КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Градски ескизи 310: Разлики и сравнения 3

Понеделник, 24 Октомври 2016 00:00
01

Градски ескизи 310
Разлики и сравнения 3 -
размисли за периода 1789 - 1989 година … и за утре!

 

И, тъй като страната ни, като високоразвита индустриална и дигитална икономика, я няма никаква на световната карта, трябва задължително да проучим възможностите, за да й помогнем, защото ще помогнем на себе си, за да променим това й състояние, като намерим полезното за развитието ни. Трябва да се ангажираме и подготвим всеобхватна промяна - какво, с какво и как да развиваме, а и – най-важното, как да успеем да се закачим, макар и със сетни сили, за опашката на изчезващия към Бог и Космоса, с бързината на светлината,

нов обществен икономически модел!

Има ли такъв, ще се запита всеки?

Ами – огледайте се, размислете, ако има с какво и … преценете!

Трябва да се действа бързо, защото светлината му мина покрай нас! Знам и, че трябва да се обединят усилията на умните. Затова, ако сте от тях – се хващайте за работа, а не за локумите на популистите! За да подкрепя предложението си, отново, ще използвам думи на Сен Симон, писани преди два века!

„Вече не армиите образуват военната сила, а индустриализацията!“ – пише през 1819(!) година, Клод Анри дьо Сен Симон / 1760 – 1825 г. / в „Писма на един гражданин на Женева до …..“/ прев. Н. Топалов /, а аз ще си позволя да допълня - и дигитализацията!

…..“ една нация, за да достигне благоденствие, трябва да постъпва по същия начин, както всички, които се занимават с някаква индустрия, че бюджетът на нация, която иска да стане богата и свободна, трябва да се изработва, според същите принципи, както и отделният бюджет, на която и да е индустриална фирма и, че единствено разумната цел, която една нация може да има, е да произвежда, колкото си може повече, с колкото е възможно по-малко администрация.“ / „Относно това, което задържа досега развитието на индустрията.“ / - пак там.

През пред-индустриалните епохи стремежът, на робовладелческите и феодалните държави, е да окрупняват териториите си и примирите на уедряване са безчет. Търсят още земя, воюват, колонизират, крадат, за да се сдобият с още такава, … с още роби, с крепостни, с войници и богатства, с геополитически предимства, експлоатирайки ги безогледно, всяка - според нивото си! Тогава окончателно се формират и повече, от водещите днес, държави по света.

Краткият период на индустриалната епоха принуди всички да търсят пазари и стимулиращи инвестиции, иновации и образована работна ръка, за да продължат времето на съществуването и силата си, използвайки максимално възможностите на всичко новооткрито - за манипулация и пропаганда! Той промени света и живота на хората в него, и подготви появата на следващия интелектуален технологичен скок!

Новият модел не търси нищо, човечеството го търси! Защото не може без него!

Къде сме ние, защо ни няма,

защо непрекъснато изоставаме от всичко и всички - при богатствата на земята ни, при стратегическото й положение, с подходящия климат, с този – прастар, работлив и мъдър народ? Защо не успяхме пълноценно да усвоим, да развием и използваме богатствата на културата на предходните общочовешки периоди на развитие? Дали, защото  минахме през тях като роби, от един в друг, а не като притежатели на такива или като полусвободни политически и неукрепнали като държава, бързо-бързо - тичайки и гонейки Михаля, за да елиминираме, наложената ни от великите феодални сили, несправедливост?! Дали затова, продължаваме да тъпчем на едно място, тъй като не сме научили и не сме утвърдили знанията си, от нито една от тях?

Обяснявам си го с обстоятелството, че тук, никога не е имало ред и закони, които се спазват от всички, без изключение, не е имало и организирано общество, екипност в работата, общоприет морал, права и религиозни правила, а самостоятелни, съревноваващи се помежду си, човешки единици – всяка спазваща, единствено своите и, не зачитаща правата на другите! Това е в кръвта ни, това е генетичното наследство от траките! Не знам, дали тази е причината, но вярвам, че ще ми кажете, ако знаете?

Задължение на философите е, а не мое - да открият, да определят качествата и целите на, току-що, родилата се нова обществено-икономическа, политическа и нравствена форма на отношения в съвременното човешко общество, което неистово се опитва да се глобализира, заради това, поради опасността от нови оръжия и форми на водене на война, заради стопяване на актуалните енергийни и природни запаси, заради малоумното увеличаване богатството на едни и бедността на други хора, а и, заради всеобщата безпределна и непрекъснато увеличаваща се глупост! И парадоксално – малкото ум!

Анализирам и установявам, че е, заради поредното отваряне на кутията на Знанието, променило, почти напълно, живота ни! Днес, дигиталната технологична революция е призвана да събори либералните капиталистически отношения като се възползва от постиженията им, а и от тези - на безславно отминалите социални усилия на социализма, като ги надстрои и, подобно на християнската религия, дошла да унищожи робовладелчеството, преди две хилядолетия, да свърши работата, едновременно на палач и строител, ликвидирайки остатъците от предходния строй и изграждайки основите на новия, икономически и морален модел!

Уникалните технологии са готови да сменят религията и вярата, която, според Блез Паскал, „се намира най-близко до рационалното и е онзи компонент на човешката емоционална сфера, който най-силно се поддава на интелектуализиране“,пленявайки свободно, по този начин, безграничното въображение на човека! Не знам, колко и дали е възможна загубата на вяра у човека, но реката на живота тече към бъдещето, а то ще покаже правотата или заблужденията ни.

Човекът има нужда от опора - и вярата е тази, от която постоянно се нуждае, затова се и питам, дали дигиталното виртуално няма да се слее в един образ с имагинерното религиозно? В едно цяло! Утре! Отново ще се позова на мисли от Сен Симон -

„Когато съвременните философи видяха, че теологичната и феодалната система е достигнала до крайния предел на своето усъвършенстване, че не може повече да понесе налагащите се промени, за да влезе в крак с прогреса на цивилизацията, и че събарянето й е станало неизбежно, те започнаха да я критикуват. За да покажат обаче, че тя е лоша, се нуждаеха от предмет за сравнение. Нямаха възможност да създадат по-висша система, тъй като тази система можеше да бъде осъзната, само след отхвърлянето, на още съществуващата…..За да постигнат целта си, те съпоставиха онова, което беше хубаво в системите на древните народи, с това, което беше лошо в теологичната и феодалната система“…..

„Най-доброто устройство на обществото е това, което прави съществуването на хората, съставящи мнозинството в обществото, възможно най-щастливо, което осигурява най-много средства и възможности за задоволяване на първостепенните им потребности.

Това е устройството на обществото, при което най-достойните хора, чиято собствена стойност е най-голяма, имат най-много възможности да достигнат до първите редици, каквото и да е положението, в което случайността на раждането им ги е поставила …..

Накрая - това е устройството, което довежда, в резултат от насоката на своето покровителство, до най-важни открития и най-голям напредък на цивилизацията и просвещението“.

С тези думи, отново се връщам към изходната позиция в разсъжденията ми, от предните няколко ескиза, в които изразих наблюденията си, относно степените на принадлежност на народите днес - към различните обществено-икономически, политически и теологични форми, при едновременното им съществуване и състояния в развитието им, а и позициите на всеки, в тях.

От своя страна, те се отразяват най-точно върху средата на обитаване и върху различните закони, норми и правила на съществуване. Отразяват се и върху морала, и справедливостта в обществото! Избират и мачкат неукрепналите институции, слабите политически водачи и икономически лидери, предизвикват кризи в световен мащаб, миграции на огромни маси от хора, развалят, стабилни преди, структури, разболяват други, довеждат до радикализъм теологични доктрини. Болен период, от който части от човечеството ще се освободят, с по-пълноценното си навлизането в новите правила, поставени от настъпващия нов икономически обществен ред! Но запазили влиянията от предишните!

Е, до къде и до какво стигна в развитието си човечеството? За да разберем, ще трябва да се върнем, отново, на второто определение на философа, което съм цитирал, по-горе. И, ако се замислим, ще разберем, че се създават условия, при които бъдещото човешко общество ще се формира, единствено, от несвързани, помежду си, дребни мислещи единици! А, дали това може да се нарече общество, вече е друг въпрос?

Естествено, очаквах философите и енциклопедистите, занимаващи се с формите на управление и развитие на човешкото общество, да видят, предусетят и изкажат, преди мен, промените, настъпили в него, но човек не знае, кой и, как вижда света, не знае и, колко е прав в разсъжденията си, не знае - какво ще му се случи утре, въпреки, че всеки е сигурен, че съществуващите обществени отношения са окончателни, непроменими и консервативни! Но, нали всичко тече, всичко се променя! А то, каква стана?!

Свидетели сме на уникална революционна метаморфоза на човешките познания, непозната, удивителна, превъзходна, никога не случвала се преди, промяна в знанията, промяна с мислещия човек! Изглежда технологичната дигитална революция ще опровергае Платон и твърдението му за ограничеността в обхвата на човешкия ум, защото ще промени и нивото, и степените на компетентност на отделните хора, етноси и народи, на расите и видовете!

А, дали чрез нея човек няма, най-сетне, да намери своето безсмъртие ?

Изображения: Raystudio Sofia

Михаил Петков / 11 – 25 септември, 2016 г.

 

Градски ескизи 1
Градски ескизи 2
Градски ескизи 3
Градски ескизи 4
Градски ескизи 5
Градски ескизи 6
Градски ескизи 7
Градски ескизи 8
Градски ескизи 9
Градски ескизи 10
Градски ескизи 11
Градски ескизи 12
Градски ескизи 13
Градски ескизи 14
Градски ескизи 15
Градски ескизи 16
Градски ескизи 17
Градски ескизи 18
Градски ескизи 19
Градски ескизи 20
Градски ескизи 21: Живот в паралелни светове
Градски езкизи 22: София и бъдещето й
Градски ескизи 23: Сладък живот
Градски ескизи 24: Време, пространство, семки
Градски ескизи 25: Още за конкурса
Градски ескизи 26: Търсене на смисъл в безмислени събития

Градски ескизи 27: Чадърът
Градски ескизи 28: Балон
Градски ескизи 29: Сън
Градски ескизи 30: Мъжки род
Градски ескизи 31: Камъчета
Градски ескизи 32: Боксьори
Градски ескизи 33: Какъв свят!
Градски ескизи 34: Нищо не е по-неясно от погрешното и сбърканото .../ Бодлер
Градски ескизи 35
Градски ескизи 36. Конкретика.
Градски ескизи 37. Градът и градската кухня /да се чете преди обед/
Градски ескизи 38. За едно шадраванче ли само става думa?
радски ескизи 39: Стига!
Градски ескизи 40: Южен парк
Градски ескизи 41: Апраксия в гробна тишина
Градски ескизи 42: Без песен
Градски ескизи 43: Градът и движенията в него

