Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето

Понеделник, 10 Октомври 2016 00:00

Градски ескизи 305
Проекти за бъдещето -
експерименталният „Витоша“ и жк „Малинова долина“, София -
КНИИП “Софпроект“ / 1977 – 1983 година

^{„Благословен е мъжът, който, когато няма, какво да каже, се въздържа от това да даде едно многословно потвърждение на този факт“}^{– пише Джордж Елиот / 1819 – 1880 г./, към което съм се придържал цял живот! И продължава -}

^{„Той беше като петел, който си мислеше, че слънцето е изгряло, за да го чуе, как пее!“}^{– от което съм се пазил да не се опаря, защото глупостта на самонадценяването нанася дълбоки и неизлечими рани, и всеки трябва - „да помири възторженото отношение, което има към себе си, с ужасните неща, които другите мислят за него.“}

^{Но, справедливо е да се каже, че човек не може да не се харесва, а аз обичам само ума и въображението си, заради безсмъртието им!}

жк. “Малинова долина“ - фрагмент

^{Много пъти сме говорили и разисквали за града, като абстрактно понятие или като реалност и винаги сме се съгласявали, че той е най-възторженото творческо постижение на човека. Градът няма аналог сред всеобхватното човешко творчество!}

^{Чрез него той показва необятността на въображението си, показва начина си на мислене, разбиранията си за живота, формите и компромисите, които прави или ще прави, показва умственото си ниво, до което с мъка е достигнал и, с което се сравнява с останалите, дори само в рамките на етноса или в границите на държавата. Показва върховете на своята интелигентност, защото няма друга човешка дейност, която да изисква толкова обширни знания и необятно въображение! С града, в който живее - всеки от нас се конкурира с всички, в глобален обхват. Чрез него разбираме характера на жителите му, морала и нрава им, специфичното в бита, особеното в аромата и вкуса на кухнята, и като капак на всичко – запознава ни с културата на жителите му. Оценяваме ги и се връщаме, ако сме ги харесали или отиваме другаде, ако не сме!}

^{Но, какво би било чувството ни на творци, какво ще е задължението ни като негови граждани, какво ще бъде самочувствието ни на проектанти, ако някой от нас получи задача да проектира? Да проектира нови части, от чужд или от своя град, които да послужат на няколко десетки хиляди други, подобни граждани като нас - ни повече, ни по-малко умни или глупави?}

^{Знаете ли? Не вярвам, защото не сте го изпитвали.}

^{Дори сами не сте се захващали да сътворите, с въображението си на творци, нещо такова, както са направили, преди много време - Леонардо да Винчи, Томазо Кампанела, Томас Мор, Антонио Сант Елиа, Хогарт, Корбюзие, групата Арчиграм, Кензо Танге, Тсдао Андо или Курокава, Лусио да Коста, преди няколко десетилетия, или подобно на мен! Наистина, като мен, защото съдбата бе изключително благосклонна като ми възложи работа, която ме изправи след гения на редицата бележити хора, живели преди и отдали част от живота си, за да сътворят град - града на техните знания и божествено въображение, проектиран за съграждани и съотечественици, за след утре, за бъдещето!}

^{Беше ни възложено да създадем част от град за днес, но определено град за бъдещето, който да послужи на нашето поколение да живее в него, ако успее да издържи до тогава! Да създадем град -градоустройствено и архитектурно оразмерен, функционално и инфраструктурно подреден, транспортно осигурен, задължително екологичен, ергономичен, технологичен и естетичен, а го почувствахме и визионерски, дори! Градът-мечта за всички! Град, който да покаже нивото и разбиранията на обществото, и … нашето!}

^{Днес, след четиридесет години оценявам прибързаността ми и даденото съгласие, да се захвана с подобна задача, която след нейния първи, бих го нарекъл пробен етап / ЕЖР „ Витоша“ /, прерасна в напълно реална градоустройствена задача, която се появява веднъж на столетие и се пада, вероятно, на проектантски екип, който ще отговаря с работата си пред няколко десетки или стотици хиляди жители, колеги и пред бъдещето! Може би, самонадеяността ми е била подкрепена от амбицията на младостта и от няколкото спечелени национални градоустройствени и архитектурни конкурса. Споделям го, тъй като циганката, която ме хвалеше, отлетя. А имах само няколко години стаж.}

^{Спомням си и за създадените, от нищото, градове - Новия Рим на Еней – Византион, край Босфора и за другия, по-късен Рим, запазил името си и до днес, за Картаген и Александрия, за Дрезден и Санкт Петербург, за Чандигар на Корбюзие и особено ярко – за познатия Бразилия, на Лусио да Коста и Оскар Нимайер, а в ново време - за Абуджа и Астана. Спомням си за архитектите, променили кардинално и завинаги образа на градовете си - за Париж, за Барселона, за Москва и Санкт Петербург, за Берлин, Дубай или Абу Даби - наскоро. Спомням си и за градовете, проектирани и създадени около Втората СВ, от които жив остава, единствено опитът край Рим, както и за стотиците други, издигнати от пепелта, като Ковънтри, Дрезден и Санкт Петербург …!}

^{Но, това са цели градове, докато на екипа ни бе възложено проектирането на част от град и то – в най-качествената му среда. Отговарям си, че всяко човешко общество изпитва необходимост, на определен етап от своето културно и технологично развитие, да създаде и пропагандира своите разбирания за град, за да изрази усещането си за най-високата човешка творческа амбиция и да покаже знанията, и възможностите на въображението си, а и да определи със силата на ума си, къде се намира в скалата, оценяваща културата му, спрямо тази на другите! Ако имат постигната такава, защото някои деградират непрекъснато и през целия си живот, само това правят - пропадат!}

^{Изпитвам неудобство, защото ще пиша за отдавнашни градоустройствени проекти. Реших да пиша за тях, тъй като те пазят и до днес иновативността си, а са непознати! И, все още, не достигнати, по скромното ми и информирано, мнение. Може и да оценявам пристрастно, въпреки, че непрекъснато ги сравнявам с постижения на колегите по света. Ще пиша, защото в световен мащаб, все още, няма подобни търсения, нищо, че не ги познавате, няма възлагания и реализирани градоустройствени проекти с такъв обхват, и с подобни, предимно социални, и обществено значими професионални цели, и достижения.}

^{Изглежда, само Държавата би могла да си позволи, съзнателно да достигне в търсенията си, определено социално ниво на обитаване! Обикновено се получава така, както е и в нашия случай – постигна се, благодарение на интелектуалното ниво на хора, занимаващи се с тези обществени проблеми - нали всяко време ражда и има своите умни, и решителни водачи, действащи в хармония или независимо от общото културно ниво. Вземат се решения, които изискват да се потърси и намери, подходящия за обществото, начин на обитаване в бъдеще, съобразно икономическите и политически отношения. Те, бяха ясно декларирани!}

^{Събрани и подбрани бяха подготвени изпълнители, които, основавайки се на своите знания и емпиричен опит, на интелигентността, на човешкото и професионалното си въображение, щяха да предложат решения, едно от които щеше да се възприеме и реализира! Като пример, като цел, която трябва да се надскочи в близко бъдеще! Беше нужно да се създаде добра основа, върху която да се стъпи, за да се надгражда, проектира, строи и използва!}

^{Подобно възлагане, преди това не беше правено, нито мислено, нито обсъждано, а днес е напълно невъзможно. Нямаше практика, за да се реализират подобни колосални научни и чисто проектантски обекти. До този момент, средата на 70-те години, в страната бяха проектирани и осъществени градоустройствени решения, за редица градове и части от тях, но въз основа на задания с по-обикновени и елементарни изисквания, норми и правила за средата за обитаване или, както най-често се случваше - копираха се чужди образци.}

^{Възлагането, за което говоря, търсеше решение, което съвременния свят тогава, също се мъчеше да намери. Затруднява се и днес, след близо половин век – да съчетае културата и богатствата на обитаването на своя етнос, като ги обвърже най-добре - с нивото на технологичния си дигитален прогрес!}

^{От средата на 70-те и в началото на 80-те години на миналия век проектирах последователно двата жилищни комплекса и малка жилищна група в жк „Младост“, върху част от южните територии на София.}

^{Първият, беше експерименталният жилищен район “Витоша”, предвиден върху територията между Драгалевското и Симеоновското шосе, и от Околовръстен път до терените, южно от Хладилника. Целта бе заложена още в наименованието на задачата - експериментален!}

ЕЖР „Витоша“ - схема

^{Другият - жк.}^{„Малинова долина“, беше предвиден източно от ЕЖР ‚Витоша‘ и Симеоновското шосе, и между Околовръстния път, и Студентски град.}

^{Проектирането следваше изискванията на инвеститора - Столична община и високото интелектуално ниво на тогавашния кмет на София г-н Междуречки, и на неговия екип, а естествено се ограничаваше и от творческите възможности, познания и търсения на проектантския екип!}

^{Преди започването на проектирането на урбанистичния етап на ЕЖР „Витоша“, беше изготвена концепция и бе определена целта за използването на тази територия от Възложителя, от колектив с ръководител арх. Стефан Ангелов, които частично използвахме, за да проектираме следващите, с визия – социалното и културното ниво на обществото, формите и нивото на обитаване на жителите, и града през 2025 – 30 година.}

^{Отчитам, че подобни проекти до днес няма проектирани. Няма. Няма и да има, защото драстично се промени мащаба на мислене и действие, свързващи гражданските отговорности на държавните и общински институции - с интелектуалните възможности на архитекти и инженери, а и с очакванията на обществото, на постоянно променящия се град - пораснал неколкократно и променил се като територия, население, нужди, собственост, права и задължения…}

^{Вторият проект – жк „Малинова долина“, спечелих, след вътрешен градоустройствен конкурс в „Софпроект“, при сериозната конкуренция на колеги от дирекция “ Генплан“.}

^{Териториите и положението на двата проекта в градската структура, с непосредствената им близост до Витоша, изискваха подчертано внимание, щадене на природата и приобщаване към нея, както и осигуряване за бъдещите обитатели на условия за природосъобразен начин на живот, както и високи изисквания към средата за обитаване. Беше преди около 40 години, когато нямаше и помен от забавните съвременни амбиции на американски футболисти и арабски петролни богаташи! Тогава активно се мислеше и работеше по проблемите на града на бъдещето и целият свят се беше втурнал да доказва най-рационалните си предложения пред останалите – особено европейците и азиатците.}

^{Определените за целта териториите, наистина бяха в непосредствена близост с Планината – разделяше ги, единствено, старото трасе на Околовръстния път, заедно с - унищожените днес, сервитутни зони. Проектите се изработиха последователно, а запазена памет за тях остана, само в паметта на някои колеги!}

^{Обединени и така представени, двата проекта предизвикват интереса на световноизвестния американски творец и преподавател, архитект Пол Рудолф, който се бе съгласил да оглави журито на Международното архитектурно биенале през 1983-та година в София, където бяха представени. След време разбрахме от колеги, че са били предложени от него за голямата награда. Получиха такава за най-добро градоустройствено проектиране, след игричките на организаторите. Те, вярвам, все още, помнят, случилото се!}

^{Изненадахме се, събрани в един ресторант в полите на Витоша, когато Пол Рудолф пристигна, видимо ядосан, на специалната вечеря, организирана в негова чест. Домакинът арх. Тодоров, събрал, все млади колеги, ни представи, а американецът любопитстваше за работата на всеки. Бях натрупал десетина години практика, чувствах се, а и бях малко по-възрастен от останалите.}

^{Дали, от възпитание или наистина, бе видял в нас - себе си като млад, най-известният в света, по това време, американски архитект, прояви нескрит интерес. Особен интерес показа, според мен, а може и така да ми се е сторило, към проектите, които е предложил за престижната награда, след като разбра, че съм един от авторите. Нашите и моите градоустройствени мечти - нали, всеки очаква, някой по-опитен, знаещ и можещ колега да го забележи, и оцени! Никой и не предполагаше за случилата се разправия. Разбрахме след дни. Бяха му казали – да си гледа работата, защото те - организаторите, вече били определили победителя, нищо, че са го направили, без да получат неговото мнение и съгласие – на председател и най-утвърден творец, сред членовете на международното жури. Преди повече от три десетилетия! И тогава, и днес игричките продължават да се играят, без свян и винаги в интерес на по-слабия, и некадърен, но, затова пък - винаги нагъл! Нескромно, но ще го кажа. Ако, бяха реализирани проектите ни тогава – днес София щеше да е с близо 30 - 40 години пред урбанистичните напъни на колеги от икономически напредналите страни по света, защото притежаваха и, все още притежават, някои неоткрити, не помислени, не измислени и до днес, градоустройствени и функционални, планови, пространствени и инфраструктурни решения. Нейсе – по-късно бяха елиминирани, с един замах, от строителните площадки, независимо от немалкото средства, вложени при изграждане на част от главната подземна инфраструктурна мрежа на „Малинова долина“, заради егото и близкия хоризонт на един пишман главен архитект, а и заради неустойчивите интереси на властта, в онова, динамично за страната, време на 90-те години.}

