|
„Не можеш да отложиш неизбежното, защото, рано или късно, стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и (те)чака." - Тери Пратчет / 1948 – 2015 г. /
Нищо, никъде и никога не остава едно, и също, дори неизбежното се променя - ражда се, умира, побеждава, губи, твори и създава! И това се случва неизбежно, всеки миг!
Затова, не бива да сме само черногледи, да плюем, по нашенски и да показваме само несвършеното. А, с надеждата, че ще вървим напред - макар и разделени, бихме могли да похвалим и постигнатото, както се стремим да показваме на децата си, своя добър пример и най-вече, своите добри постиженията в живота. Вярно е и, че „хората във властта са събрани от кол и въже“, и не всички дават своя съзнателен принос за добруването на народа, и за просперитета на нацията. Може би, защото толкова са им силите. Но, убедено, знаем и, че Алеко е най-великия български портретист.
Вярно е, че очаквахме повече грижа от тях за оправяне на нещата – в икономическите, демографските и етническите, образователните и здравни области, заедно с решаването на нерешимите, като че ли, проблеми - на безработните и пенсионерите, защото знаем, че нейно задължение е да създаде на едните - работа, а на другите – да осигури сносни старини! Но, ако не можеш да постигнеш това, сам - за себе си и семейството си, и търсиш отчаяно партийна помощ , как ще го направиш за хилядите, и то, напълно чужди, хора? Няма, как!
………………………………………
Полезно за самочувствието на всеки ще е, ако разгледаме внимателно и отбележим коректно „израстването“ на българина, през сто и петдесетте години, откакто имаме възможност, уж сами, да се управляваме. Вгледайте се, най-напред, в дрехите на мъжете и жените. Къде изчезнаха потурите, елеците и сетретата, цървулите, шаяка и везаните ризи, белите, чистите ризи от памук? Потърсете дългите сукмани и престилките с тях, кошулите – шарени до неузнаваемост!
И двайсетина години, по-късно – какво чудо! Цилиндърът и бомбето са заменили феса, а ежедневното и официалното облекло, по европейската мода, е отсвирило завинаги потурите и калцуните! Само, за някакви си двайсет-трийсет години, кардинално се променят и облеклото, и поведението, и отношенията в обществото! Градът и гражданите му са преки участници, и главни действащи лица в този уникален, по време и мащабите си, процес! Изглежда, нуждата от подобна промяна се е търсила и, затова се е наложила, толкова бързо и успешно. А, и всички са я желали!
Днес, времето и промените му, като че ли, текат много по-бързо, поне в моите очи и, въпреки това, не виждам промяна. Има, само натрапчиво и обидно приспособяване – навсякъде и от всички! Сякаш, изчезнаха достойните хора и на припек изпълзяха непроизводителните, не-творящите, а само лапащите буболечки! Но, .. може и да не съм прав! Съмнявам се и в точността на преценката си, както винаги.
Наистина има промяна, но тя не засяга ума и разума, а и нормалните, сред нас, изчезнаха, както виждам! За нормалните хора говоря. Няма промяна, нито в човешкия разум, нито в човешката душа на останалите! Бих и обобщил - дори в ума и разума на обществото като цяло, което е видимо и крайно неприятно! И аз, като вас, все още, болезнено възприемам упоритото нежелание за знание и постоянното афиширане на елементарността, и глупостта, от новия човек! Приемам, че голяма част от хората на Земята имат ум, но не използват силата му, защото не им трябва, а липсата на разум, не им позволява да се надяват - да могат да вършат и смислени неща. Могат само да говорят и това правят! Говорят и вършат глупости!
…………………………………….
От миналото останаха живи, единствено, разбиранията - как да се живее за сметка на другия, как безнаказано да се краде, как правосъдието да защитава крадеца, как глупавият и мързеливият да продължават да паразитират! От най-близкото минало остана и възможността неморалните, и престъпниците да управляват живота на милионите, читави! Останаха, за жалост, политическите и икономическите форми на разделение и експлоатация, останаха и, другите възприети, кастови привилегии в обществото! То и отношенията в него останаха на нивата на предишните обществени степени и фази на развитие, без никакви промени.
Класовата и политическата корупция, по бригадирски, навлязоха и се смесиха с професионалната. Стремежът им бе да я преобразят за свои нужди, което се и случи! В световната човешка история, тези опити имат, не много продължителни, периоди на действие и трансформации,... защото умствено ощетените, могат да създават, единствено, своя „красота“ - тази, която отговаря на подготовката, знанията и творческите им възможности, а те, както се знае са нищожни. Красотата, която „раждат“, не е общоприета и не би могла, естествено, да се наложи в обществото, тъй като и то не се нуждае от нея. И, лека-полека, по обясними причини, тя започва да се преобразява, заедно с наложилите я. Така постъпва и слабата архитектура, която „твори“, търси и намира възложители и поддръжници, и свои последователи, докато на някой не му светне пред очите и види, че има и друга, по-умна и функционална от нея...по-красива, подходяща за хора, а не за инсекти!
……………………………………..
Разбира се, изминалият период бе предвиден да задоволи крещящите нужди на неестествено забогателите, подобно на елементарните - на традиционния етнически крадец.
След време ще ги обхване срам! Не от извършената кражба, а от реализацията на откраднатото, виждайки истинската красота.
Трайно глупавите, а те са в основата на трансформацията, си наеха, дори и лечители, и измислени доктори, без да подозират и без да знаят за тяхната квалификация, за да лекуват болните им, богати вече, тела - слушайки масалите и заклинанията им.
Абсурдите продължиха дълго, съществуват и днес!
И днес, кастата, на принудително забогателите, продължава да живее затворена със своите слуги и лакеи, трагично измамена от необразоваността и природната си ограниченост.
Макар и малко, сред тях има и будни, и умни, широко скроени и мислещи, които упорито търсят утвърдената красотата и коректната услуга, просперират и ползват принадената стойност на откраднатото, разбрали, че не могат да откраднат красота и ум, независимо класовите и материалните преференции. Познавам такива.
Предполагам, че постепенно ще изчезнат измислените лечители и слабо подготвените, без творчески потенциал, творци и изпълнители. Жалко е, само, за пропиления ресурс на неестествено придобитото, но и примерите в човешката история, на подобни безсмислени действия, са безброй.
У нас, неестественото постоянно ще се стреми да се преобрази и да приеме, да добие, трайно характера на естественото, войнствено използвайки привилегиите, давани от политическата демагогия!
…………………………………….
Днес живеем, дори по-елементарно, от отминалото, преди сто и петдесет години, робство, нищо, че културата на съществуване е напълно променена - само единици се стремят към знанието и съвършенството. Затвориха се училища, защото няма деца, а се роди само, едно-единствено читалище! Най-ярък е упадъкът в културата, а наложената чалга е елементарно измамна, подобна на създателите си - манипулаторите!
Промени се и изказът на архитектурата, дори интереса и изискванията към нея! Изчезна необходимостта от градоустройствени проекти, направен бе един фалшив общ план на града, с подменени показатели, който съществува и днес, с измамното си лице и задължения, с изменените устройствени норми и закони, писани от пишман юристи, познаващи правото, колкото и изискванията към територията, към естеството на градската среда и отношенията в нея! Животът на града, с години, бе съпътстван от парадокси и скучни служебни корупционни куриози, умело дирижирани и налагани от абсурдните решения на поредицата, партийно назначени, главни архитекти и министри!
Обезличи се професията и нейният важен и крайно необходим, дори задължителен дял – градоустройствената практика, която тотално бе смазана от невзрачни и необразовано-угодливи кадри, нямащи, нищо общо с нея, но, пък бяха в услуга на властта и корумпираните в нея, във вреда на града и гражданите му! Покрай структурите на тази непочтена „професионална“ среда се появиха новите подходящи, незнаещи, недоучени, но амбициозни колеги, които се стремяха да я използват пълноценно за прослава, омотавайки, нея и себе си, с политиката, както преди!
……………………………………
В природата и човешката среда всичко се променя и развива, и естествено се усъвършенства. Само у нас, усъвършенстването, е само на ужким! То, дори, не съществува! А, ако съществуваше – щеше да е отново фалшиво! Вярвам, че всички сме го разбрали и тъй като не знам другото – питам.
Защо, когато един народ се управлява от неграмотни - оглупява?!
Защо, когато се управлява от бедни – обеднява?!
Защо, когато се управлява от бандити – се страхува?! …….. Но, до време!
Наистина не знам, дори не мога да си обясня този феномен!
Като че ли, чудото на живота се замени от празните приказки и локумите на неграмотни, опростя прекрасния български език, забравихме словото си, не приличаме вече на себе си и като народ, заприличахме на някакви други, приехме чужди образи и обухме чужди обувки.
Народът загуби някъде морала и добродетелите си, загуби истината и чувството си за справедливост! Изчезна достойнството му, неговото аз, промени се духът му! Стана друг, различен. Престана да работи, отдаде се съзнателно на кражбата и паразитирането, свойствено на инсектите. Тотално оглупя!
…………………………………….
Но, там, като че ли, някой се крие и тайно наднича.
Виждате ли? Дали не са вечно живите хлебарки и винарки, хамелеоните? Кой друг да е, освен тях – живи, жизнени и готови за бой, в защита на буболечестия свят! Те са навсякъде! И ние с тях, и вие, и те, всички заедно - хамелеон до хамелеона, буболечка до буболечката, мушица сред мушиците, все семпли еднодневки, организирани от партии, сдружения, организации, кланове, прайдове, колонии, ята - от винаги, приспособяващи се и оживяващи, с угодта си, инсекти! Народ от буболечки!
……………………………………..
А, светът е неспокоен, не стои на едно място и не пропада като нас, а непрекъснато се променя, лети нагоре, нагоре - и търси благополучието си.
Питали ли сте се, защо светът се променя, а ние - не?
Защо, като че ли, по навик, пазим остарялото и миналото, въпреки, че, уж искаме да се променим и да достигнем онова – разумното, красивото, доброто и по-богатото! Защо, привидно, търсим моралното - собственост, обикновено, на вида на разумните!
Само остаряваме, кой, както може! Подобно на всичко в природата, обикновено с есенният вятър и студът на старостта, окапваме като листата, пожълтяваме, посивяваме, погрозняваме и падаме, един след друг! Като тях – едни тихо и безшумно, други – с шум и трясък и се питам отново, и отново, защо продължаваме да живеем по старому, защо продължаваме, все така, да сме немислещи и по своему ограничени и тъпи, загубени в джунглата на малоумието и инстинктите си!
Убий, за да живееш! – е призивът на инсектите, който забравих да спомена. а превърналият се в буболечка човек, свойски се нагажда и го ползва. Човек ли казах? Не - буболечка!
………………………………………
Искам предварително да се извиня на децата си за трудностите, които ще им причиня, тъй като ще ги задължа да ме изпратят до портите на отвъдното, дето ще наредят да ме закопаят или изгорят! Очевидно няма, кой друг да свърши неприятната работа, по премахване останките на поредния пътник. Няма - как и да остана! Иначе, животът ще заприлича на днешния – навсякъде само боклуци!
Боклуци, боклуци, изобилие от живи боклуци! Дори гробищата са се превърнали в огромни боклучарници, а и градовете - в боклукополиси, според Иречек. Само служителите на църквата, охранената общинска и държавната администрация, заедно с буболечките, се мъчат да оживеят, сред него, за да излязат, по възможност, чисти! Представяте ли си абсурдността на житейската ситуацията, в която се мъчим да „оживеем“, заедно? На това отгоре, всички искаме да продължаваме да приличаме на хората! Не ми вярвате, нали? Огледайте се!
……………………………………….
Иначе, градът и светът, около нас, отдавна са други и, почти по нищо, или по много малко, приличат на тези, сред които живяхме, преди! Поглеждам към промяната на средата, особено ярка и показателна, в градовете - с новите им сгради, с усъвършенстваните си възможности и услуги, с трудовите, житейските и социални привилегии, с уникалните строителни материали и техните възможности. Не поглеждам към селата и малките градчета, тъй като, те се оказаха без жители и, заради това - пред заличаване от административната и производствената карта на държавата! Промени се начинът на проектиране и строителство, промени се начинът на ползване на градската среда, промениха се и изискванията, и претенциите на гражданите към нея! И на, току-що, новородените буболечки.
Промени се и недоразвитата териториално-устройствената политика на държавата!
………………………………………
Промени се и София - има метро, а страната -- магистрали, много пречиствателните станции и нова инженерна инфраструктура, липсващи по принцип! Вижте и улиците, и градските паркове - пълни с народ! И огромните, крайно немащабни, преоразмерени магазини и богатствата в тях, разгледайте дигиталния ни свят и, след това, погледнете себе си, и тия, около вас! Само нови хора, различни по външност, стремежи, амбиции и цели! Напълно различни!
……………………………………….
Но, не забравяйте да хвърляте и по едно око към джоба си!
Какво виждате? Засмях се - паяжина ли? Но, как така - нали сте човек, ерудиран, с ум, с разум и въображение, „толкова ценени и нужни на държавата“, защо не виждате светлото настояще и още по-бляскавото бъдеще?
Как е възможно буболечки да са привилегировани, а вие - не? Не разбирате, нали? Търсите справедливостта и се питате озадачени, има ли я, няма ли я? Спокойно ви отговарят и доказват цял живот, че няма такава философска и морална категория, за да знаете и да не питате повече!
Затова, защото няма, други подходящи - буболечките без ум и разум, буболечките без образование и въображение, буболечките без достойнство и морал, без човешки качества и нравствени добродетели, принудително са привилегировани! Тази е причината, притежателите на ум и разум, да не са! Замисляш се, че нещо е сбъркано и не е, както трябва, че не е в интерес на никого, че простотията е обхванала, дори, цялата държава и … тази е причината да си позволяваш да обобщаваш!
………………………………………
Но, не всички са като теб, не всички виждат - някои са родени слепи и тъпи, и си остават, все така, необразовани, нали са потомствени лакеи и мърляви, нечистоплътни плагиати. Защото генно, отдавна, са се превърнали в същества, които използват само елементарните си сетива, защото и те, и тия, които докараха обществото до това състояние, са принудени да се приспособяват – едните към богатството, другите към бедността, защото не са, нито хора, нито деца на Природата, а просто - генетични боклуци! И те, и ние, разбира се! Наистина, отдавна! Но, и това не стига!
И, за да могат хората, и буболечките да се сдобиват с другото и ценното, което им трябва, е нужно да им бъде втълпено, да се избиват едни-други - методично, ядовито и свирепо! И те, и ние, помежду си, за да оживяваме!
………………………………………
А, някъде, някакви, незнайно какви, защо и как – си живеят живота като обикновени хора, осигурени и апатични. Ние им се подиграваме, защото, очевидно, са по-тъпи и по-необразовани от нас! Но те са хора, богати и спокойни, добронамерени и добродетелни, често тъпи и некултурни, но живеят в дигиталната среда на света, а ние - сме умни и красиви, гладни, жадни, злобни и войнолюбиви като инсектите, на които сме одрали кожата, толкова много си приличаме – живеем като търсачи на ценности в боклука!
Михаил Петков / 15 – 23 октомври, 2016 г.
|