Градски ескизи 44: Престиж
Градски ескизи 45: Размисли за интелигентността 1
Градски ескизи 46: Размисли за интелигентността 2
Градски ескизи 47: Размисли за интелигентността 3
Градски ескизи 48: Размисли за интелигентността 4
Градски ескизи 49: Размисли за интелигентността 5
Градски ескизи 50: Размисли за интелигентността 6
Градски ескизи 51: Размисли за интелигентността 7
Градски ескизи 52: Kняжеската градина
радски ескизи 53: Политическите паметници
Градски ескизи 54: Размисли за интелигентността 8
Градски ескизи 55: С паркоустройство не се прави градоустройство!
Градски ескизи 56: Размисли за интелигентността 9
Градски ескизи 57
Градски ескизи 58
Градски ескизи 59: Творци на истории и приказки
Градски ескизи 60: Хармония
Градски ескизи 61: Въобръжение
Градски ескизи 62. Времена, хора, градове 1
Градски ескизи 63. Времена, хора, градове 2
Градски ескизи 64. Времена, хора, градове 3
Градски ескизи 65. Страх 1
Градски ескизи 66. Страх 2
Градски ескизи 67. Страх 3
Градски ескизи 68. Паметта на града.
Градски ескизи 69. Многообразие на видовете 1
Градски ескизи 70. Многообразие на видовете 2
Градски ескизи 71. Многообразие на видовете 3
Градски ескизи 72. Многообразие на видовете 4
Градски ескизи 73. Многообразие на видовете. Преображение 1
Градски ескизи 74. Преображение 2
Градски ескизи 75. Преображение 3
Градски ескизи 76. Преображение 4
Градски ескизи 77: Галилея
Градски ескизи 78: И няма край
Градски ескизи 79: Творци на бъдеще
Градски ескизи 80: Писмо до СОС и Кмета на София
Градски ескизи 81: Вкусът на детството
Градски ескизи 82: Въплъщение
Градски ескизи 83: Гладът на града
Градски ескизи 84: Лудостта на града
Градски ескизи 85: Лъжлив и измамен град
Градски ескизи 86: Защо? (1)
Градски ескизи 87: Защо? (2)
Градски ескизи 88: Защо? (3)
Градски ескизи 89: Защо? (4)
Градски ескизи 90: Защо? (5)
Градски ескизи 91: Размисли за трансмутацията
Градски ескизи 92. Страх 4
Градски ескизи 93: Сънят на града
Градски ескизи 94: Светлина и сянка
Градски ескизи 95: Злото на урбанизирания човек
Градски ескизи 96: Без шанс
Градски ескизи 97: Спомени
Градски ескизи 98: Интуитивни мисли
Градски ескизи 99: Маски
Градски ескизи 100: Южен парк 2
Градски ескизи 101: Гербът на банката
Градски ескизи 102: Човек и буболечка
Градски ескизи 103: Maщабът на града 3
Градски ескизи 104: Maщабът на града 4
Градски ескизи 105: Политически паметници 2
Градски ескизи 106: Наследство
Градски ескизи 107: Величие
Градски ескизи 108: Истина ли е?
Градски ескизи 109: Власт и Обич
Градски ескизи 110: Наслада и Утре
Градски ескизи 111: Колко много
Градски ескизи 112: Колко много 2
Градски ескизи 113: Цивилизацията на Европa 1
Градски ескизи 114: Цивилизацията на Европa 2
Градски ескизи 115: Цивилизацията на Европa 3
Градски ескизи 116: Заразата на самохвалството 1
Градски ескизи 117: Цивилизацията на Европa 4
Градски ескизи 118: Sofiasko
Градски ескизи 119: Дар от съдбата
Градски ескизи 120: Деца и внуци
Градски ескизи 121: Обединението не прави силата!
Градски ескизи 122: Мир
Градски ескизи 123: И аз
Градски ескизи 124: Заразата на самохвалството 2
Градски ескизи 125: Живот в града
Градски ескизи 126: Инерция
Градски ескизи 127: Преселения
Градски ескизи 128: Още за ЦГЧ
Градски ескизи 129: Бъдещето на градовете
Градски ескизи 130: Страх 5
Градски ескизи 131: Страх 6
Градски ескизи 132: Страх 7
Градски ескизи 133: Размисли за града и архитектурата 1
Градски ескизи 134: Размисли за града и архитектурата 2
Градски ескизи 135: Размисли за града и архитектурата 3
Градски ескизи 136: Размисли за града и архитектурата 4
Градски ескизи 137: Размисли за града и архитектурата 5
Градски ескизи 138: Водата на града
Градски ескизи 139: Kражбата на Божия служител
Градски ескизи 140: Чалга в градската архитектура
Градски ескизи 141: Някой ме закриляше
Градски ескизи 142: Напуши ме смях
радски ескизи 143: Tворчеството на човека
Градски ескизи 144: Колко много 3
Градски ескизи 145: Колко много 4
Градски ескизи 146: Aсансьор
Градски ескизи 147: Градска бъркотия
Градски ескизи 148: Канибали... или ескиз за непочтеността
Градски ескизи 149: Черно и бяло
Градски ескизи 150: Сурикати
Градски ескизи 151: Глобализация
Градски ескизи 152: Политически паметници 3
Градски ескизи 153: За хората и обществото – от вчера и днес
Градски ескизи 154: Лидери
Градски ескизи 155: Кой е творецът?
Градски ескизи 156: Семки и бонбонки
Градски ескизи 157: R.I.P. Тери Пратчет
Градски ескизи 158: Проклет да си!
Градски ескизи 159: Гнусливи сравнения
Градски ескизи 160: Затъмнение
Градски ескизи 161:Скици
Градски ескизи 162: Oбяснение, но не в любов
Градски ескизи 163: Колко много 5
Градски ескизи 164: Скици 2
Градски ескизи 165: Честито
Градски ескизи 166: Задушница
Градски ескизи 167: Наглост
Градски ескизи 168: Легенди 1
Градски ескизи 169: Легенди 2
Градски ескизи 170: Легенди 3
Градски ескизи 171: Скица за арх. Сава Бобчев
Градски ескизи 172: Колко много 6
Градски ескизи 173: Колко много 7
Градски ескизи 174: Колко много 8
Градски ескизи 175: Колко много 9
Градски ескизи 176: Градоустройството на София - 1
Градски ескизи 177: Градоустройството на София - 2
Градски ескизи 178: Градоустройството на София - 3
Градски ескизи 179: Услугата
Градски ескизи 180: Проект “Долен Дунав - Рейн” - Европейска интеграция
Градски ескизи 181: Архитект Кирил Бойчев
Градски ескизи 182: In memoriam, in honorem
Градски ескизи 183: Спомени 2
Градски ескизи 184: Вината на Сара
Градски ескизи 185: Скици 3
Градски ескизи 186: Ние с живота
Градски ескизи 187: Забележки към Създателя
Градски ескизи 188: Форма
Градски ескизи 189: Скици 4
Градски ескизи 190: Светът на буболечките
Градски ескизи 191: Красота
Градски ескизи 192: Желание
Градски ескизи 193: Сенки
Градски ескизи 194: Сенчестите хора
Градски ескизи 195: Красота 2
Градски ескизи 196: Изгревът
Градски ескизи 197: Скици 5
Градски ескизи 198: Човек и пространство
Градски ескизи 199: Звуци в ухото
Градски ескизи 200: Мармалад
Градски ескизи 201: Изисквания за приличие
Градски ескизи 202: Урбанистични перспективи
Градски ескизи 203: Шести септември!
Градски ескизи 204: Възпитание на вкус
Градски ескизи 205: Гениалност
Градски ескизи 206: Копай тук!
Градски ескизи 207: Отново за София
Градски ескизи 208: В този град Ловеч...
Градски ескизи 209: Изборът
Градски ескизи 210: Да не ви дреме!
Градски ескизи 211: Експериментът
Градски ескизи 212: Решение
Градски ескизи 213: Обич
Градски ескизи 214: Архитект ли е, не ми го хвали!
Градски ескизи 215: В страната на чудесата*
Градски ескизи 216: Ако...
Градски ескизи 217: Фантастични илюзии
Градски ескизи 218: Ценности
Градски ескизи 219: Окрадена Сердика, обрулена София!
Градски ескизи 220: Празни съдове
Градски ескизи 221: Ексхибиционизъм 1
Градски ескизи 222: Ексхибиционизъм 2
Градски ескизи 223: Деградация или глобализация?
Градски ескизи 224: Преображение 5
Градски ескизи 225: Уфологичен проект
Градски ескизи 226: Уфологичен проект 2
Градски ескизи 227: Вяра и…невяра 1
Градски ескизи 228: Вяра и…невяра 2
Градски ескизи 229: А сега, накъде?
Градски ескизи 230: Клише
Градски ескизи 231: Казах го преди време
Градски ескизи 232: Отново за София 2
Градски ескизи 233: Отново за София 3
Градски ескизи 234: Отново за София 4
Градски ескизи 235: Преображение 6
Градски ескизи 236: Безусловна подкрепа!
Градски ескизи 237: Вяра и…невяра 3
Градски ескизи 238: Поглед към човека и мястото, в което живее
Градски ескизи 239: Гражданинът
Градски ескизи 240: Селянинът
Градски ескизи 241: Бих живял ...
Градски ескизи 242: Сграда на годината
Градски ескизи 243: Кръговрати
Градски ескизи 244: Бялата брада
Градски ескизи 245: Все някой, някога ще вдене!
Градски ескизи 246: Хора и богове
Градски ескизи 247: Пластелини или странностите човешки
Градски ескизи 248: Под един покрив
Градски ескизи 249: Искам
Градски ескизи 250: Скици 6
Градски ескизи 251: Скици 7
Градски ескизи 252: Проект "Раковски"
Градски ескизи 253: Заедно и подчинени
Градски ескизи 254: Под един покрив 2 - Етноси
Градски ескизи 255: Искам 2
Градски ескизи 256: Кристо
Градски ескизи 257: Водата
Градски ескизи 258: Запек
Градски ескизи 259: Мислим ли и….. ако да, какво правим?
Градски ескизи 260: С.Е.М.!!
Градски ескизи 261: С.Е.М. 2!!
Градски ескизи 262: Красота и ум
Градски ескизи 263: Блато
Градски ескизи 264: Красота и ум 2
Градски ескизи 265: Грозно, по-грозно …… малоумно!
Градски ескизи 266: Глупост
Градски ескизи 267: От незнание ли, от глупост ли ...
Градски ескизи 268: Смяна
Градски ескизи 269: Пророци
Градски ескизи 270: Участвай в битката, стани победител!
Градски ескизи 271: Разочарование
Градски ескизи 272: Метафора
Градски ескизи 273: Неочаквана еманципация
Градски ескизи 274: Симеон Антипа
Градски ескизи 275: Зависимост и хибридация
Градски ескизи 276: Зависимост и хибридация 2
Градски ескизи 277: Зависимост и хибридация 3
Градски ескизи 278: Самочувствие
Градски ескизи 279: Бързо и бавно
Градски ескизи 280: Вчера и днес
Градски ескизи 281: Приказен град 1...или легенди под моста над Осъм
Градски ескизи 282: Приказен град 2
Градски ескизи 283: Приказен град 3 - София
Градски ескизи 284: Приказен град 4 - Ловеч
Градски ескизи 285: Има и още … ориентири за бъдещето
Градски ескизи 286: Утре 1 - Война на расите
Градски ескизи 287: Утре 2 - Война на расите
Градски ескизи 288: Утре 3 - Война на расите
Градски ескизи 289: От утре 4
Градски ескизи 290: От утре 5
Градски ескизи 291: От утре 6
Градски ескизи 292: От утре 7
Градски ескизи 293: Раждането на боговете
Градски ескизи 294: На Пловдив му изгоря културата!
Градски ескизи 295: Развитие
Градски ескизи 296: Боза, бозааа-а-а-а-а, пийте боза!
Градски ескизи 297: Обикновени, семпли, невзрачни
Градски ескизи 298: Призив
Градски ескизи 299: Пълна липса
Градски ескизи 300: Всякога – и вчера, и днес!
Градски ескизи 301: Самочувствие и възпитание
Градски ескизи 302: На опашка
Градски ескизи 303: От изключително значение
Градски ескизи 304: Градски движения 2
Градски ескизи 305: Проекти за бъдещето
Градски ескизи 306: Пълна липса 2
Градски ескизи 307: Пълна липса 3
Градски ескизи 308: Разлики и сравнения 1
Градски ескизи 309: Разлики и сравнения 2

 
Copyright © 2024 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions