В града трябва да се изравнят скоростите на движение на участниците! Трябва да се освободят крайните платна на улиците от паркиралите коли и да се преотстъпят за вело-трасета. Това би могло да осигури формирането на велосипедна мрежа от и към интересните градски посоки, без да могат да решат проблема и конфликта при пресичането между отделните движения, между превозни средства и велосипедисти, и между тях и пешеходците. Най-чистото решение е във вертикалното отделяне, разделяне, но това ще е изключително скъпо в градски условия, ако трябва да се прави днес, тоест, ако не е било предвидено.
Може би, близък до търсения резултат би могъл да се достигне, ако в определени градски зони и участъци се изравни скоростта на движение и тя да важи за велосипедистите и моторните превозни средства, без пешеходците, и да е под 25 – 30 км/час. Участъците в експеримента биха могли да са демонстративните конфликтни зони, в които се срещат бързащите моторни превозни средства и натискащите педалите колоездачи. Те могат да се определят от специалисти и обществото, и да се популяризират чрез медиите – около училища, детски градини, паркове и градини, спортни обекти от местно и общоградско значение, болници, университети, обекти на културата, метро- и други спирки на обществените превозни средства, пазари, планините и трасетата към тях….Тази мрежа трябва да се хармонизира с транспортно-комуникационния план на София, с плана на зелената му зона, с пешеходната му структура, с паркирането и т.н., за да не се нарушават и накърняват помежду си.
Бъдещето с отделянето във вертикално отношение на характерните функционални трасета, което бях предвидил в експерименталните ни проекти, за всички участници в градското движение, е все още твърде далеко, както за нашите градове, така и градовете по света. Но, не знам, кога ще настъпи, защото то идва с различна скорост към нас. Тогава, контактите и пресичанията ще са единствено между еднородни транспортни участници! А, тогава градовете ще използват пълноценно всички свои надземни и подземни нива, предоставяйки теренните, слънчевите, на човека, а тъмните – на машините и градската инфраструктура.
Михаил Петков / към материала за ЕЖР “Витоша“ и жк “Малинова долина“ 2016 г.
|