|
Знае се, че революциите по света, през 18-ти и 19-ти век, трасират пътя на последвалите световни революции, за да го изчистят за развитието на съвременното човешко общество, без остарелите феодални отношения, въпреки, че те изискват и налагат, все още, своя непрестанен и обясним стремеж за придобиване или присвояване, на още земя и хора. Той довежда до поредици локални завоевателни войни, а след тях до Първата и Втората СВ – все, ярки продукти на края на феодалните колониални интереси. Всички изпълняват ролята на палачи на техните икономически отношения, така, както християнската религия - за робовладелческите, приблизително петнадесет века, по-рано!
След последната голяма война, някои страни възприемат и осъществяват, много активно, настъпилите икономически и политически промени, продължавайки възможностите, които им се предоставят, както и изискванията, които се налагат от, току-що появилите се, глобални отношения. Преустрояват своите икономики, индустрии и стопански отношения, разбирайки, че те ще ги водят към доминиращите позиции на световната икономическа, политическа и културна сцена - там, където ще се развиват „новите бойни“ действия! Днес, регионалните войни и тероризмът отново са продукт на тези икономически пост-робовладелчески, пост-феодални и съвременни демократични отношения, а не на някакви псевдо-религиозни интереси, както измамно и манипулативно се представят! Интересите са тези, които присъстват навсякъде, те определят и политическите, и междудържавните отношения. Локалните войни, Арабската Пролет, суданските борби за надмощие, иранските, севернокорейските и другите по света, нестихващи стремежи за въоръжаване, близкоизточните религиозни вражди - също налагат нови геополитически отношения, нови военни технологии, нови начини и форми на водене на войни.
Повече от страните, обаче, остават, все още дълго, в прегръдките на реално рухващите феодални отношения и уж, забравените робовладелчески. Някои от тях уголемяват териториите си, паралелно губейки, заради присвоената земя, още цивилизационни позиции, в сравнение с бързоразвиващите се технологични икономики и това е, не само, дестабилизационен, а и силно демотивиращ, за изоставащите, процес! Други - присвояват още земя, но изоставят културата на широката част от обществата си, заради технологичния просперитет. Пропастта между спринтиращите и сънливите става, все по-голяма, защото технологичната дигитална революция отвори кутията на Знанието, за още знания, касаещи всички човешки дейности!
Обхватът на знанието се промени, а то промени и живота на хората! И абсолютно всичко останало, видимо и невидимо! Вероятно ще промени постепенно всичко, като ще създава различни дигитални и културни пропасти! За, кой ли път?
Положението на изоставащите е отчайващо, тъй като пропастите ще се появяват, една след друга, в различните сфери, във всичко, за което не сме се сетили или видели, дори.
Отражението от промяната ще е най-силно изразено върху същността на градовете, защото там ще се съсредоточат дигиталните общества, които ще обхванат, почти цялото населението, на бързо проспериращите страни. Изоставащите - ще използват неусвоените подземни нива, както преди и свободните плодородни територии по земната повърхност, извън урбанизираните. Ще се разделят тотално и териториално, ще се променят комуникациите между тях! И не само те!
Ще се повтарят локалните и регионални конфликти, ще се повтарят и положителните, и отрицателните резултати, получени от предишните революции и световни войни, а отслабеният и много остарял, нископроизводителен и силно деформиран феодализъм, както либералния демократизъм и мултикултурализъм, постепенно ще се израждат в нови и различни форми, и отношения, подобно на случващото се, дори днес - с робовладелческите и феодалните, като постоянно ще губят съревнованието с агресивно развиващата се дигитална индустриализация, която ще се стимулира още по-агресивно, пиейки техните сокове, докато първите ще остават измамно живи и мърдащи ... в главите на слабите политици, които управляват света.
Ситуацията е подобна и, като че ли, все същата, независимо вековете борба, между отиващото си старо и идващото ново, но на много по-висока производителна и технологична степен! Отново ще има водещи страни, които ще са напред с материала и .. изоставащи! И отново всеки ще получава това, за което се е борил, мислил и реализирал. Проспериращите бързо – големия пай, умиращите бавно – нищо или огризки.
Изображения: Raystudio Sofia
Михаил Петков / 11 – 23 септември, 2016 г.
|
