КАБ София´
НОВИНИ | NEWS
КАК ДА СТАНА ЧЛЕН
ЗА НАС | ABOUT US
РЕГИСТЪР | REGISTER
КАЛКУЛАТОР | CALCULATOR
ДОГОВОРИ | CONTRACTS
ГЛАВНИ АРХИТЕКТИ
КОНТАКТИ | CONTACTS
ВРЪЗКИ | LINKS
 




feed-image RSS FEED
Банер
КАБ София
Регистр. номер в КАБ:
Парола:
Забравена парола? Инструкция

100 години от рождението на проф. арх. Борислав Стоянов

Четвъртък, 01 Септември 2011 11:59

Източник: Арх и Арт форум
Автор: проф. д-р арх. Чавдар Ангелов

Повечето от нас добре помнят обаятелната личност на твореца, учителя и човека, който имаше топла дума  и добър съвет за всекиго, който беше надмогнал сивото, понякога нерадостно ежедневие и се отнасяше с пристрастие, с чувство и с вдъхновение към животрептящите проблеми на нашата действителност. Добре помним неговата впечатляваща жизненост, неговото трудолюбие и съзнание за отговорност. С това той печелеше уважението на всички – дори на онези, които бяха обект на неговата винаги добронамерена критика или на пословичната му взискателност.

Проф. арх. Борислав Стоянов е роден в Солун през 1911 г., в среднозаможно търговско семейство, което след Балканската война (1913 г.) се преселва в България и се установява в София. Средното си образование завършва като първенец на випуска. Веднага след това заминава за Германия, където следва архитектура в гр. Дармщад и се дипломира с отличен успех през 1934 година.

След завръщането си в България провежда стажа си в Бюрото на известния столичен архитект Асен Михайловски. Досегът му с големия творец дава известен отпечатък върху по-късното му творчество – сградите на Борислав Стоянов винаги се отличават със сдържаност, лаконичност и хармоничност на формите.

Творческата си дейност той започва в самостоятелно архитектурно ателие, съвместно с арх. Щерю Щерев (1939 – 1945). Плод на това сътрудничество са многобройни жилищни сгради в София; обществени сгради в столицата и провинцията – почивни домове, хотели, банкови сгради, административни сгради и др., както и успешно участие в значими архитектурни конкурси, които му донасят премии и откупки. Като извънщатен сътрудник в ЦАПО и „Софпроект” е автор на типови жилищни сгради, реализирани в Димитровград.

Много рано, още през есента на 1943 г., Борислав Стоянов е привлечен от Архитектурния отдел на тогавашното Висше техническо училище като хоноруван асистент в катедра „Сградостроителство” и това предопределя по-нататъшния му път на преподавател и научен работник. Става редовен асистент през 1945 г., за да измине всички степени на университетската йерархия – доцент (1960 г.), професор (1963 г.) и ръководител на катедра „Сградостроителство” (1969 г.). В своята всеотдайна преподавателска работа той допринася извънредно много за укрепването на катедрата и на учебните дисциплини в нея. Студентите го обичат и почитат, неговите лекции са винаги интересни, далеч от сухата академичност, изнесени с присъщата му ерудиция, живост, точен език и блестящ стил. А упражненията с проф. Стоянов са блестяща школа за младите специалисти – той им дава не само професионални знания, но ги учи да мислят творчески и продуктивно.

Третата важна насока в развитието на проф. Борислав Стоянов е сравнително ранното ориентиране към научноизследователското поприще. Още през 1953 г. той сменя за известно време преподавателската си практика с работа в научен институт – става старши научен сътрудник и ръководител на секция „Строителна техника” в Института по градоустройство и архитектура (ИГА) при БАН. Основната му научна дейност е насочена към проблемите на зараждащото се сглобяемо жилищно строителство и към избора на подходящи съвременни строителни материали и изделия. Тази негова научна дейност не престава и след повторното му връщане в Архитектурния  факултет през 1960 година.

В научноизследователската си работа проф. Борислав Стоянов показва изключителна плодотворност и усет за актуалност, за „приоритет”, както бихме се изразили сега. При това не става дума за чисто кабинетна дейност – той полага всички усилия да реализира и да експериментира своите постановки. С най-активното му участие се появяват две прототипни сглобяеми сгради: скелетна и едроблокова, които след завършване на експерименталното строителство надлежно са анализирани и оценени в многобройни публикации. Нещо повече, в резултат на неговата научна и пратическа деятелност се появяват едни от най-важните му трудове – „Най-подходящото за нашите условия сглобяемо жилищно строителство” (1960) и „Съвременни архитектурни конструкции” (1963 и второ издание – 1977), които правилно набелязват насоките на развитието и на строителната техника. Към това научно направление трябва да се отнесат още: Книгата „Строителство с големи блокове” (1959), както и многобройни студии и статии в „Известия” на ИГА при БАН, в годишниците на ВИСИ, в сборници, в сп. „Архитектура” и „Строителство”, както и на много други места.

В своята научна дейност проф. Борислав Стоянов обръща поглед и към друга област – архитектурното наследство и историята на българската архитектура, като прави това с необикновена любов и внимание. Неговата книга „Старата родопска архитектура” (1964), статиите му за изтъкнати български творци и за архитектурното наследство на София, Велико  Търново и на други градове, доказват слабостта му към тази проблематика и оставят трайни следи в българската архитектурна литература.

Не бива да се отмине и още една важна страна от научното наследство на проф. Б. Стоянов. Това са неговите проучвания и публикации по въпросите на съвременната архитектура – анализи, тенденции и насоки у нас и в чужбина. Тук могат да се споменат изследванията на идейните течения в архитектурата от началото на миналия век (сецесион, Баухаус, брутализъм), критични статии за състоянието на българската архитектура (колкото и да е било трудно това да се стори в тоталитарната ни действителност!) и се стигне до обемната му и извънредно ценна книга „Съвременна архитектура” (1977), където той предлага оригинален прочит на идеята и схващанията на архитектурните школи от Съливан през Франк Лойд Райт и Баухаус до брутализма, а също и много сведения и анализ на българската архитектура от Освобождението до наши дни.

Не е редно една научна дейност да се измерва количествено, но в случая трябва  да се подчертае изключителната продуктивност на проф. Б. Стоянов – само строго научните му трудове, студии и статии надхвърлят числото 70, а към това може да се добавят и още много отзиви и популярни статии по актуални въпроси на нашата архитектурна теория и практика.

Друг важен принос на проф. Б. Стоянов е работата му като отговорен редактор на печатни издания, участието му в редакционни колегии (в това число и главен редактор на сп. „Архитектура” – 1961-62 г.), рецензиите и критичните отзиви, плодотворната му работа в научни съвети и други държавни и обществени органи.

Винаги активно е участвал в живота на САБ, на Архитектурния факултет и на ВИАС, където е заемал отговорни длъжности и винаги е оставял отлични впечатления със своята компетентност и организаторски умения: два пъти проф. Стоянов е бил зам.-декан; бил е и декан на АФ, зам.-ректор на ВИАС, член на комисията за технически науки при ВАК, ръководител на секцията „Нови методи” при САБ, член на ИК на САБ. За тази своя дейност той е удостояван с най-високи държавни отличия и със званието „Заслужил архитект”.

Би могло още дълго да се анализира творческият път на проф. Б. Стоянов. Това със сигурност ще стане и той ще бъде поставен на заслужено място в развитието на българската архитектура.

За тези, които го познаваха, а още повече за онези, които са били в тесен контакт или са работили с него, проф. Борислав Стоянов ще остане винаги пример за достойно изживян, плодотворен и почтен живот, за приветлив, жизнен и весел събеседник, за вдъхновен учител и съратник, истински патриот и хуманист. Дано неговият образ и дело да станат достояние и пример за подражание на по-младите колеги – тези, които не са имали възможност да работят с него или да се учат при него. Защото проф. Борислав Стоянов беше човек, достоен за най-голямо уважение.

 
Copyright © 2018 КАБ РК София-град
created by Optimall Solutions