^{Площта на ЕЖР “Витоша“ беше около 123 хектара, а тази на „Малинова долина“ – около 65 хектара, на които трябваше да се заселят общо около 180 хил. души и то - в среда с изключителни природосъобразни условия за обитаване.}

^{Бяха направени работни градоустройствени, комуникационни, инфраструктурни, нивелетни, паркоустройствени и икономически проекти. Бяха съгласувани и приети на поредица жестоки експертни съвети! Бяха съгласувани и с проектираните работни архитектурни, конструктивни и инженерни проекти на първите етапи от бъдещата реализация на обществените и жилищни сгради, на инфраструктурните пунктове, както и на подземната транспортна комуникация с нейните връзки, и контакти с жилищните територии!}

^{В колектива участваха специалисти от всички сфери на обществения живот на държавата и града. Бяха преценени и осмислени, до детайл, всички проблеми, без да се пренебрегне мнението на, нито един инвеститор, проектант или експерт. Събран, на едно място, бе ума на елита на нацията в този дял от професията, а всички знаем, че количеството ум на умните е непроменлива величина! И тогава, и днес! Само глупостта и паразитите се увеличават – с увеличаващия се брой хора!}

^{Основополагащите принципи при проектирането бяха търсени и намерени в градоустройствените примери на приказните средни и малки планински, и предпланински градове, и градчета, с тяхната линеарна структура, следваща бреговете на градообразуващата река, с непосредствената им връзка и контакт с природната среда! Наподобих и запазих характера на крайречната улица, безкрайна като реката при, почти, неограниченото й развитие, подобно на въображението на градския човек, обсебило само частта, която го интересува и която урбанизира - подходящата, ценната, носещата характера и разбиранията му за непрекъсваното, от нищо, развитие. Заедно с паралелните качества и условия на консумираната среда! Вижте примерите от Етрополския и Тетевенския, Троянския, Габровския, Дряновския и Еленския Балкан – красива и природосъобразна градоустройствена среда, подчинена единствено на природата, сред която са създадени тези градове, градчета и села, с непроменената им столетия линеарна планова структура, където хармонията между човек и архитектурата, която създава средата, са на изключително високо екологично, урбанизационно и естетично ниво?! Имаше ли по-прецизно и красиво осъществено съчетание – до идването на съвременните варвари?}

^{Същевременно непрекъснато ни се набиваха в очи, нескопосно реализираните села и градове сред полето, в които най-ценна е земята в центъра! А, тя не стига за нищо смислено, нито остава в резерв за бъдещето, дори контактът с природата е прекалено елементарен, защото безкрая на полето е пред всички и еднакво отдалечен от … центъра, където всеки иска да живее! Няма река, няма непосредствен контакт с гора и планина, със светлото и тъмното, със скритото, а само с видимото, явното и обикновеното., с полето.}

^{Липсва свобода за неограничените нужди и възможности на всеки развиващ се град! Градоустройствената структура, която създадох, приличаше на структура от окачените ребра за гръбнака на човешкия скелет и притежаваше оразмерени най-високите архитектурни изисквания за град, според мен – потомствения гражданин, за обитаване, за образование, за спорт и отдих! Проектът беше подкрепен от необходимите транспортни и инфраструктурни инсталации и услуги, беше осигурен лесен достъп за паркиране и гариране, а всеки елемент / квартал притежаваше перспективни терени за своето развитие във времето, както и свой малък парк, сливащ се с районния, а той - с големите зелени клинове между Планината и града! Обществените функции бяха съсредоточени в „прешлените на гръбнака“, пресичащ териториите, като рамкираха планово и пространствено главната градска транспортна структура и на двете проектни решения по свой, специфичен и характерен философско-градоустройствен начин.}

ЕЖР “Витоша“ / скица - арх. Чавдар Кадинов

^{Бяха осъществени принципите на отвореност, на свобода и на зависимост, единствено от природната среда, с хармонията между нея и човека, и с уважение към тях. Тези и други важни принципи бяха използвани при плановото, и обемно-пространственото решение, и при двата проекта.}

^{Ангажираността ми към една задочна аспирантура по градоустройство към БАН, обсъждаща градовете на бъдещето, с продължителност от няколко години, ме бе подготвила за тази отговорна работа, а натрупаните знания - показаха пътя и търсенията ми при проектирането. Важен, но и твърде тежък ангажимент е да четеш, десетилетие още, след дипломирането си, единствено и само, специализирана литература - за градоустройство, за транспортни комуникации, за съвременните градове, за тия на миналото и бъдещето, за авторите и техните постижения в световен обхват! И да продължиш години, след това, по навик, за да оформиш и своите разбирания, на, практикуващ професията си, архитект. Упоритостта и отдадеността ми, вероятно, са дали резултат, но, като че ли, останах сам в търсенията си, защото проектите ни не послужиха на колегията и администрацията на новото време - те знаеха всичко, продължават да знаят всичко и днес! Всичко елементарно.}

^{В планово и обемно-пространствено, в инфраструктурно и транспортно-комуникационно отношение с проектите и на двата жилищни района бяха достигнати някои, все още, непознати и днес за света, проектни решения. Трябваше да се разгранича и от нескопосно създадените панелни жилищни комплекси, не приличащи по нищо на град, с тяхното безпричинно откъсване от градската традиционна среда на обитаване, характерна за съществуващите градоустройствени образци, с чуждата им, привнесена в нашите условия - “нова“ градска среда! Тя продължава да дразни и днес!}

^{В хоризонтално и вертикално отношение бяха отделени трасетата на участващите в градското движение – пешеходци, велосипедисти и транспортни средства, обществени и лични! Основните структурообразуващи градски транспортни трасета, подобни на реката, бяха вкопани, а нивото им, оформящо и обслужващо, съответния районен център, бе под теренното на -3,0 до –9,0 метра, като тази разлика се използваше оптимално и рационално. Бяха използвани и всички други, технически допустими, надземни и подземни нива от територията на бъдещите жилищни комплекси.}

^{Зоните за обитаване се сливаха със зеленината, свързана с планината, заедно с поречията и на двете малки реки, прекосяващи териториите им. Сред тях нямаше сгради с обществени функции, освен детските градини и училищата, достигани пешеходно по теренното ниво.}

^{Паркирането и гарирането беше решено изцяло и само подземно, без абсолютно никакви пресичания с трасетата на другите видове движения.}

^{В обемно-пространствено отношение жилищните сгради постепенно повишаваха етажността си, от два етажа, в най-южните зони, с приближаването им към града на север, а плановите и обемни архитектурни решения бяха, дълбоко и детайлно, проучени и свързани с бита, и с културата на обитаване на българина.}

жк. „Малинова долина“ фрагмент

^{Обществените сгради формираха една динамична линеарна структура от сюрреалистични модерни визионерски сгради, които обвързваха и двете територии. Закачени за този гръбнак, като ребра, те планово лежаха като напълно отделени жилищни квартали, но звучащи като единен организъм.}

^{Малките зелени паркове и спортните терени към тях бяха приобщени, със своите системи, към общата пространствена зелена структура, а тя – към районната и градската. Използвани бяха и възможностите на малките реки, които бяха зелените клинове, стигащи до сърцето на всеки от тях. Транспортният достъп до кварталите и отделните жилищни сгради беше подземен и елементарно достъпен, а пешеходният и велосипеден, отделни един от друг – под слънцето, на ниво терен.}

^{През 1984 година адаптирах градоустройственото решение на “Малинова долина“ за нуждите на Олимпийското село - за спортисти, край Симеоновското шосе и отделено, на изток от него - за журналисти, обвързани и двете от север с центъра на бъдещия жилищен район, при кандидатурата на София за домакин на Зимните Олимпийски Игри през 1992 година, снимки, от които представям.}

^{Не притежавам информация, друг колега да е правил, на това работно професионално ниво, подобни поне, урбанистични разработки, с функционалните и пространствени богатства на техните подземни и наземни нива, с архитектурата, която ще се изгради. Проектите и за двата жилищни комплекса в София, засега остават единствените у нас по постигнатите качества на проектните им градоустройствени решения, а и целите бяха такива – да подкрепят колегите градостроители в бъдещата им работа. Все още, пазя чертежите им.}

^{Бяха публикувани в списание „Архитектура“, бяха наградени с наградата на София и с награда за най-добри градоустройствени проекти от Международното Архитектурно Биенале през 1983 година. По-късно, други колеги се опитваха да оплетат конците на градоустройственото проектиране, върху тези изключителни територии, а резултатите са видни!}

^{Днес, след толкова години, вече и светът е друг!}

^{Не се е променила, единствено, всепоглъщащата човешка глупост и изяждащата завист на паразитите!}

^{арх. Михаил Петков / август 2016 г.}