|
Приказен град ли?
София, липса на приказност и причините за това
Продължавам да размишлявам по тези, нелеки за всеки град и всяко общество, проблеми, наблюдавайки обърканата планова и пространствена структура и нейната задължителна необходимост от хармония в композицията на София. Виждам еднакви или наличие на подобни, в същността си, действия, проекти и заповеди за тяхното изпълнение, сходни за почти всички останали градове. Виждам професионално безсилие! И вчера, и днес.
Преди десетилетия необикновено необразовани управници, „подпомагани“ от слаби и податливи на влияние творци, безогледно нараниха градоустройствената и пространствената й композиция, физиономията и душата й, стремейки се да докажат неумението си да ползват наученото и да докажат презрението, и пренебрежението си към наследеното!
- Части от центъра на града бяха унищожени от бомбите, на ония псевдо-войници, заличени бяха централни квартали на града, строени след Освобождението, унищожени бяха премного сгради в стил сецесион, правещи неизличимо приятно впечатление на неговите жители и гости, тъй като този архитектурен стил, току-що се беше родил в Европа. Безвъзвратно бяха отсечени, изрязани и загубени завинаги части от тялото и душата му! Отделени една от друга - останаха останалите!
Изчезна чара му! Изчезна духът му!
Защото и току-що дошлите, и те запретнаха ръкави, и досъбориха събореното, смесвайки руини и археология, а с минало и настояще зачеркваха бъдещето, бързайки към него!
- Градът загуби мащабността на улиците и площадите си, на жилищните квартали и сградите в тях. Изграденото в стария град бе заместено от нескопосността на сбърканото, на сътвореното евтино, на умишлено събореното, защото бе безценно! От незнание и от подражателство към чуждото, заради подчиненост и зависимости, от едни парадокси - към нови!
- Завинаги се погуби възможността този град да покаже, на останалия свят, своята пра-стара история, за да я докаже и възкръсне! Днес руините, все още съществуват – горди и смешни, търсещи покровителите си, очаквайки, че най-накрая са порасли!
Но не би! Плеада безглави продължи да поддържа огъня на унищожението, сякаш някой ги буташе, сякаш някой им заповядаше да унищожават всичко старо, всичко наше, всичко липсващо другаде по света, да унищожават богатството на културата на траки и българи, на първите бели хора, основатели на последната човешка цивилизация, унищожавайки или безсрамно фалшифицирайки историята ни! Но не знаеха, че отдолу има още много, опазени от времето, пластове от културата, от която е черпил целия, зараждащ се тогава, свят - хилядолетия преди появата на всички тях, днешните претенденти за слава! Колко много си приличат поголовното и методично унищожаване на археологията по нашите земи с протекцията и толерирането на бандитизма! Замисляли ли сте се?
- Центърът на града беше преместен случайно от аджамии и унищожавайки части от градината в ядрото му, той загуби за дълго време дирите на истинския. Създаден беше чужд на духа на народа мемориал, пред стария конак, префасониран в „дворец“, сякаш чакаше одобрението му! Към площада не бе обърната нито една сграда на висшата партийна или държавна власт, което е професионално задължително, за да го формира, а всички сочеха с ъглите си неговото неовладяно пространство, чиято композиция се „крепеше“, единствено, на малката изящна сграда, със чуждата си за града функция.
И тя - единствената, бе съборена! На Земята глупавите никога няма да свършват!
След промени във възгледите на обществото бяха очукани и символите на отречената власт по фасадите на обществените сгради, а те загубиха своята ненакърнена автентичност! Никой не си и помисли, нито си позволи да премахне шпила над сградата, която беше приютявала доскоро висшата власт. Днес той очевидно пречи пространствено на градоустройствената композиция на главния градски център с претенциозността на архитектурното решение, загубило символичното си значение?
- През старото ядро на града бяха прекарвани и сменяни, всяка петилетка, трасетата на коли, трамваи и пешеходци, за където и както бе нужно, само и само да се принизи миналата му градоустройствена роля. Той отново е разпределителен транспортен център, въпреки, че все още носи своя религиозен, административен и търговски характер. Беше очевидно, че неграмотността не познаваше пътя, по който трябваше да тръгне, за да го промени, за да хармонизира новото със старото.
- Късно през годините, под този невралгичен пункт от градската структура, отново, сякаш нарочно, бяха прокарани подземните трасета на метрото, унищожавайки културни пластове и артефакти от градско, национално, европейско и световно значение. Опазеното до тогава, бе завинаги унищожено от следващите, тъй като малоумниците никога не свършват! Разбира се, транспортното обслужване на ядрото на централната градска зона можеше да се реши и с контактни пунктове, разположени на стотина метра, извън него, но унищожението бе по-важно! То продължи с поръчаните изкопни дейности, наложени от светилата на българската и световна мисъл и практика, които доунищожиха археологичните богатства, а накрая сътвориха и една бутафория, на която се присмяха и децата.
- Забравени бяха изворите, бликащи от сърцето му, променена беше функцията на прекрасната градска баня, изчезнаха теляците, изчезна и сапуна. Новодошлите престанаха да се къпят и мият! Забравиха, че и градът, подобно на човека, трябва да се чисти и мие ежедневно. Инсектите не знаеха това, дори не предполагаха. Не знаят и не предполагат това, и днес.
- Забравени останаха, като че ли завинаги, Планините и уникалните им склонове, и останалият им хинтерланд, защото всичко изискваше грижи, а никой не искаше да дава труда си безкористно и доброволно. Задължиха всички! И започна кипежа на един безсмислен бригадирски труд за прокарване на канали, за залесяване или създаване на нови фабрики и заводи, заедно с редовите жилища и комплекси за всички редови участници в труда – при изкопаването, а след години и при зариването, на каквото и да е!
- Създадени бяха немащабни, спрямо града и архитектурно неприемливи, функционално сбъркани сгради на висшата административна и партийна власт, легнали върху части на древния град и неразкритата му археология! Бяха злонамерено унищожени безценни съкровища на човечеството! Така се постъпваше и с всичко, което случайно подадеше „глава“ от разкопаното.
Останалото бе зарязано завинаги! Беше зарязано с десетилетия, от незнание – как да се постъпи. Бяха променени функциите на важни сгради в и около централната част, останали живи след бомбардировките от днешните ни съюзници, запустяха цели квартали, сгради, пазари. Срина се жизненият стандарт на града!
- Градът промени социалната си характеристика, загуби своята култура, възпитание и израз, загуби моралните си норми, загуби обществото си. Пейзанизира се бързо и неумолимо, следите, от което греят и днес. Промени се етническият, професионалният и културният състав на жителите му. Промени се рязко съотношението между истински и приспособими, по своите или обществени задължения граждани, изчезна и тяхното съзнание, заедно с привилегиите от подчертаваната принадлежност към властта и положение в структурите й.
- Изградиха се „архитектурни ансамбли и сглобяеми панелни комплекси“, чужди на мащаба на града и българската архитектура, на тогавашния град - особено вредни за социалното и естетическото възпитание на подрастващите. Беше променена завинаги глобалната му среда.
- Загубикачествата си! Запустя, омършавя, обедня, опростя, изостана в скоростта си на развитие, загуби важните си репери на един от най-старите европейски градове и столици! Трансформира се в урбанизирана територия от нови комплекси-спални. На никому, това обаче, не правеше впечатление!
- Градът, неясно защо, бе превърнат в крупен индустриален, икономически, транспортен и научен център, без да притежава потенциала за такъв. Не му стигаше, че се превърна в политически. И наистина загуби, защото можеше да се развие единствено, функцията му на столица, като се възроди мащаба и привилегиите му на малък, но прекрасен град, сред полето и планините наоколо! Децентрализацията, от друга страна, щеше да помогне на равномерното развитие на цялата стопанска и икономическа структура на държавата! Промененият и набъбнал град с десетилетия не успя да гарантира на гражданите си изискуемите минимални условия за живот, транспорт, образование, здравеопазване, спортуване и отдих, а с неограниченото му разрастване загуби и елементарните.
- Днес, в София се охранва нова административна аристокрация, а някъде из страната липсва поминък и средства за живот, липсват условия за упражняване, на какъвто и да е обществено полезен труд, някъде се говори на друг език, без да се познава българският!
- Ще повторя едни мои мисли, които харесвам, заради верността и точността им - бяха създадени поредици от нелогични социални, анти-градоустройствени и пространствени решения, все едно, че градът бе проектиран и прекроен от, и за дебили, от хора с примитивни познания за него и историята му, и за постоянно променящите му се функции! От хора, не зачитащи нищо друго, освен своя сетивен интерес! И това продължава.
- А за градът трябва да се грижим всички!
Нека си зададем въпросите -
кога ще се създаде специален закон за София, програма за нейното развитие, включително ОУП, включително основните й градоустройствени нужди и проблеми,
кога ще се реши остарялата териториално-устройствена схема на страната и участието в нея на София, като столица и като най-голям град,
кога ще се решат тежките демографски, транспортно-комуникационни, енергийни и водни проблеми на града,
как, кой и кога ще се решат въпросите с панелните сгради и комплекси, съобразени с техния срок на годност,
как ще се решат проблемите с непрестанно увеличаващото му се население и постоянно, променящия му се етнически състав,
кой и как ще опази паметта на града и археологичното наследство,
кой ще го управлява най-сетне, знаейки, защо и как става това, и ред други…..
Накрая, ще задам един въпрос, на който, ако можете си отговорете. Ако не можете, продължете спокойно живота си, такъв, какъвто ви харесва.
Оценявате ли положително своя градски начин на живот в София?
Михаил Петков / началото на юни 2016 г.
|
