|
И, тъй като страната ни, като високоразвита индустриална и дигитална икономика, я няма никаква на световната карта, трябва задължително да проучим възможностите, за да й помогнем, защото ще помогнем на себе си, за да променим това й състояние, като намерим полезното за развитието ни. Трябва да се ангажираме и подготвим всеобхватна промяна - какво, с какво и как да развиваме, а и – най-важното, как да успеем да се закачим, макар и със сетни сили, за опашката на изчезващия към Бог и Космоса, с бързината на светлината,
нов обществен икономически модел!
Има ли такъв, ще се запита всеки?
Ами – огледайте се, размислете, ако има с какво и … преценете!
Трябва да се действа бързо, защото светлината му мина покрай нас! Знам и, че трябва да се обединят усилията на умните. Затова, ако сте от тях – се хващайте за работа, а не за локумите на популистите! За да подкрепя предложението си, отново, ще използвам думи на Сен Симон, писани преди два века!
„Вече не армиите образуват военната сила, а индустриализацията!“ – пише през 1819(!) година, Клод Анри дьо Сен Симон / 1760 – 1825 г. / в „Писма на един гражданин на Женева до …..“/ прев. Н. Топалов /, а аз ще си позволя да допълня - и дигитализацията!
…..“ една нация, за да достигне благоденствие, трябва да постъпва по същия начин, както всички, които се занимават с някаква индустрия, че бюджетът на нация, която иска да стане богата и свободна, трябва да се изработва, според същите принципи, както и отделният бюджет, на която и да е индустриална фирма и, че единствено разумната цел, която една нация може да има, е да произвежда, колкото си може повече, с колкото е възможно по-малко администрация.“ / „Относно това, което задържа досега развитието на индустрията.“ / - пак там.
През пред-индустриалните епохи стремежът, на робовладелческите и феодалните държави, е да окрупняват териториите си и примирите на уедряване са безчет. Търсят още земя, воюват, колонизират, крадат, за да се сдобият с още такава, … с още роби, с крепостни, с войници и богатства, с геополитически предимства, експлоатирайки ги безогледно, всяка - според нивото си! Тогава окончателно се формират и повече, от водещите днес, държави по света.
Краткият период на индустриалната епоха принуди всички да търсят пазари и стимулиращи инвестиции, иновации и образована работна ръка, за да продължат времето на съществуването и силата си, използвайки максимално възможностите на всичко новооткрито - за манипулация и пропаганда! Той промени света и живота на хората в него, и подготви появата на следващия интелектуален технологичен скок!
Новият модел не търси нищо, човечеството го търси! Защото не може без него!
Къде сме ние, защо ни няма,
защо непрекъснато изоставаме от всичко и всички - при богатствата на земята ни, при стратегическото й положение, с подходящия климат, с този – прастар, работлив и мъдър народ? Защо не успяхме пълноценно да усвоим, да развием и използваме богатствата на културата на предходните общочовешки периоди на развитие? Дали, защото минахме през тях като роби, от един в друг, а не като притежатели на такива или като полусвободни политически и неукрепнали като държава, бързо-бързо - тичайки и гонейки Михаля, за да елиминираме, наложената ни от великите феодални сили, несправедливост?! Дали затова, продължаваме да тъпчем на едно място, тъй като не сме научили и не сме утвърдили знанията си, от нито една от тях?
Обяснявам си го с обстоятелството, че тук, никога не е имало ред и закони, които се спазват от всички, без изключение, не е имало и организирано общество, екипност в работата, общоприет морал, права и религиозни правила, а самостоятелни, съревноваващи се помежду си, човешки единици – всяка спазваща, единствено своите и, не зачитаща правата на другите! Това е в кръвта ни, това е генетичното наследство от траките! Не знам, дали тази е причината, но вярвам, че ще ми кажете, ако знаете?
Задължение на философите е, а не мое - да открият, да определят качествата и целите на, току-що, родилата се нова обществено-икономическа, политическа и нравствена форма на отношения в съвременното човешко общество, което неистово се опитва да се глобализира, заради това, поради опасността от нови оръжия и форми на водене на война, заради стопяване на актуалните енергийни и природни запаси, заради малоумното увеличаване богатството на едни и бедността на други хора, а и, заради всеобщата безпределна и непрекъснато увеличаваща се глупост! И парадоксално – малкото ум!
Анализирам и установявам, че е, заради поредното отваряне на кутията на Знанието, променило, почти напълно, живота ни! Днес, дигиталната технологична революция е призвана да събори либералните капиталистически отношения като се възползва от постиженията им, а и от тези - на безславно отминалите социални усилия на социализма, като ги надстрои и, подобно на християнската религия, дошла да унищожи робовладелчеството, преди две хилядолетия, да свърши работата, едновременно на палач и строител, ликвидирайки остатъците от предходния строй и изграждайки основите на новия, икономически и морален модел!
Уникалните технологии са готови да сменят религията и вярата, която, според Блез Паскал, „се намира най-близко до рационалното и е онзи компонент на човешката емоционална сфера, който най-силно се поддава на интелектуализиране“,пленявайки свободно, по този начин, безграничното въображение на човека! Не знам, колко и дали е възможна загубата на вяра у човека, но реката на живота тече към бъдещето, а то ще покаже правотата или заблужденията ни.
Човекът има нужда от опора - и вярата е тази, от която постоянно се нуждае, затова се и питам, дали дигиталното виртуално няма да се слее в един образ с имагинерното религиозно? В едно цяло! Утре! Отново ще се позова на мисли от Сен Симон -
„Когато съвременните философи видяха, че теологичната и феодалната система е достигнала до крайния предел на своето усъвършенстване, че не може повече да понесе налагащите се промени, за да влезе в крак с прогреса на цивилизацията, и че събарянето й е станало неизбежно, те започнаха да я критикуват. За да покажат обаче, че тя е лоша, се нуждаеха от предмет за сравнение. Нямаха възможност да създадат по-висша система, тъй като тази система можеше да бъде осъзната, само след отхвърлянето, на още съществуващата…..За да постигнат целта си, те съпоставиха онова, което беше хубаво в системите на древните народи, с това, което беше лошо в теологичната и феодалната система“…..
„Най-доброто устройство на обществото е това, което прави съществуването на хората, съставящи мнозинството в обществото, възможно най-щастливо, което осигурява най-много средства и възможности за задоволяване на първостепенните им потребности.
Това е устройството на обществото, при което най-достойните хора, чиято собствена стойност е най-голяма, имат най-много възможности да достигнат до първите редици, каквото и да е положението, в което случайността на раждането им ги е поставила …..
Накрая - това е устройството, което довежда, в резултат от насоката на своето покровителство, до най-важни открития и най-голям напредък на цивилизацията и просвещението“.
С тези думи, отново се връщам към изходната позиция в разсъжденията ми, от предните няколко ескиза, в които изразих наблюденията си, относно степените на принадлежност на народите днес - към различните обществено-икономически, политически и теологични форми, при едновременното им съществуване и състояния в развитието им, а и позициите на всеки, в тях.
От своя страна, те се отразяват най-точно върху средата на обитаване и върху различните закони, норми и правила на съществуване. Отразяват се и върху морала, и справедливостта в обществото! Избират и мачкат неукрепналите институции, слабите политически водачи и икономически лидери, предизвикват кризи в световен мащаб, миграции на огромни маси от хора, развалят, стабилни преди, структури, разболяват други, довеждат до радикализъм теологични доктрини. Болен период, от който части от човечеството ще се освободят, с по-пълноценното си навлизането в новите правила, поставени от настъпващия нов икономически обществен ред! Но запазили влиянията от предишните!
Е, до къде и до какво стигна в развитието си човечеството? За да разберем, ще трябва да се върнем, отново, на второто определение на философа, което съм цитирал, по-горе. И, ако се замислим, ще разберем, че се създават условия, при които бъдещото човешко общество ще се формира, единствено, от несвързани, помежду си, дребни мислещи единици! А, дали това може да се нарече общество, вече е друг въпрос?
Естествено, очаквах философите и енциклопедистите, занимаващи се с формите на управление и развитие на човешкото общество, да видят, предусетят и изкажат, преди мен, промените, настъпили в него, но човек не знае, кой и, как вижда света, не знае и, колко е прав в разсъжденията си, не знае - какво ще му се случи утре, въпреки, че всеки е сигурен, че съществуващите обществени отношения са окончателни, непроменими и консервативни! Но, нали всичко тече, всичко се променя! А то, каква стана?!
Свидетели сме на уникална революционна метаморфоза на човешките познания, непозната, удивителна, превъзходна, никога не случвала се преди, промяна в знанията, промяна с мислещия човек! Изглежда технологичната дигитална революция ще опровергае Платон и твърдението му за ограничеността в обхвата на човешкия ум, защото ще промени и нивото, и степените на компетентност на отделните хора, етноси и народи, на расите и видовете!
А, дали чрез нея човек няма, най-сетне, да намери своето безсмъртие ?
Изображения: Raystudio Sofia
Михаил Петков / 11 – 25 септември, 2016 г.
|
