|
„ Своя живот изживях, извървях на съдбата си пътя!“ – Вергилий / Енеида / прев. Г.Батаклиев
Често си мисля за времето преди 20 – 30 години, спомням си, анализирам случилото се и, все по-ясно, се очертава заключението ми за, почти, съвършената прилика с политическата обстановка в съседната ни, от югоизток, страна, случила се преди дни – с ония, от миналите дни! У нас! Как мислите?
А тогава, преди 25 години - вече на средна възраст си очертах пътя, за да знам и да виждам пътя, по който, според мен, България трябва да върви през следващите години в политическо отношение. Според мен! Съзирам много бледи наченки в тази, искрено моя, посока, в поведението на властта, чак днес. Едва днес! Очевидно е, че за държавата ни са от изключително значение добрите отношения със страните членки на съюза, в който вече членуваме, както и с доминиращите икономически и политически страни в света - в такава степен, в каквото те се нуждаят от нейната, стратегически важна позиция като територия! На държава на кръстопът! А, на него сме само двете – европейска България и азиатска Турция. Без значение, категорично без значение е и ще е политическата, етническата, историческата, и човешката ни принадлежност до сега! Значението й ще е вечно!
Изключителен пример за нас е политическото поведение на Турция! Нейните имперски дипломатически и управленски традиции са наистина изключителен пример! Но, дали някой ги вижда и дали смята така? Като че ли, все още е рано хората от властта да разберат, че биха могли да се учат, дори да следват, някои общовалидни и за двете страни, политически решения. Общовалидни и за двете страни, защото тук е пъпът на съвременната земната цивилизация! Зоната държи равновесието и баланса й! На територия на планетата има още само две-три места, с подобно глобално значение, но не и от тази класа!
Съседите знаят това! Всички знаят - и тези от изток, и тия от запад! Естествено е, разбира се - стратегическото положение на страната да е от скъпоценно значение за нейната държавност и жителите й, трябва да им служи, да е от обща полза, по всички въпроси, свързани със съществуването ни като народ. Откакто свят светува, всеки иска нещо, търси и предлага, а всяко нещо, което се търси, струва скъпо! Много и твърде скъпо, ако е единствено! Стига да си проумял и приел това, и да се държиш на нивото на положението му, и интересите си! Какво, колко и как – правителствата ще трябва да знаят! Ако не знаят, ще трябва да се научат!
Те трябва да притежават и съзнанието за историчност, и за отговорност към народа – по подобие на отговорността на всички ни към децата. Днешният ден е важен, но не по-малко важно е бъдещето!
Михаил Петков / 29 август 2016 г.
|
