|
„Представете си един голям керван, който казва на своите водачи –
Водете ни там, където ще бъдем най-добре!
От този момент водачите са всичко, а керванът нищо. Той вече върви слепешката. Тъй като е необходимо да се извърши такова пътешествие…то, керванът трябва да гласува неограничено доверие на своите вождове и да им се подчинява, напълно пасивно. Следователно, той е в ръцете на тяхната недобросъвестност и на тяхното невежество. Не може да запази за себе си друго право, освен да заяви, че пустинята, в която са го довели, не му допада и, че трябва да ги отведат другаде. Правото му може да доведе само до това, че за негова сметка ще се прави цяла поредица от опити, които винаги ще му бъдат безполезни, до когато той ще го предоставя на своите водачи, да определят целта на пътешествието.
Да предположим, обратното, че керванът казва на своите водачи –
Вие знаете пътя за Мека, заведете ни там!
При това положение водачите вече не са вождове, а само изпълнители, а техните функции, колкото и да се важни, са подчинени и главното действие принадлежи на кервана. Всеки пътник си запазва правото винаги, когато счете за подходящо, да прави критични забележки, относно пътя, по който вървят и според знанията си - да предлага промените, които смята за полезни… Първият случай е образът на общество, неопределено нареждащо на тези, които го ръководят, да го направи щастливо. Вторият съответства на общество, организирано да работи за увеличаване на своето благосъстояние чрез ..“ - Клод Анри дьо Сен Симон / “Относно това,, което задържа досега развитието на индустрията“ /
Е, вие се досещате, чрез какво! При тази нова система на управление обществото се управлява от принципи, а при старата – от хора. Философът продължава да разсъждава в тази посока, но за разумни хора като вас, не е необходимо да продължавам да го цитирам, защото би могло да прерасне в обида. Ще използвам, обаче, само още едно негово съждение –
„…и ще видим, как ще изчезнат трите основни недъга на сегашната политическа система / около 1819 година! / - произволът, некадърността и интригата.“
Днес, бихме прибавили и кражбата, и други, но тия стигат, защото живеем двеста години по-късно!! Все пак, трябва да е ясно едно, че продължаващото толериране на малоумници е пагубно за държавата, за градовете, за икономиката, за науката и изкуството, за бъдещето ни, независимо, че регресът е също посока на развитие, само че, обратна на логиката и естествения характер на живота!
Михаил Петков / 10 септември 2016 г.
|
