КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

Пловдив трябва да интегрира сградния си фонд в икономиката

Понеделник, 12 Март 2012 11:42

Веселина Сариева е директор на Фондация „Отворени Изкуства”, чиято дейност е насочена основно към създаването, разработването и продуцирането на собствени културни проекти. Малка част от дейностите са свързани с партньорства, подкрепа и съ-продуциране на външни проекти – основно във филмовата програма.
В ежегодната програма на фондацията са заложени основно проекти и събития в три програми: Нощ на музеите и галериите, Град и култура, Филмова програма.

Пловдив претендира за европейска културна столица през 2019 г. Какви са най-важните стъпки и усилия това да се случи?
- На концептуално ниво мога да отговоря съвсем субективно и интуитивно, защото не съм част от бюрократичната, политическата и административната процедура по кандидатурата, с която е ангажирана специално създадената за това общинска фондация. Като човек, който е роден в центъра на Пловдив и продължава да обитава и разработва същата територия, работи и живее на не повече от километър от родилния си дом, първото си училище и къща. Споменавам тези детайли, защото в съвременното общество тези факти са абсурдни, но съм оцеляла и превръщам Пловдив в интернационална платформа именно защото вярвам, че той не е български град, а точка в света. Точка, която е толкова концентрирана и богата на смисли, вариативни времеви маркери и линкове, че ако я обитаваш правилно, би могъл да бъдеш много по-голям космополит, отколкото ако обитаваш която и да е европейска столица. Разбира се, взаимодействието на Пловдив с всички останали точки по света е важно и това правя. Пловдив е между Истанбул и обединен Берлин. Там за мен се крие ключът към концепцията ни за европейска столица на културата.
А специално за вашата аудитория бих отбелязала, че в Пловдив първо трябва да се разработи инфраструктурата – битова – това е ясно, но и алтернативна. Тук ще отбележа, че един обикновен град като Базел, който е известен с изложенията и панаира си, има река, по която редовно се придвижват хора, дори плувайки – продават пликчета за компютри и дрехи.
За Пловдив това са тепетата.
Пловдив трябва да обърне внимание и на сградния си фонд и да го интегрира в дейности и икономика – старите соц. сгради, панаира, археологията.
Но най-важното – трябва да привлича, създава и пази хора и да ги превръща в пловдивчани по дух.
Дейността на Open Arts Foundation е насочена към обживяване на градската среда и културните пространства чрез съвременни културни практики. Как виждате взаимодействието (сътрудничеството) между община, творчески общности и бизнес за опазването и социализацията на пловдивските топоси – Стария град, Капана, улиците "Отец Паисий", "Иван Вазов"?
- Това започна през 2005 г. със създаването на "Нощ на музеите и галериите" като културна политика за Пловдив, чиято цел е създаването на социална система и мрежа и вяра в нейния живот. Впоследствие продължи с ежегодните ни фестивали и проекти – "Улица Отец Паисисй", както и тези за квартал Капана. Може да звучи абстрактнои далечно, но само с начертаването на "Картата на Нощта" и с инициирането на различни събития ние показахме, че да – Старият град е тук, но има и алтернативни точки около тютюневите складове, Каршиака, района около гарата, Братската могила, ъндърграунд градски пространства. Подробно може да се види как ние сме работили с тези точки и пространства с разработването на културна програма там. Като пример ще посоча, че в една нощ показахме опозицията – Музея на Златьо Бояджиев в Стария град и външната тоалетна в двора на къщата в Каршиака на Златьо Бояджиев, изрисувана от него с изключително интересни стенописи. Примерите през тези години, откакто съществува фондация "Отворени изкуства" и "Галерия Сариев", са безброй и няма да ви отегчавам с тях. Оттук как общината, инвеститорите, институциите ще използват този показалец, който посочва местата и извежда тяхната стойност от гледна точка на един съвременен човек и потребител, е само въпрос на осъзнаване.
При всички положения осъзнатата индивидуална креативна реакция, филтрирана в културата и архитектурата, е политика, а политиката е икономика. Който иска да прави нещо устойчиво, трябва да започне от самото начало на тази система, а не от нейния край.
Още един забавен пример – който е чел постмодерна поезия от средата на 20 век, е възможно да предположи, че един ден метафорите й могат да бъдат материализирани и самолет, нищо чудно, да се насложи на небостъргач и доларът да падне.
Разбира се, един инвеститор не е длъжен да чете и анализира, да знае това, но е добре да осъзнае тази система и да се допита до тези, чиято работа е да знаят и четат.
Заедно с други културни организации и видни общественици изследвате функциите и възможностите на растящия брой полуразрушени и полузавършени сгради в Пловдив. С акцията за спасяване на кино "Космос" вие демонстрирахте завидна гражданска активност. Какво е бъдещето на тази сграда, как могат да се намерят инвестиции за "нов живот"?
- Казусът "Космос" е плод на това, което се опитвахме да правим през тези години – да върнем вярата в гражданството и да генерираме гражданско общество, да повярваме, че в града ни една група от хора могат да променят и осъзнаят институциите. С усилия показахме на управляващите, че има хора, които не правят всичко от комерсиален интерес. Трябва да кажа, че представителите на властта бяха шокирани. Зададохме инструменти, които те самите нямаха – като този на публичния дебат. Така при пълно мнозинство на общински съвет за промяна на предназначението на сградата на кино "Космос" след нашите действия при пълно мнозинство беше гласувана отмяна на това решение. Сега при новата ни община от есента на 2011 г. чакаме и се борим заотговорни решения в полза на изграждането на нов иновативен модел за възстановяване и управление на кино "Космос".
В становището си за бъдещето на кино "Космос" от юни 2011 фондация "Отворени изкуства" дава насоки за бъдещето на киното: Мултифункционална сграда със запазена основа амфитеатрална зала и приспособяването й за различни като формат прожекции, концерти, конференции, проектиране на пространство за кафене, ресторант, книжарница, медийна лаборатория и част за гости резиденти. Преустройството е подходящо да бъде реализирано от млади архитекти в екип с арх. Шинков. Управлението – делегирано от общината на три културни организации. Насочеността на програмата да е предимно за млада аудитория, включително обучителни курсове и семинари. Мястото и функцията на сградата сред другите на ул. "Гладстон" според визията на Шинков за улица на културата е смислена и реализуема. Идейно мястото на "Космос" в този ансамбъл за нас е културна младежка алтернатива на Градския дом на културата.

Кино „Космос”
През 2011 г. Кино Космос беше гласувано от местния общински съвет за премахване като на негово място се предвиждаше построяването на многоетажен гараж и функционална сграда – може би поредния Мол.
Сградата на бившoто кино “Космос” (Комсомол) се намира в идеалния център на град Пловдив на улица „Гладстон“ 48, в исторически квартал с тесни улички и предимно едноетажни  и двуетажни къщи в характерния архитектурен стил за първата половина на XX век. Кино “Комсомол/Космос” е  проектирано от забележителния екип от архитекти - арх. Любомир Шинков и арх. Любомир Бонев през 1960 г. По това време двамата млади и амбициозни автори са творили интензивно в проектантската организация на града, като са оставили зад себе си ценни архитектурни обекти (напр. „Братска Могила“).Успешното сътрудничество на  арх. Шинков и арх. Бонев  създава една забележителна сграда с уникална стоманобетонна конструкция, висока функционалност и модернистична естетика неотстъпваща  по нищо на високите световни примери на модернизма  от този  период. Особено впечатляваща е детайлността откъм източната стена на киното с нагънатите бетонови елементи и стъклената стена през която се вижда просторно фоайе и елегантна вита стълба водеща към второто ниво. Зеленикавата слюдеста мазилка, с която е замазана по-голямата част от екстериорните стени е характерна за периода и придава прекрасна живописност на проекта. Мозайките и дървената облицовка на интериора са така характерни за периода и вщечатляват със добър вкус и много качествена изработка. Десетилетия наред, киното е било най-голямото и модерно кино в България с 900 амфитеатрално разположени места и изключителна акустика.

Източник: stroitelstvo.info
 
Copyright © 2021 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions