужлив разум - идва значително по-късно, малко след юношеството. Толкова късно, че младият човек, все още не е чувал нито за Бог, нито за неговата противоположност. И, ако е чувал – не познава, с нищо реално не би могъл да го свърже! Той харесва простичката песен, а не звуците на симфонията, която слуша баща му и които не разбира.
С първите стъпки и юношеството след тях, се появяват и симптомите на надежда, и вяра в[MP2] боговете, наподобяващи с всичко на силата и слабостите на човека. Появява се възможността и желанието да обясниш това, което си създал, да разкриеш или скриеш необяснимото, невидимото, неясното. Направил си го така, създал си го такова, въпреки непреодолимите пречки, защото невидимото случайно ти е „помогнало“, без да можеш да си обясниш случайността. Помощта е едновременно материална и виртуална, но необяснимото, което ти е помогнало е скрито, дори за имагинерната ти, молеща се душа. Не разбираш, не искаш и да го разбереш! Започваш да вярваш, че и следващият път, когато се помолиш – той, тя, то, те ще са на твое разположение и отново ще ти помогнат! Ситуациите се променят, променяш се и ти във времето и пространството му, променя се всичко, но ти се молиш, ти очакваш, че то е силно и непроменимо, и жадуваш отново да ти помогне, за да си победител, за да си велик, за да оживяваш всеки миг, все по-силен и мъдър, обогатен от невидимата сила, която само теб обича и само теб подкрепя! Молиш се, дори обещаваш, че ще си още по-добър и отзивчив към себеподобните, но след като се обърнеш – оставаш същият и отново започваш да обещаваш, и отново забравяш за обещаното. Измисляш си, лъжеш себе си и този, пред когото убедително си обещавал, за да ти помогне да постигнеш съкровеното. Не ти пречи натрупаната култура, нито образованието, защото се залъгваш, че си обещал и вярваш, че свръхсилата ще уважи молбата ти. Човешки вярваш в измисленото, в невидимото, в недоказуемото! Създаваш си божественото и религиозно опиянен, му се подчиняваш!
Станал възрастен, човек научава и усъвършенства лъжата - в живота, политиката и дипломацията, разбира за ужасите на войната и успокоението от мира, за производството на оръжие и боеприпаси, дрога и медикаменти, достига до възможностите за масовото си изтребление, използва знанията и разума си, а накрая става прах!….. След като цял живот се е стремил, с всички възможни средства, да се наложи над себеподобните, за да преживее скапания си живот, уж по-добре, научавайки се майсторски да лъже, да подкупва и краде, да убива! Ламтейки за много, от всичко!
„ Да кажем, че си изживял без мъка всички дни - а после, / че твоят жизнен кръг е бил сред песни и жени - а после, / добре, и нека си живял щастливо сто години / и с още толкова живот под свода премини – а после….“ – Омар Хайям.
…………………………………………………………...
Преди, малко повече от 25 години, застанах пред Стената на плача в Ерусалим. Десетки бяха другите около мен - съсредоточени, одухотворени сякаш, говорещи нещо някому или мълчащи, мъже и забрадени жени търсиха и очевидно очакваха, надяваха се, вярваха, че нещо добро ще им се случи!
Нещо добро! Пред олтара на, опазилата се хилядолетия, каменна стена!
И всеки мушка в цепнатините между каменните блокове своето листче с написана молба, съкровена, пареща, сияйна със значението си, за теб и близките ти! Високо, колкото се може по-високо и далеч, за да не го достигне друг. И тъй като съм над средния човешки ръст, се надигнах и сложих, наистина високо, моето сгънато листче, с молбата ми! Е, като че ли, силата, която се грижи за всички е прочела написаното, защото очевидно знае да чете и пише! Направих това, защото имам вяра в себе си, но и за да изпитам силата на възможностите на невидимата Сила, която други бяха обезсмъртили, за да управляват с нея по-лесно света на хората!
Религията е цвете от полето на духа на зрелия индивид и, колкото неговото образование е по-обхватно и широко, толкова той по-трудно изпада в зависимостите, създадени от други зрели – за другите, все още, не достигнали до зрелостта. Съществуват хора, чиято душевна настройка ги води до убедителния свят на религиите, има и други, като Лутер и Гьоте, които смятат, че всеки носи божественото със себе си. Така смятам и аз. Нищо, че и те се молят, но знаят ясно, че сами трябва да постигнат желаното – като се борят! Така мисля и днес, слушайки STABAT MATER на Rossini! Музиката му ме възвисява и сякаш, ей сега, ще се срещна със Създателя!
…………………………………..
Дали религиите не са храната на слабите или на търсещите помощ човеци, или са храна за амбициозните, освен за религиозните? Дали има на земята човек, който никога не е имал нужда от помощ? Не знам. Силата им е различна! Религията покорява ежедневието на бита, винаги и безусловно. Победата й говори за нивото на образованост и възпитание, и не само, за нивата на културен или религиозен допир, и не само, за всеки човек! По това се отличават обществата на човешките цивилизации, през хилядолетията развитие нагоре. Натрупването на знания и опит отнема и завоюва упорито и настъпателно пространствата, заети от религиите, но то не е стремеж, защото всеки носи правото си, както на живот, така и на вяра! Съществува и, различно изразена, агресивност. Тя е израз на слабост и е в обратна зависимост на постигнатите знания, но е в хармония и е правопропорционална - на завоюваната власт и на стремежа за опазването й!
Новите времена от развитието на човешките общества създават подобни, почти огледални, обществени копия на религиите и техните, управляващи пирамидални структури. Появяват се партиите, като подобна форма на обединение на хора, вярващи в едни ценности, приели ги като знак за сигурност в своята правота! Някои от тях не харесват вярата в съвършения Творец и отричат религиите, други – майсторски я използват! Все от хора, стъпващи по земята.
Интересни са и ситуациите, при които вярващи, и невярващи се молят на непознатата сила - да усмири силата на природните стихии, предизвикани също от нещо непознато и обожествявано! Незнанието и ниската грамотност засилват резултатите, а молещият се е винаги потърпевш и наранен. Появяват се популяризатори и пропагандатори, с тяхната жертвоготовност и експерти, оборващи искреността им, но вярата на едните и невярата на другите остават, почти винаги лична собственост и всеки се бори за нея така, както вярата, надеждата и интелигентността му позволяват и изискват! Натрупаните знания и добитият опит, никога не са достатъчни за победа на хората, над хората и Природата, независимо от обединените усилия на вярващите и тези, на „сговорните“ партийни колони! Заради това и едните, и другите се борят за все повече поддръжници и търсят подкрепа! Учудващо същество е човека, нали! Склонен е непоколебимо да убие тялото, заради духа - за възтържествуването, на който е готов и на саможертва!
Възможно ли е да се убие надеждата, възможно ли е да се живее без вяра? Мисля, че не е възможно! Тази е причината, която винаги ще създава вярващи, нуждаещи се непрекъснато от нечия помощ и силни, нямащи нужда от нея.
„ Ще си заминем с поглед плах – но за света какво е / и няма път, и няма смях – но за света какво е, / Отидохме си ние – а той е бил и винаги ще бъде./ От нас, дори не виждам прах – но за света какво е!“ - Омар Хайям.
…………………………….
Трудно мога да направя връзка на темата на ескиза с вечната тема за града на човека, за човека и града, но, след като помислих, я видях! Намерих я в душите на хората, които живеят с религията и в ръцете, и сърцата на тия, които могат без нея! Идете и вижте Ерусалим и Истанбул, огледайте Рим, Флоренция и Париж, Москва… и елате в София. Разгледайте света! Навсякъде е пълно с най-различни хора, а градовете - приличат на тях, основно по първите им години възпитание и добита култура!
Михаил Петков / 02 - 05. 04. 2016 г.
|
