Честита естакада!- тръбят вестниците. и ми напомнят за саркастичните думи на Чърчил,
казани преди близо столетие по повод на това, че българите си казвали честита баня,
след баня. Честители си за нещо - ежедневно и прозаично.
Днес си честитим нещо, което би трябвало да е рутинно действие на общинската и държавна администрация, тъй като нуждата от разделяне на пресичащите се потоци автомобили, отдавна, поне 40-50 години трябваше да е предвидено и реализирано.
За това ще си честитим старомодното нещо, учудващо цивилизования свят, учудващо за
малки и по-големи градове.Но не е само това.
Ние отново сме пропуснали, като не сме предвидили нуждите на другите, паралелно движещи се участници в движението – велосипедистите. Опростенчески те се причисляват към пешеходното движение, но очевидно и този избор е неправилен.
Те са самостоятелни участници, тъй като скоростта на един колоездач би могла да
достигне до 10-12 пъти по-висока скорост от тази на пешеходеца и за тях е необходимо самостоятелно трасе, с всичките изисквания и технически удобства, а не малоумно да разтягаме локуми. Вероятно за решаване на проблема ще мислим следващото столетие....
Винаги съм се срамувал от неподготвеността на вземащите решения!
За съжаление с тях се нагърбват все хора, недоучили и без опит, а само с една гола амбиция или са поставени по партийна заръка. Впечатлението, което оставят е за далавери и професионална неподготвеност. Разбира се, че се цапа името на професията,
а гражданите все още спят летаргичният си сън...
Mихаил Петков /
Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.
/
|