|
Свети Климент Охридски
Този град носи със себе си безброй забравени легенди! Все, забравени от късата памет на хората и заметена от мъката на времето - заедно отнесени от водите на Осъм, пресичащ красивите варовикови скали, отгоре, върху които той се е разположил и живее от памтивека.
……………………………………….....
Вярвам знаете, но може и да не знаете - Свети Климент е родом от Мизия!
Област Мизия е обитавана от многолюдни тракийски племена, населявали земите между Дунав и Стара планина. Тази е земята, наречена по-късно на името на най-силното племе - мизи.
Родил се е и е живял на територията на древна Мелта, край поречието на Асамус, заедно с другите, от съставното тракийско племе кровизи, като дете на многобройния род на Дано и сина му Вуто, деспоти на областта. Там горе – на Хисаря, в Ловеч! Името Дано е означавало силен, мощен, вечен, велик. От неговото значение, като че ли, е произлязло името и на могъщата европейска река - Данюп, Даноу, или по-вероятно, той е носил славното й име. Знаем също, че цялото население, живеещо по поречието й днес, е живяло по бреговете на Долното течение, преди да започне колонизирането на освободените от ледове, територии на Западна и Северна Европа. Използвайки бреговете на Дунав, траките от Мизия от поречието и от устието на реката, постепенно стигат чак до Атлантическия океан, завоювайки всички земи, подходящи за живот.
Сигурно от незнание ще е, че никой от нас не се гордее днес с тези, знаменателни за цялото човечество, факти. Нали и Климент, като всяко дете на свободните тракийски племена е обикалял земята край града, катерил се е по ловешките баири, къпал се е и е ловил риба във вировете на реката, тичал е по поляните с цъфнали анимонии, късал е едрите чепки на кехлибареното грозде, пързалял се е край стръмните склонове на Стратеш и Дики-санa, надвесели се над реката с люляковите си храсти, криел се е в пещерите край брегове й! Но, не помните, нали? А, кое име е носил като дете - едва ли ще разберем някога? Толкова лесно забравихме духа на Светинята, дал на родния си град съвременните български букви и предопределил, с това си дело, написването, след столетия, на химна на своите бъдещи учители! Химнът на Светите братя Кирил и Методий! Пак там, в Ловеч!
Има ли друг град в света, който би могъл да се гордее с подобен принос за човечеството, за българите и за всички бели европейци? Има, разбира се - Охрид и Търново, Рим, Ротердам, Мюнхен, Ваймар и Хамбург, Петербург, …. но, Ловеч е единствен, защото там най-често се разхожда духа му!
Всеки път, когато отида, макар и много рядко, го срещам. Срещате го и вие, срещате го, разбира се, всеки ден! Нищо, че е бил пратен в Охрид, нищо, че всички днес го наричат Охридски, Климент Охридски. Светецът е сред вас! Трябва да го зовете Ловчанския и Охридски владика! Той стои - ей там, над града, високо над всички и ви гледа, прострял духът си – от хилядолетие насам! Като покровител, като закрилник на града и жителите му!
Ловеч е богоизбран! Градът е събрал, във времето заедно, двама титани от българския род – единият му дал светлината на знанието и вярата, а другият, по-късно ги е разпръснал навсякъде, в името на свободата!
……………………………………..
Свети Климент, естествено, е познавал отлично родния си български език, неговата мелодичност и ритъм. С тях създава съвършената му азбука и писменост. Несравнима, изящна, брилянтна! Световна! Спомнете си за уж добронамереното отношение на римския папа при приемането на още един език към „богоизбраните“ три – еврейски, гръцки и латински! Всички те - copy рaste на тракийския! Нали, затова българският книжовен език е стъпил и в новото си време, след Освобождението, на основата на диалекта на сънародниците и земляците му.
Виждам учудения ви поглед! Погледът ви говори, че не четете, че не знаете, че не помните, а може и да не са ви научили! Затуй сте и забравили! Претъпени са сетивата ви, а очите ви не виждат, ушите не чуват! Днес не говорите дори, на сладкия език на Климент, не се и стараете, а използвате някакъв друг, подобен! Дали да извикам, за да се събудите? Или искате още да поспите?
Спете, спете - няма да ви преча!
……………………………………………………
Чували ли сте за Никола Йонков Владикин? Не сте. Чували сте за друг Никола Йонков. Първият е български журналист, книжовник и историк. Потърсете, прочетете, за да знаете! Помнете!
Както пише Никола Владикин / 1862 – 1918 г./ в „ История на древните траки“ - I и II част, 1911 - 1912 година, траките мизийци притежавали своя писменост, преди всички други, живели по това време. Тази писменост е възприетата, столетия по-късно, от други, все от безчислените племена на траките. В началото - от финикийци, перси и елини, след окончателното им териториално установяване, след войните и природните катаклизми. Пригодили азбуката и писмеността на мизите, към своите диалекти. След тях, буквите използват и останалите тракийски племена, пръснати по цяла Европа и Близкия Изток.
Легендите за друга писменост, с друга графика - просто са измислици, а и кое би продиктувало тяхната „поява“, при наличието на отдавна приетата и утвърдена, и дълго използваната писменост, дошла от живелите преди другите, хора? Не би могла да е азбуката на финикийците, на елините или на римляните, защото днес милионите щяха да пишат и говорят на забравените отдавна, мъртви езици. Тракийският е бил роден език на всички богове, на всички гении на древността, на воини и военачалници, на иноваторите и разпространителите на философии и знания. Той се запазва, заедно със съществуването и на двете си империи – Западна и Източна, които поставят основите на съвременната човешка цивилизация! Без значение са нескопосаните измислици на формиралите се наскоро народи, дошли, много след траките под Слънцето, които искат, не без успех, да покажат и своето участие при създаването й….
Затова днес, знанието за нея и авторите й са умишлено скрито за цивилизованото бяло човечество, заради славата и прославата на тези крадци и плагиати, присвоили я, провъзгласявайки се като нейни единствени автори, представяйки я като свой културен продукт! Боже, каква смрад от нечистоплътие! Но, такива са бедните духом - най-обикновени крадци! Крадат от всякъде. Присвояват си правото дори, да се грижат за древната култура, наследена от другите народи, а не от самите тях! Прибирайки ги непочтено, уж, за да ги опазят! С какво право? На какво основание? Може би се чувстват по-умни, от живелите дълго преди тях?!
Но, се замислих! Възможно е да са чувствали писмеността и като своя, след столетията употреба и да са обявили създаването на тази графика на буквите като своя, без да знаят нейните автори, но не познавайки и истинските, защото и днес не познават миналото си, подобно на днешните наследници на тракийските племена венети, живеещите на изток. Заблуждавайки с неистината! Затова е нужно човек да помни лицето, а не измамния й образ!
Знаете вероятно и, че елините, живели южно от Коринт и малко отгоре, я приспособяват към своята артикулация, като естествено прибавят нужните им звуци или премахват ненужните. Вземат я от финикийците-траки, избягали отдавна от старите си земи, заради убийствените води на Потопа и, които се преселват по-късно по брегове на Северна Африка, отново край Средиземноморието. От елините я вземат и преработват римляните от Първата тракийска империя, развила своята култура по земите на Апенинския полуостров. Всички във времето, използват графиката на знаците, създадени от предците на Свети Климент, родом Ловчански и Охридски, траките – мизийци. Всички, появили се по-късно графични опити, използват, без съмнение, необятната творческа култура на траките! Тяхното съществуване е Първата златна епоха на последната човешка цивилизация! Много преди всички културни постижения, познати днес - на формиралите се значително по-късно народи на Европа!
…………………………………………
Свети Климент подновява и приспособява, в края на първото хилядолетие сл. н. ера / след 890 г. /, оригиналната тракийска азбука и обвързва нейните графични знаци към езика на мизи и кровизи, които са в основата на българския етнос, улеснявайки ги при сложната за употреба, азбука на Светите братя Кирил и Методий. Разпространява я чрез учениците си, навсякъде по земите, където се говори български! Днес, почти всички, произлезли от тия земи, бели хора, пишат и четат на тракийската азбука, ползват и латинската й графика! Азбуката, обработена от Свети Климент – родом от Ловеч, около 831 година и починал на 27 юли 916 в Охрид, преживял с близо три десетилетия учителя си Методий. Може би знаете, може би не?! Е, вече знаете и ще помните!
Михаил Петков / 4 - 9 юни 2016 г.
|
