КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 274: Симеон Антипа

Четвъртък, 05 Май 2016 00:00
01

Градски ескизи 274
Симеон Антипа

 

Отново повтарям и няма да се уморя да го повтарям – предполагам, по-точно уверен съм,

че под разкопките от римско време - в центъра на София, съществуват други, значително по-ценни, предишни. Не е възможно да съществува в съседство амфитеатър, създаден и ползван, и преди установяването на властта на Първата тракийска империя, наречена неточно Римска, върху територия, заета изцяло от коренно тракийско население и да не се открият, и други следи от културните пластове на селището, обитавано от тях!

И задължително от други, и - преди тях!

Човек трябва да не разсъждава или да е много задръстен, за да не може да прецени, че София не е на „близо“ две хиляди години, а на значително повече. Археолозите сигурно се умориха да се борят с културата на градската и държавна администрация и поеха по други професионални пътища, а без тяхната целеустременост, кой друг ще покаже на света богатствата на високата култура на цивилизацията, сред която е живяла София - най-напред от всички живи градове днес, кой друг би могъл да създаде паралел между миналото и сегашното? Тази култура предхожда известните и те са стъпили върху нейните плещи! Задайте си най-обикновените въпроси - кой е дал културата на гърците и гръцките полиси? Да не би, да е паднала отгоре, от небето? Та, те получават от траките всичко - и безспорните металургия, металознание и металообработване, и възможностите да твориш изкуство чрез метала, обработвайки златото и бронза, получили са оръдията за земеделие и сечивата за бита, научили са ги на всичко при добива и преработката на дървен материал, необходим за строителство и, дори за корабостроенето, получили са, дори познанията за корабоплаване, защото са били сухоземни хора, които са наричали с присмех траките ихтеофаги, - хора, ядящи риба,……получавали са, готово и майсторски изработеното оръжие, с което са се избивали по между си, получили са дори пъстрия карнавал от богове, неприлични по нищо на тях, а оприличени на своите създатели – хората, знаещи повече от тях, защото са живели дълго преди времето им. Копайте и не се … , защото тук, в недрата на Стара София, ще се открие култура и артефакти, подобни на тези от Троя! Да не би да се уморихте? Та, всичко по-значимо, едва сега, започва!

Предлагам на държавната и общинската администрация, най-сетне да се загрижат за този прословут амфитеатър, за да намери съвременния град и столица, своето подходящо лице и верен образ, с който, ако бяха достатъчно мъдри и устремени, градът щеше да спечели борбата за културна столица на Европа, защото и тя, самата,няма подобни културни паметници от тези блестящи периоди на развитие на бялата раса и първата европейска цивилизация. Няма ги, никъде другаде, нито в Рим, нито в Гърция, никъде другаде запазени из Европа. Моля, поканете и сериозни учени, обвързали своята професия с вярната история и познаващи тези периоди, а не разни историци и археолози, отдали се на политически игри и конюктурни услуги! София е един от най-старите европейски градове и най-старата европейска столица! Тя е с хилядолетия по стара от всички други измислени претенденти!

………………………………………………………………………………………………………………….

Преди близо 15-на години предложих в града да се създадат две основни, във вертикално отношение, нива за неговата жива културна консумация, които да преплитат своята древна и своята съвременна експозиционна и работна площ, подчертавайки техните невидими и видими качества, навързвайки преливащите си елементи в рамките на очертанията на крепостните стени.

Днешната реализация, на тази част от стария град, носи много бледа следа от предложението ми, защото бе предпочетена съвременността, пред далеч по-ценното минало! Предложих това, не заради камъните и експонираните останки, а заради комплексите ви, които можеше да избиете и да се отървете от тях завинаги! Тия, с които още хиляда години да живеете – не бихте могли да се преборите, по друг начин.   Всичкото това богатство беше пред очите и нозете ви, но кой да го види, кой да прецени възможността?! Затова в хилядолетията ви бъдещ живот, ще си останете с цървулите!

Можете ли да си представите двете основни нива, с непрекъснатите връзки между тях, преливащите се пространства, уникални артефакти от различни епохи и архитектурни стилове, съпоставките, представете си и фотографски акценти?!

Сигурен съм, че можете, но има нещо, което ви пречи и това са комплексите ви! Нужно на града, на функционалната, на плановата и пространствената му структура е да преоткрие своя център, който да усъвършенства, с нови и стари елементи - образа и композицията си, и да се превърне в европейски културен център! От площад „Света Неделя“ трябва да тръгват и да се събират пешеходните връзки, и урбанистичните пространства на града, а към, така организираната зона, трябва да се създадат и приобщят архитектурно - новите сгради, необходими на изпълнителната, законодателната и съдебната му власти, музеят и храмът на водата, всички те, пешеходно обвързани с амфитеатъра! Работих и мечтаех в тази зона повече от 25 години, а днес ви разказах и бъдещето й, за да не крадете, и да не присвоявате по навик - чужди знания, ум и опит!

………………………………………..

Наскоро споделих тези си мечти с една умна жена, говорейки за богатствата на града. Споделих, че преди години съм предложил да се разкрие изцяло археологията на стария град, на неговите си нива и да се обединят пространствено със съвременните. А тя ….

-          Моята мечта е да оставя от центъра само църквите, синагогата и джамията! И да изчистя всичкия боклук около тях!

………………………………………….

Знаете ли, че преди 1060 години, през 956 година, по инициатива на богомилите Симеон Антипа и Петър Осоговец, по времето на император Константин VII Порфирогенет / 905 – 959 /- Багренородни, руснаците приемат християнството в столицата Константинопол, търсейки сближение с Византия, години преди официалната църква да стори това. Императорът става кръстник на руската княгиня Олга, регентка на престола – българската принцеса Елена, дъщеря на цар Владимир Расате.

Близо половин хилядолетие след този акт, Константинополската империя установява трайни дипломатически отношения с руската държава, която и днес помни фактите такива, каквито я устройват, без да помни, дарилите й религията, заедно със светлината и богатството на културата и писмеността, последвали я във времето! Нали те и днес пишат и говорят на диалект, близък на българския, а не на гръцкия език! Всеки помни и употребява това, което му отърва сетивно и без да мисли! Но, нали сме хора! Симеон Антипа е изгорен през 973 година! Той е гениален иконописец и миниатюрист, учил в Константинопол, Атина, Флоренция и Венеция. Преписвал, украсявал и коментирал, написаните от богомилите, книги. Тези исторически факти, наскоро прочетох и ви ги предлагам.

……………………………………………………………………………………………………………………………………..

Българската държава, с помощта на културната общественост, трябва да поискат от международните специализирани институции експертизи на всички езици, произлезли от българския, за да получи авторско право върху него и върху диалектите му – руски, сърбо-хърватски, македонски.… Веднъж завинаги, за да се знае и да не се спекулира, за да се прекъснат културните и историческите кражби, и асимилацията на българското население, живеещо извън пределите й!

А, имената на тези държавници, които разрешат и построят Музея на българската писменост и култура, ще останат в историята на народа и държавата, записани със злато!

Михаил Петков / 22 - 24 април, 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора

 

 

 

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions