КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Трудно ли се осъществява симбиозата между исторически и модерни сгради?

Петък, 03 Февруари 2017 00:00
01

Арх. Веселин Няголов,РК на КАБ – София-град:

Отговорността е размита, а държавата абдикира

 

Преди години съществуваше един монополизъм, ако така мога да нарека ролята на Института за паметниците на културата. Той имаше реалната възможност и се грижеше за недвижимото културно наследство. Разполагаше със структури в общините, имаше екипи от проектанти, строители…

В момента отговорността е размита. Даде се възможност на общините сами да преценяват кои обекти са културни паметници и кои не. Част от задълженията се прехвърлиха на Министерството на културата и много често от там издават становища, коренно противоположни на мнението на специалистите в Националния институт. Това създава прецеденти и обезверява колегите. Решения буквално се взимат след един телефонен разговор. Институтът е с орязан бюджет и щат. В него реално работят двайсетина специалисти, които движат оперативните неща. И макар да се знае от всички – промяна няма.

В момента държавата е абдикирала и е прехвърлила всичко върху плещите на собствениците. А когато те нямат финансови възможности, е ясно какво става. Дори няма нормално държавно и европейско финансиране за опазване на културно-историческото наследство. Миналата година проектирах рехабилитацията на Кадин мост над река Струма. Той е в с. Невестино, до Кюстендил, и е построен през 1470 г. И понеже нямаше как да се отпуснат по нормален начин средства, общината кандидатства за финансиране поПрограмата за трансгранично сътрудничество?!

Когато има сериозен инвеститор, който може да си позволи допълнителни харчове, обикновено нещата се получават. Като при сградата на Банката за развитие в столицата, където бе запазена фасадата.

И ще дам още един пример. Когато започнахме строителството на бизнес център „Перформ“ на Солни пазар в столицата на дълбочина 2-3 метра излязоха древни гробници. Предписанието беше археологията да се запази и експонира на място. Но основите трябваше да слязат на 17 метра под кота нула. Тогава със съдействието на директора на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров се стигна до варианта археологията да се съхрани, но на друго място. В момента останките от тези гробници са експонирани до входа на Националния музей. Италианските инвеститори преглътнаха този харч, но така и археологията се запази, и се реализира инвестиционното им намерение.

Арх. Анна Василева, РК на КАБ – Добрич:

Шанс за спасение е паметниците да имат нова функция  

Има много възможности и различни примери за съжителството на стара и нова архитектура в едно градско пространство. Във всички случаи новопостроената сграда трябва да е съобразена с обектите, които са край нея, така че да не се „бие“ с тях. Това е въпрос на виждане на проектанта и мисля, че колегите се съобразяват, защото никоя сграда не е сама за себе си, тя е част от общата визия. Много е важно обаче старите сгради да не се занемаряват, да не се оставят да пустеят и да стават неизползваеми. Имаме немалко примери за паметници на културата, които са оставени на разрушителните сили на времето и природата. Не бива да се допуска подобно нещо. Трябва да се търси нова функция на старите сгради. Добър пример за това наскоро ми направиха постройки на пристанището в Бургас, превърнати в магазини. Има и други такива примери. В Добрич например старата жп гара не се ползва от 70-те години, откакто е построена новата ,и не се стопанисва. С времето тя се руши, а е красива и може да има ново предназначение. В края на 2016 г. имаме добра новина и светлинка в тунела- дадена е за стопанисване на областната управа. Вече е изготвен проект за реставрация и се надявам да бъде възстановена и върната към живот по най-подходящия начин. Сградата на жп гарата е красива, строена е в началото на миналия век, когато е пусната линията Русе-Варна с отсечка и към Добрич. Тогава на няколко спирки в различните населени места са построени гари по типови проекти, но стойностни. Гарата в Добрич например е напълно идентична с тази в Габрово. Надявам се да бъде спасена и да има нови функции.

                              Така изглеждат сградите на старата изоставена гара и новопостроената в Добрич

Арх. Мария Искрова-Попиванова, РК на КАБ – София-град:

Нужно е да има поне един елемент, който да ги обединява

При културно-историческите обекти всичко е много индивидуално. Зависи сградата от коя епоха е, в какъв стил е направена, и не на последно място, какъв е вкусът на колегата, който ще прави новите неща в нея. Темата е много фина, но не би трябвало да се редуват стара-нова-стара сграда, защото ще бъдат в конфликт. Трябва да има поне един елемент, който да ги обединява – или височина, или материалът, от който са изградени, или някакъв друг елемент, който да подсказва, че има ансамбъл. По някакъв начин зданията трябва да си кореспондират.

Но в същото време не е добре например да се надстроява със стъкло. То вече не е модерно. Не би трябвало да се прави и реплика на старото, а да се запази духът и най-вече да има ансамбъл.

Арх. Мария Байкова, дружество „Архитектурно наследство“:

Сегашните обекти трябва да бъдат подчинени на старите

Винаги и навсякъде може да има съжителство между стари културно-исторически обекти и съвременни модерни сгради. Проблемът е в начина, по който се реставрират паметниците, и в това, че новите сгради трябва да бъдат подчинени на старите, за да може да бъде запазено наследството. И смятам, че в случая егото на архитектите трябва леко да се снизи, за да съхраним богатството, което сме наследили. В София, по бул. „Христо Ботев“ и на още няколко места има сгради, които не са лоши примери, но все още те са малко.

Когато се прави реставрация, трябва да се съобразяваме с историята на самата сграда. Ако тя е паметник, значи цялата има значение, ако е в среда на паметници, трябва да се обновяват и останалите паметници. Най-важното е каква е историята на обекта.

 
Източник: http://stroitelstvoimoti.com
 
Copyright © 2017 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions