|
На Данчев и Цолов, които първи покориха Перперикон
Завършвам с охота дългите размисли върху расовите разделения между хората и настъпващата, според мен, война, причинена от тях. Те, естествено ме накараха да погледна и към градовете им, чиито първи и основни признаци са характеристиките на расите, които ги обитават и стопанисват.
Няма друго човешко творение на света, което да е толкова силно повлияно от расовото разделение, от града!Той е неговото видимо олицетворение.
Огледайте се и ще се уверите! Погледнете градовете на бели, на черни, на жълти и кафяви! Проучете историята, плановата им структура, образа и духа им, потопете се в миналия и в днешния им живот, и в свръх изострената им чувствителност! Почувствайте миризмата на всеки, чуйте характерния им шум и тишина! Отсейте различията и приликите между расите, събрали се заедно, в едно, в който и да е град – някъде по света, така, както виждате огрялата ги светлина и непрогледната им тъмнина! Всеки е различен и носи своето характерно, специфично и независимо расово различие! Всеки ни информира, дори, за времето, когато отделните раси са придобили, присвоили или загубили определената градска територия. Някои градове, като прастария Истанбул / Цариград, Константинопол, Византион, Новият Рим на Еней /, като че ли са вечни и се помнят вечно, заради богатството си, заради дългото и мирно общуване между, расово различните им жители или по запомнящите се войни в тях! Като шарения и шармантен Париж, като чаровния Рим, като прекалено препълнените от многообразието си Лондон, Брюксел, Ротердам и Хамбург, като уникалните Барселона, Севиля и Гренада, като сюрналото се надолу Велико Търново и трихълмия Пловдив, като разноезичните и притегателни Марсилия и Ница, като огромната Москва, ту студена, ту задушаващо гореща! И милионите други - от древността, та до днес, известни с абсурдността на етническото многообразие и чара си - малки и големи, млади и стари, легнали близо до Полюсите, сред жегата на Екватора или пльоснали се под постоянните дъждове, сипещи се безпощадно отгоре им, край бреговете - къде ли не, по кръглата земя!
Расовата война постоянно оставя своя разнообразен отпечатък върху града и жителите му. Събира и обикновено отделя, и сепарира характерното, особеното от расите - в гета и бордеи, заедно със символите на бита им. Просто, защото не може по друг начин!
Тя е болестта, която е причинила най-продължителни и трайни разделения между хората! Тя е болест, която заедно с религията, жаждата за власт и липсата на образованост са причинили на градовете най-много смърт. Спомнете си само, избиването на над седемдесет хиляди протестанти, по заповед на Карл V, Катерина Медичи и Гизите, през 1572 година в Париж! Само за една нощ – нощта на Св. Вартоломей! Vae Victis! Горко на победените, нали!
Тя е болест, заразна като чумата, която се прилепва към човека, още с раждането му. Притежава вечни и неизличими белези, и ярко характерни симптоми за принадлежност, на всеки от нас. „Болните“ боледуват през целия си живот, а градовете и….. властите, които ги управляват нямат, нито сили, нито намерение да променят, каквото и да е, използвайки политически, дирижираното от тях разделение!
То слага печата си върху целостта … и върху детайлите на урбанистичната структура на всеки от тях, определя и израза на пространствената им хармония, тъй като градовете удивително приличат на жителите си. Еднакъв е шумът, еднаква е музиката, аромата и потта, излъчвана от града и от телата на хората, от аромата и сладостта на кухнята им, и винаги са в хармония с цвета на кожата им! Те са попили всичко!
Расовото многообразие непрекъснато затвърждава съществуването и жизнеността си, именно чрез градовете! Те са неговата ежедневна несъзнателна сцена, а жителите им – нейните безволеви артисти, статисти и декор.
Градовете са бойното поле на расовата война. Не съществува, усвоено от човека място, където тя да се води за друго, освен за територия, за власт и пари, и за расова доминация.
Сред тях се раждат и развъждат комплексите на расовата малоценност и расовите комплекси, с които се родее маргинализирания ужас на религиозния уж фанатизъм, а в действителност политически и расов тероризъм!
Градовете са представителното лице на расите, те са техните неодушевени манекени! Те са витрината, израза на расата, културата на расата, бита на расата и прогреса, или регреса й!
Технологиите на оживяване на расовата омраза са многообразно жизнени и всеки народ, допуснал грешки при тяхното управление, рано или късно, плаща! Все някога - съизмеримо с допуснатата глупост! А се знае, че градът и той си я носи вечно, подобно на глупавите си жители, които не могат да живеят и миг без нея, и разюзданото й самодоволство!
Вероятно, за това градът е толкова горд и самонадеян, спрямо смотаното село! От тая самонадеяност страдат и боледуват архитектите, които се занимават с тялото и физиономията, с израза и самочувствието му. От нея, като че ли, черпят своето над расово самочувствие и едва прикритата си глупост, убедени, че, ако Бог е в Космоса - те са единствените му живи заместници, тук на Земята!
Михаил Петков / 23 юни - 10 юли 2016 г.
|
