|
Отдавна съм написал този ескиз. Не съм го публикувал до сега, защото е личен, а и всеки път, когато го препрочитах, си спомнях ситуациите и се радвах, и ме напушваше смях, представяйки си, отново и отново, случилото се, и ……………………………………………… вроденото самочувствие на най-малкия ми внук.
Бях поканен на откриването на изложбата на арх. Стоилов по случай 85-та му годишнина. Отидохме по-рано - двама, защото предложих на един от малките ми внуци да ме придружи. Исках да разгледам на спокойствие скиците и проектите, нищо, че повечето познавах, а исках и да му ги покажа. В залата беше тихо – окачените проекти, юбилярът и съпругата му.
- Какъв ще ставаш – го попита арх. Стоилов, след като го представих…..
- Не съм още решил, отговори, като дърт, Малчо.
- Ако ще ставаш архитект, трябва много да учиш и да рисуваш, защото професия е сложна, продължаваше арх. Стоилов, говорейки му и той, като на възрастен.
- О, аз съм я изучил донякъде, беше непоколебимия отговор на деветгодишния ми внук.
- Как така - попита професора, уж изненадан.
- Ами чертая, правя къщи на компютъра. Смяхме се с глас, изпитах и неудобство от самоувереността на детето, но той беше прав за себе си, чистосърдечен, откровен и уверен.
Бисерите около него, обаче, не свършиха. Имаше представяне на творчеството на професора и по едно време на Мишето му доскуча.
- Много дълга реч, защо толкова много говориш – попита колегата-професор, който застана случайно до него, след като свърши речта си. Кой да му се сърди, нали е дете, откровено, като всяко.
- Как се казваш? – го пита А.К.
- Михаил…….
- А, на дядо ти си кръстен!
- Не, на тате! – гордо отсече Малчо.
След официалната част имаше по чаша вино. Реших да му предложа малко и на него, по-малко от половин чаша, разбира се. Наляха ми чаша бяло вино.
- Благодаря дядо, но аз харесвам черно!
Черно?… Черно! Сипаха му „черно“, а той грабна чашата и за да покаже, че вече е голям, тръгна да се чукне с всички, с които го бях запознал. Разбира се, най-напред с арх. Стоилов. Самоуверен, със самочувствие, наистина като голям и възрастен! Всички му се радваха и засмени си чукваха чашите с неговата. Замислих се - откъде идва самочувствието на човека? Мисля, че се ражда с него.
Дано само не хипертрофира като комплексите за превъзходство, на някои колеги на дядо му.
Михаил Петков / 2012 година
|
