Разбрахте вярвам, на какво уникално събитие сме свидетели – за пореден път, находчиви артисти правят с парите на парвенюта „дни на Моцарт“. Покрай тях и дни на сладкогласната Гена Димитрова, на световните гении Шекспир и Сервантес, и на още творци, и изпълнители!
В Правец, България! Може ли да асимилирате новината?! Представяте ли си? На едно място са събрани любовта към музиката, създадена от безсмъртния Моцарт и всемирната глупост, стремяща се да ни покори тотално! Простотията крепко се е прегърнала с комплексите за малоценност на „иноватори и търговци, на малоумници и вечно гладни артисти“ и…. крещи ли, крещи, за да я чуят и видят - някъде там, сякаш в родното й място!
Разбира се, всички те мечтаят да приличат на тях - умните, снобите! Знам, че и те искат да станат хора и да гледат останалите отгоре! С тях се сравняват! Като тях пушат пури, неразбиращи слушат класическа музика, изпълнявана от непознати за тях майстори, като тях носят скъпи дрехи, облекли, не добре оформените си от природата, тела. Правят се на интелектуалци! Представяте ли си кича? Представяте ли си бозата? В програмата, в творбите, сред слушателите!
Бозааа, бозааа - пийте правешка боза!
А, колко по-естествено и покоряващо щеше да бъде да се организира фестивал на българско изкуство, в която и да е сфера, отколкото да се садят цветя сред пустинята или да се чака да поникнат сред ледовете! Но, простотията на селянията няма граници!
И тя като глупостта – от глупости се плаши, казва стоикът и моралист Сенека, Луций Аней Сенека, Философа, / 2 – 66 г. след н. ера /. Ще преразкажа случка, останала в паметта ми от онова време – Паразитизмът бил станал, толкова повсеместно явление сред обществото на Рим, че когато император Андриан посетил Александрия в Египет, изненадано открил, че всички в града работят:
– Какъв удивителен град! Тук всички работят! – възкликнал, тъй като не бил виждал подобно нещо.
Разказах я, защото след повече от две хиляди и кусур години, паразитизмът отново и отново, продължава да живее и се появява, но винаги в различни форми и отношения. Днес отново, нали? Видимо имплантиран! Заедно със зрелището, с него върви и богатството му, заедно с разкоша се спотайва от страх и липсата - да, липсата на разум, съчетана с неизмеримо и неподплатено честолюбие, с алчността и винаги без морал, но с много и неизтребими комплекси за малоценност.
…………………………………………..
Днес по обед се разминах с лъскав автобус. Той по булеварда, аз по тротоара. Струята на увлечения въздух докара мисълта и сравнението, заедно с красивата бързаща машина и едрите букви по нея, показващи функциите и зависимостите й.
Замислих се. Не е ли парадоксално в една бедна държава като нашата, за едни футболисти да се полагат такива грижи?! За хора, които и да искат не биха могли да допринесат с нищо за промяна на статута, и нищетата на положението й, с нищо за интелектуалния растеж на обществото, с нищо на ония – трудолюбивите и производителните, носещи ум, знания и талант на творци? С нищо на пропадналото ни културно ниво!
Дали някой вижда, че държавата е заприличала на пробита .. каца?
…………………………………………
„Административните власти на редица български градове вдигат местните данъци и такси“ - защото загиват икономически! Съобщението предизвика смут в крехката ми възрастна душа и се запитах - дали гениите от властта са чели или чували мислите, изказани от сър Уинстън Чърчил, които уж нямат нищо общо с темата за развитието на държавата и градовете й, но само на пръв прочит. Вие ще решите –
„Нация, която се стреми да постигне просперитет с данъци, прилича на човек, който стои в кофа и се опитва да се повдигне с дръжката.“
Ще сложа удивителните знаци отделно, за да не депресирам допълнително „мъдреците“, а трябва да мисля и за моето психично здраве! Трябва и да уточня, че дъното на българската кофа отдавна е като решето! Под него широко е отворила ненаситната си уста властта и поддържащата я некомпетентна, но корумпирана администрация! А усилията на народа, сякаш приличат на безсмислените усилия на Сизиф, бащата на Одисей, според легендата.
Михаил Петков / 8 – 12 август 2016 г. / илюстр. Unitelclassica.de
|